Репортаж и впечатления на представители на Клуб „Рейки в Пловдив“ от Деветата среща на членовете на Духовна академия на мистериите Мадара
Приятели, започваме репортажите от Мадара във вид на споделени преживявания и снимки. Ще ви разкажем какво преживяхме за три дни под копитата на Мадарския конник.
След пет часа и половина път през Рижкия проход и доста разклащане, пристигнахме в хотел „Кирека”. Чудно кътче от Мизия, близо до Шумен, надарено с прекрасна природа, пролетна красота и много приятни местенца за снимане и отдих.
Тук ни пресрещнаха шуменци, варненци и няколко човека от къде ли не – Севлиево, Русе, Козлодуй … и още от някъде, не запомних, разбира се Мастер Елисавета и ето ни- в подножието на мадарските чудни скали, под величествения Мадарски конник.
Набързо се самоорганизирахме за разходка до прочутите скали, на които се дивихме от далече по пътя. Мястото е сакрално, прилича на горите от приказките, камъните извират енергия и история заедно. Има една пещера, наречена на нимфите, покрита с мъх под падащи капки вода и с цъфнали дървета, обвити в бръшлян и зелена тъмнина. Царството на красотата и Богините, потънахме в странно приказно настроение. Птиците огласяха с песни мястото, а ние мълчахме учудени колко красива гледка и звук може да роди Земята!
Същата вечер академиците се събрава за две медитации, но гвоздея беше ритуал за пречистване на кармата, последван от много приятна дружеска вечеря. Кармата ни изгоря в огнището, във вид на малки скоприони направени от макови зрънца и обдухани от нас с всичко черно и тежко от живота ни. Какво облекчение…
Елисавета ни представи раждането езотеричния вестник „Хармония и светлина” – чудно дете на много хора, което от малко пеленаче ще превърнем в хубаво здраво дете и в голяма мъдра вселена от знания и споделен опит. На добър час от нас!
Съботата, мили приятели, започна, продължи и завърши великолепно, невероятно и наситено. Даже не знам ще успея ли да опиша всичко, което ни се случи.
Сутринта, след хубавата закуска, започнахме със служба в параклиса на хотела „Св ВМЧ Димитрий“ . Чудесна служба, на която отчето ни освети вода в едно голямо менче и с него и с цялата група оформихме кръг на любовта, хармонията и светлината на поляната до параклиса. Там в медитация на Душата Монада изпълнихме ритуал за наричане на водата, като всеки от нас я наговори за най-красиви, мили и чудни неща: любов, светлина, хармония, мир, приятелство, благополучие, разбирателство, баланс, плодородие, красота, свежест, слънце и луна и всичко друго хубаво, което се сетихте. С така благословената вода, която пази в паметта си нашето наричане, поляхме земята, поляните и дърветата наоколо, за да се слее водата с всичката подпочвена вода и даде сила на Земята ни и нашето наричане да стигне чрез водата до всички хора в България и по света.
После с д-р Христо Михайлов се посветихме на дълъг интересен и много мелодичен тибетски ритуал за чистене и зареждане на петте чакри. С приятни мотиви и мантри, с интересни движения на ръцете си, пляскане, щракане и мудри, с помощта на петте елемента раздвижихме енергиите по каналите и със светлина и цветове, както и със звук заредихме нашите чакри.
Мастер Елисавета направи с нас и за нас Медитация на Мастерската ни клетка. Всеки от нас видя и лично нарисува своята Мастерска клетка- тази клетка, която учи всички останали клетки, над 9 милиарда във всеки от нас, да поемат светлината и да ни хармонизират. Получиха се близки по изображение картини на клетките ни, варианти на много подобни символи. Стана ни забавно и приятно, че имаме еднакви усещания!
