Родени сме по образ и лик на богове,
в човешката си кожа – стаени зверове,
блуждаем сред гори и пусти долини.
Били сме като слънце, били сме планини.
От скръб сме оглушали, дълбаем ров голям
и викаме, и търсим, но кой ни чува там?
Родени на върха – далечен и висок,
страха си крием ден и нощ във сън дълбок.
И кой ще ни пробуди от тоз столетен сън,
да сетим, че сме живи, да чуем песен вън!?
Принцесата и принцът с отворени сърца
да полетят напред със грейнали лица.
А тялото умира – самотно, болно, зло,
забравило за ласка, за нежност и добро.
То спомените от Духа си не обича,
и аромата на душата си отрича.
Сърцето жадно чака в миг да се пробуди,
на красотата със възторг да се почуди,
да следва само разума и мъдростта,
да се изтрие болката и лудостта.
24 октомври 2007 г.
Картина: Анна Ивановска
