Тракийските хирурзи са оперирали катаракта с пинсета и давиалова лъжичка, много преди д-р Жак Давиал – 1741
Има дни, в които се питам защо не мога да избера работа или дейност, в която с края на работно време свършват тревогите и напрежението? Защо все моите лични празници стоят на заден план, неделите ми са заети и никога не знам кога ще свърши деня?
Вчера беше такъв ден. Започна с поредното сънено утро на дълъг ден. След пищен изгрев, голяма чаша кафе и малко йога дишане събрах сили да се изправя пред дългия списък със задачи за дена.
Докато кафето подаваше бодри сигнали на все още дремещото ми съзнание, входната врата към двора на лятната ми къща хлопна и на пътеката с рози се появи висок и непознат силует. Погледнах към силуета с очакване за обичайния за сезона кратък диалоh: „Имате ли свободни стаи? Не, нямаме“.
Вместо това чух: Добро утро! Търся професор Никитин. Имаме договорката да се видим тук.
Реших, че е закъснял участник на Конференцията по Атр-терапия, която организираме на морето и просто има нужда от информационно напътствие за програмата на дискусиите и докладите.
– Професор Никитин все още го няма, но мога да Ви дам програмата на конференцията. Разцъфнах в усмивка, доволна, че съм изпреварила следващите му въпроси.
Обаче не…Силуета застана срещу мен и уточни: Приятно ми е, доц. Красимир Коев. Просто съм приятел на Никитин.
Останалото са подробности, но фактът е, че в един следващ късен следобед вече бяхме в студиото на най-доброто бургаско радио и доц Коев даваше интерlю за невероятно откритие в тракийския некропол край с. Караново, близо до Нова Загора. Тракийската цивилизация, която силно ме вълнува, ми подхвърли поредния жокер за размисъл през това лято.
И така, преди няколко години, през 2008, по покана на директора на Археологическия музей в Нова Загора, известния очен хирург Красир Коев, заедно с група съмишленици, се отправят на теренна експедиция в района на кdраневския античен некропол. Некрополът се състои от 26 гробни могили. Две от тях се отличават от останалите – тези на тракийския цар и на неговия лечител. Съвременният хирург е силно впечатлен от този факт, защото по него разчита значението и уважението, което тракийците са отдавали на медицината и на лечителството. Какво обаче е изумлението на доц. Коев, когато му показват намерените общо 18 хирургични инструмента от 1 – ви век от н.е., сред които 3 са добре познати на всеки очен хирург – пинсета, давиалова лъжичка и кюрета. Представям си възхитата на очеия хирург от 21 век, който вижда пред себе си доказателства, че древните му колеги са правили операция на катаракта, че са държали в ръцете си инструменти, които лежат в неговата операционна и днес. Изумително е, че са познавали в такива тънкости и детайли човешкото тяло и финия орган, в който се оглежда човешката душа – окото.
Слушах Красимир Коев и усещах как пулсът ми се ускорява.
За западната медицина, давиаловата лъжичка става известна през 1741 г. чрез французина Жак Давиел, който пръв използва този инструмент при операция на катаракта. Това е новост, откритие, грандиозен успех.
А ето, че става ясно, че тракийската цивилизация е познавала и използвала този инструмент векове преди д-р Давиел, точно тук по нашите земи. Доц. Коев уточни, че подобни операции предполагат екипна работа, което пък говори, че траките са има организирано здравно лечение.
Не е ли удивително!? Не е ли вдъхновяващо, че сме благословени да живеем на земя, изпълнена със знание и мистерии, завещани ни от траките? Защо си затваряме очите за удивителната култура, която тази цивилизация ни е завещала? Защо пренебрегваме силата, достойнството и величието, които лежат под и се търкалят по земите ни? Защо не разбираме, че те, древните чакат да съберем частиците си загубено самосъзнание – кои сме, защо сме тук и накъде вървим?
Докато подготвях за колегите от радиото визитката на доц. Красимир Коев и анонса за интервюто, научих, че той е възпитаник на Медицински университет „Рене Декарт“ в Париж, към Сорбоната и националната очна болница във Франция, Париж.
Че е автор е на 115 научни публикации в областта на очните болести.
Че е член на редица международни организации по офталмология, като Световната асоциация по катаракта и рефрактивна хирургия, на Световната организация по глаукома, на Европейската асоциация по ретина.
Че е член и на Асоциацията на докторите на науката на Франция, както и на Американската и Ню Йоркската академии по офталмология.
Че е председател е на фондация „Съпричастен кръст“, която извършва безплатни профилактични прегледи и ранна диагностика из цялата страна.
Както сподели колежката от радио „Микс“ в Бургас: „Респектирана съм!!!“.
Аз също. Когато общувам с такива хора, винаги ме поразява не просто факта на тяхната образованост, знания или информираност, а сдържаното и достолепно поведение. Без капризи, без мания за величие и значимост, без капчица желание да покажнат на другите, колко са „назад в материала“ Но ако могат да ви помогнат да научите нещо ново и полезно, да споделят знание, което вие самите цените, те го правят с простота, с която птиците кацат на двора.
Обичам такива хора и съм благодарна на Бог, че ги изпраща на пътя ми.
Август, 2013 година
Валентина Димитрова
