9 АВГУСТ вторник
Чуден весел ден. Пяхме, кефихме се на воля. Радваме се на Божествената природа. Тръгнахме около 7ч. от О, Себрейро. Много недружелюбно беше това О, Себрейро…
Сутринта имаше необичайна гледка. Понеже сме на върха на планината, видяхме как до нас се стелеше голям, бял килим – като море. Снимах. Накъдето и да погледнехме – всичко беше в облаци и гъста мъгла. По пътя надолу се запознахме с едно френско семейство и се оказа, че са били в България и много я харесват. Имали приятели в Оряхово / Капка се казва/. Разказаха ни интересните си преживявания и истории около българската си разходка. Мари Франс и Патрик, заедно с Огюст – най- малкия от 4 – те им деца. Обичат много българския кашкавал и много се шегувахме като Огюст отвреме навреме казваше кашкавал с френски акцент. Разказаха ни как изпратили облекла за пожарникарите в Оряхово, защото видяли, че не са оборудвани добре. Синът на Капка, българската им приятелка бил пожарникар. Та решили като се върнали във Франция да направят добро и изпратили за цялата пожарна облекла. Много се впечатлих. После в една църквичка имаше чудно хубава музика. Запалихме свещ, послушахме. Беше вълшебно. Като излязохме от църквичката срещнахме родителите на балетиста Дейвид. Днес му бил рождения ден. Щели да го изненадват. Топихме си краката в едно каменно корито, а водата за пиене беше много вкусна някак. Пяхме почти през целия път български народни песни. Смяхме се и се подготвяхме с репетиции по пътя да играем лебедово езеро на Дейвид. Накичих се с папрат по главата и си направих дори пачка. Доста се полигавих. Голямо танцуване падна насред Камино. В Трикастела не беше лошо – много албергета и заведения, ама ние вървим кам Самос. Минахме през доста махалички /като в Родопите/. Снимах много кравички днес. И пак си плаках, че като погалих едната – беше топла, точно като в детските ми спомени на село. Направих и доста панорамни снимки. Задминавахме се с поляците Заниевски и Дърварска доста пъти. Като стигнахме в Самос / около 19ч./ бяхме явно поизнервени от 30 – те км. път и Таня нещо доста ме понаруга. Избухна някак от нищото. Нещо не съм и била отговорила, нещо, като нищо…изнервена ситуация. Хем преди това така хубаво си починахме край една рекичка в едно много живописно селце, забравено от Бога. Ядохме си шоколадче, кашкавалчето, топихме си краката в една много ледена рекичка на едно място, дето вероятно перат. Слизайки в Самос разбираме, че няма места в албергетата. В нещото като замък или манастир не можело да се спи точно сега за цели 2 седмици, защото имало някакъв голям културен международен форум. Предложиха ни да ни закарат с микробус на 5 км. назад обаче в някакво алберге. Решихме да спим на открито. Продължихме напред. Срещнахме и други като нас, които вече се настаняваха край реката под един заслон. Чехът и той там. Изминали сме 30 км. и ни е уморено. Рамото ме боли заради неудобната скъсана и шита дръжка. Краката и те вече искат почивка. Харесахме си една градинка извън Самос в една махаличка. Бабата ни разреши и сега лягам под една ябълка и до една чудно красива гергина. Така е то. И това е Камино. Явно от утре до финала ще трябва да влезем в схемата на маратонците. Тъпо, ама какво да се прави. Господи, благодаря Ти за градинката. Чух се и със Снежето, Ина и Христо още докато бяхме в Самос. Хайде, заспивам. Над мен са ябълките и звездите. Чудно е небето, само дето умирам за сън. Навлякла съм се, два чифта чорапи и бух в чувала. Лека нощ.
