Вселената се е образувала от една елементарна частица, която е притежавала собствена енергия, и свойството да реагира и взаимодейства с външните енергийни влияния…
Силата на реакцията се определя от количеството вътрешна енергия, което нараства прогресивно при взаимодействието си с външната енергия, и процесът се развива със скоростта на експлозия. Натрупаната вътрешна енергия създава гравитация и започва да се концентрира, така се е появила видимата материя. Количеството натрупана енергия води до качествено изменение на материята, и се появяват различните химически елементи и техните вещества.Елементите взаимодействат един с друг и образуват химически съединения, които взаимодействат с други съединения, и така до появата на клетката която е началото на живота и основата на всеки биологичен вид. Процесът е обобщен накратко в евангелието от Йоан1:1-4,14: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците… И словото стана плът…“. Човешкият организъм представлява единна цялост от клетки, които са изградени от химически елементи. Развитието на организма започва от оплодената яйцеклетка, която получава химическите елементи от почвата, чрез растенията и животните които родителят консумира.След като си набави необходимите елементи, клетката започва да се възпроизвежда и да се дели.Така ембрионалното развитие на индивида което започва с една клетка, преминава през основните етапи на еволюцията, и завършва с цялостен организъм. Завършеният организъм продължава индивидуалното си развитие, като започва сам да си набавя химически елементи чрез храната, и продължава да се изгражда и развива.Развитието на организма преповтаря историческото развитие на материала от който е изграден, и на биологичния вид към който принадлежи, и е формулирано като биогенетичен закон на Хекел.След като завърши жизнения си цикъл, организмът се разгражда на съставните си елементи: „И се върне пръста в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал.“ Еклисиаст12:7. Духът е енергията която протича във всяка една клетка от тялото, и поддържа структурната и функционалната цялост на организма.Тази енергия която наричаме живот, има определена честота, която дава информация за посоката на индивидуалното развитие. Генетичната програма съдържа информацията за настоящия модел и възможности на организма, а духът указва посоката за неговото усъвършенстване. Генетичната програма е Книгата на Живота съдържаща информацията за историческото развитие на живота, „книгата съдбовна, където всичко станало се вписва и онова, което предстои да стане“, египетска книга на мъртвите глава 17, „И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата“, Откровение 5:1. Седемте печата символизират 7-те етапа на подготовка и развитие на живота, и организмовия свят. Раждането на Вселената поставя началото на първия етап, в който са формирани химическите елементи-градивния материал на клетката.Следващите 6 етапа са описани в библейското Творение, и са запечатани в геоложката история на Земята. Те разкриват развитието на организмите, от първите форми на живот, до появата на човека.Уменията и способностите които притежаваме, са резултат от развитието на организмите, в процесът им на опознаване на околната среда, и приспособяване към различните условия. Те представляват съчетания от гени, които съхраняват информацията от техния опит. Генетичната информация ни осигурява критерий за разбиране на заобикалящия ни свят, и ни дава възможност да се ориентираме в него и да трупаме собствен опит. Натрупаният индивидуален опит осигурява база за развитие за следващите поколения, и така всяко следващо поколение получава по-големи възможности и се развиват специализирани умения които наричаме таланти. Аврам е бил в напреднала възраст когато синът му Исак се е родил, „Сара зачна и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок“, Битие21:2, защото е трябвало да натрупа достатъчно опит, който да осигури вътрешен ресурс за поколенията. Има и такива хора които не са оставили потомство, което да наследи скрития потенциал от способности, а са се посветили в това да го реализират и да го направят видим за останалите. Генетичната информация е критерият за добро и зло който ни предпазва от неизвестното, а духът е енергията която ни мотивира да приемаме предизвикателствата, и да преодоляваме ограниченията на незнанието. Духът ни показва посоката към знанието и съвършенството, а генетичната информация ни показва границите на възможностите ни, които трябва да развиваме и разширяваме, и да оставим своето послание в Книгата на Живота.
