„Сценарият на живота може да се сравни с железопътна линия, по която се носи влакова композиция, преодолявайки завои, обрати по пътя, ту увеличавайки, ту забавяйки скоростта.“
Преди да отхвърлиш предизвикателствата на съдбата, помисли: току-виж приела отказа ти.
Б. Крутиер
Не е рядкост клиентите, още преди или в процеса на терапията, да стигнат до извода, че трябва да сменят жизнения си сценарий. Темата е извънредно интересна и в същото време не е никак проста и лесна.
Сценарият на живота може да се сравни с железопътна линия, по която се носи влакова композиция, преодолявайки завои, обрати по пътя, на времена увеличавайки, а от време на време забавяйки скоростта. Каквото и да правим, не можем да променим дестинацията. Намирайки се във влака, ние, рано или късно, все едно ще се окажем там, накъдето водят релсите.
Да вземем за пример сценария на бедността. Има много желаещи да го променят. Те спокойно пътуват по маршрута „без пари” или „бягане от парите”, от ден на ден правейки това, което са правели по-рано. Те се държат за слабо обогатяваща ги работа, ругаят богатите, продължавайки да смятат, че „парите са зло”. Ако се предостави възможност да предприемат нещо, то те си закриват очите за всичко, мислейки, че някой друг е длъжен да действа вместо тях. Вътрешният „мъдър” глас им подсказва, че не си струва да се пъчиш и рискуваш, а най-добре да си останеш в свои води, тихичко да си пътуваш, за да стигнеш по-далече.
Друг пример е сценарият на самотата. Придвижването по този коловоз е свързано с вярата в това, че на другите не бива да се доверяваме, че те могат да ни предадат, да ни изменят, да ни причинят болка. А също с комфорта на самотния живот, в който не ни е трябвало да се приспособяваме към другиго, да губим време за ненужно общуване, ласки, обсъждане на всякакви „безсмислени глупости”. Освен това в този случай периодично звучи „мъдрият” вътрешен глас, привеждащ убедителни аргументи в полза на това, че „мен никой не ме разбира и няма да може да ме разбере”.
Това, което е необходимо да се направи за изменение на сценария, се разбира интуитивно и сякаш не е нещо, различно от обичайното. Същността му се свежда до замяна на дълбоките вътрешни нагласи с други, по-полезни и откриващи нови, невидими досега възможности. При това човек интуитивно разбира цената, която ще се наложи за заплати заради смяната на сценария. Тази цена е отказът от старите ценности и начини на поведение. Повече не бива да се пътува по стария коловоз на слабата отговорност и бездействието в стария сценарий на бедност или по пътя на недоверието в другите и свободата за ползване на личното време и пространство, съпътстващи сценария на самотата.
Не е възможно старият и новият сценарии да се съвместят, точно както не е възможно да се пътува по два различни пътя едновременно. В края на краищата, така или иначе, ще надделее старият, по-привичният, провереният и ефективният, защото той ще донесе стабилен резултат, удовлетворявайки определени ценности.
Преходът към новия коловоз е тревожен и свързан с неопределеност. Нещо подобно постоянно преживяват предприемачите и бизнесмените. За тях вземането на решения в условията на неопределеност и стрес се явява норма.
Като илюстрация към темата за промени на сценариите искам да разкажа как неотдавна преминах един доста забавен тест. Звънна ми специалист от отдел „Продажби” и с опиянение започна да разказва за достойнствата на новите тествания по пръстови отпечатъци. Без да вземаме предвид определената степен на скептицизъм от моя страна по повод методиката, напомняща циганско гадаене на ръка, ние се договорихме за среща. Все пак личният и професионалният ми интереси надделяха.
Процесът на тестиране се оказа относително прост и без прилагане на високи технологии, както и очаквах. Всичко се свеждаше до избора на вариант за рисунък на всеки от пръстите на двете ръце. „Дъгички”, „вълнички”, „контури” – такива се оказа, че са названията на моделите на пръстите на ръцете. След като моделът на всеки пръст бе определен, техническата част бе завършена и можеше да се премине към анализ на резултатите.
Отначало много параметри ми се струваха абсолютно несъответстващи на действителността. Към средата на резултатите, честно да си призная, ми доскуча. Стигна се до момента, в който просто ми се искаше да благодаря на събеседника си за свършената работа и да се разделим, колкото е възможно по-бързо. Едва по-късно, обаче, разбрах каква била работата.
Всички характеристики, все пак, се отнасяха за мен, само че за другото „мен” – от миналото. Общият портрет идеално съответстваше на този човек, който аз бях до момента, в който започнах да се занимавам с психология и психотерапия, до момента, когато взех решение да променя жизнения си сценарий. Защото отпечатъците на пръстите се формират у плода още в третия месец на бременността и повече не се променят през целия живот. Програмата нарисува моя психофизиологически портрет като средностатистически и най-вероятен. Старият ми сценарий, съответстващ на този портрет, беше изцяло, напълно, ясно и достъпно показан.
Ако се върнем на въпроса за цената при промяна на жизнения сценарий, то тя никога не е малка. В моя случай някои „сценарни” неща продължават да изплуват и до сега, макар да са минали повече от десет години. Цената за тези промени не беше евтина…
Все пак в резултат на проведения тест аз почерпих ценни идеи. Една от тях е, че няма по-вълнуваща и запомняща се среща от тази със самия себе си. Ако за времето на терапията психологът или психотерапевтът успеят да организират на клиента такава среща, ефектът от процеса ще бъде максимален. В контекста за промяна на жизнения сценарий, според мен, такава среща трябва задължително да се състои.
Само разбирайки дълбинната си същност, човек може да осъзнае истинската посока на своето развитие и да премести стрелката, пускайки композицията на живота си по необходимия коловоз.
Автор: Дмитрий Вострухов – психолог, НЛП-психотерапевт, консултант по благополучие
Превод: Милка Георгиева, психолог
Източник: https://www.b17.ru/article/cena_za_smenu_scenarija/