Едвам смогнахме да обядваме, малко да починем и веднага с настроение и много енергия се изкачихме на прочутия камъка на Колобъра. Защо там? Защото, ако искайте ми вярвайте, като не вярвате, питайте, там ни чакаха Ангелите на стихиите. Най-напред ни изми и почисти Ангела на водата с много лек приятен дъжд, като роса; след това ни изсуши Ангела на вятъра с мил, нежен ветрец, след това Ангела на Земята изтегли от нас всичко негативно и ни зареди с топла енергия и Ангела на огъня ни сгря и обгори внимателно чрез Слънцето. И всичко това стана на Големия Лечебен Ангелски Ритуал, който изпълнихме на Камъка на Колобъра, място свещено и сакрално, и ритуала беше невероятен, страхотен и лечение получиха всички присъстващи. Треперещи от вълнение, а и доста дрогирани от енергията видяхме още няколко интересни места, пълни с странни и вълшебни знаци.
На бегом слязохме до колите и обратно, защото тук вече ни чакаше д-р Стоева, с която веднага преминахме в Семейни констелации. Какво е това ? Ам даааа, питайте ме, защото и аз още съм впечатлена. Това е филм-драма, който ние сами пишем и изпълняваме, за да разберем семейните си отношения, родовата си памет и чрез разбирането и осмислянето и, да можем да поставим в правилните коловози нашата родова и семейна енергия и да изправим неблагополучията, които ни преследват в живота: раздели, безпаричие, семейни неприятности, неразбирателства, бездомие, караници, разпри, бездетие… и т.н. Д-р Стоева прие да бъде наш гост при някоя от четвъртъчните ни срещи в Пловдив и лично ще ни покаже отново този невероятен ритул и събитие в семейния и родов живот на всеки от участниците.
Вечеряхме, това познахте, а после … стоплени около голям, буен огън, преминахме през медитация с огън и вино – бяхме в пустинята и слънцето ни запали и изгори, превърна ни в златен прах, и с този прах наторихме слънчогледовата нива, през която нашето вътрешно дете ни поведе до жаравата, на която с нестинарски танц отново изгорихме и прогонихме всичко зло, лошо и черно от живота си. После, преродени и изчистени, хвърлихме в огъня своите нещастия и беди и те изгоряха завинаги там!
В неделя нашите медитации и ритуали бяха на скалите над Демир Баба Теке и бяха чудесни! Преди това посетихме Тракийските гробници до Исперих. Поразени от величието и странните красоти, от присъствието на Тракийските Богове и Богини ние тихо пристъпихме и направихме своя Рейки кръг в самата гробница, пред сарковазите на владетелите. Там открихме, че сините очета, които носим за късмет и срещу уроки са тракийски и са от преди 2400 години, че нашите предци са били мъдри и умели, че са били почтителни към Земята и Боговете си, и са вярвали в доброто и светлите дни! Просто не ни се тръгваше. Но ни чакаше….Демир Баба Теке.
Ритуала в Текето също беше много интересен, това място е странно и приятно, много шарено, пъстро, пълно със звуци и миризми, необичайно и със силна енергетика. Има поредица от народни поверия, а повечето и ние опитахме – провряхме каквото трябваше да се провре където трябваше, качихме се и полегнахме по камъните и даже си взехме малко сакрални камъчета. Последваха ги скално катерене и провиране през скални дупки и прозорци, сред гора от дървета с навързани на тях парцалчета, красива медитация за България, кацнали до орлите на чудните скали и една финална медитация – пожелание за финансово благополучие, водена от Милен. Вече пълни с емоционални радости над ушите, трудно се разделихме с приятелите си от Северна България, но път ни чакаше и то дълъг.
Сподирени от още ангелски чудеса минахме през Стария Балкан и ето супер изморени, капнали и лудо щастливи, тук щракаме по клавиатурите, за да направим достояние нашите дни и да ви кажем – вие бяхте с нас, мислихме за вас с много любов и обещавам ви, ще ви доведа всичко хубаво, светло и чисто до вас, в нашия Пловдив, в нашия Рейки клуб.
Обичам ви, моля за прошка, съжалявам и благодаря!