10 АВГУСТ сряда
Ставаме от сън. Спали сме в градината на една жена на открито. Студ кучешки и мъгла. Лелееее…Вървим и мълчим. След 12 км. – Сария. Видяхме една изложба на едно място и пак напред. На 2 км. преди Ферейра хапнахме в едно ресторантче. Пак си натопихме краката в ледена вода и напред. Идеята ни да стигнем до Портомарин се разми, защото решихме да се настаним в алберге докато е време. Освен това сме уморени. Испанчето от Ланселот ни насочи към второто алберге до църквата. Ейййй, оказа се чудно хубаво. 100 часа баня, всичкото пране изпрахме. Времето слънчевко – ще изсъхне навреме. И препарата за пране беше много ароматен. Почиваме си общо взето. Заедно сме с Дейвид от Холандия, Калифорнийката и техния приятел. Пияницата от Испания беше напил и корейките – бира, вино и ракия. Една жълта , като вкус мяза на нашата. Просто ми дадоха да я опитам. Корейката много настояваше. Много се беше напила милата, ама весело и беше. Танчето черпи специална вечеря – ориз с гъби и картофи с яйца. Голяма вкусотия. Ресторантчето на тия хора беше пълно с народ. Вкусно готвят и е весело. Легнахме си вече, след като прибрахме изсъхналите дрехи. Побъбрихме си на философски теми за живота и мечтите с балетиста Дейвид и хайде – лека нощ. Благодаря на Господ, че тази нощ ни е подслонил. До Сантяго остават 99 км. – 3 дена. Зор ще видим, ама се оправяме. Бог с нас.
11 АВГУСТ четвъртък
Тръгваме от Ферейра. Мъгливо е. Вървим бодро. Отпочинали сме от предния ден значи. През нощта пияндето се прибра късно и поразбуди доста от нас, ама ок е всичко. Сега си вървим. По традиция / както правя всеки ден/ казвам молитвите на глас, псалом 23 и 91, после Отче наш, после мантрите – Махамритунджая и Гаятри. Знаем си с Таня, че Господ все е с нас. Ангелите също. И Св. Яков вероятно, защото вървим по Камино.. ха ха. Вървим си мълчаливо и хоп – насреща ни мнооого хубаво кафе. Това е в Меркадойро. Вътре – нашите приятели калифорнийката, балетиста и германеца. На кафе и яка закуска. Ние с Таня – кафе и топъл шоколад. Ама много модерно и готино това кафе бе! И алберге е даже. Снимах доста. Другия път като дойда искам тук да преспя. Много романтично, шарено и арт. Имаме да си доизвървим 8 – те километра до Портомарин дето вчера не си ги отвърлихме и после още 24.500 км – до Палас де Рей. Общо 33 някъде. По пътя ядохме един омлет в прекрасно крайпътно ресторантче. Кас, кит кат също. Смених обувките с крокса. После натопихме краката в една ледена вода в едно чешмяно корито, както по принцип обичаме да правим с Таня, когато ни се изпречи чешма или поточе по пътя. Така ни пада умората и имаме сили да продължим. Стигаме Портомарин. Минаваме голям мост над голяма река. Едни стръмни стълби на входа на града и ето ни тук сме. Градът – уютен. Кафенца, магазинчета. Печат, молитва в катедралата, снимки. Ядем с Танчето едно типично местно сладкишче – досущ на баба шупката. И Таня – естествено кроасанче! По пътя ни нападнаха едни къпинки, ама много настоятелни бяха. Нямаше как да избягаме. Предадохме им се. Берем, ядем, берем, ядем, чудим се как другите пилигрими не се сещат да ядат от тях. Подканяме ги, не щат. Заспала работа. После – малко почивка. Поръчваме си от ония пържени картофи с рохките пържени яйца. Аз пия и един Кас/ нещо като фанта, ама не много газирано/. По пътя в едно село се снимам с един дядо. Много симпатичен. Спряхме в едно много хубаво алберге, за което се грижи независима от църквата християнска организация. Абслютно фрии ни дават кафе, чай, мляко, диск с филм за Исус и разни материали на много езици. Много ни беше хубаво тук. И много уютно. Поканиха ни и да останем, но бързахме за Палас де Рей, защото искахме да се класираме за места в албергето. Тук имаше свещи, уют – абе много хубаво място. Другият път като дойда пак на Камино обезателно ще остана. Вървим каталясали към Палас де Рей. Снимам Таня пред едни много големи и красиви хортензии / картоп дето му викат/. Напомняли и на баба Верка и Таня все ги целува и мирише. В Палас де Рей нямаше места в първите албергета, но благодарение на супермаркета, който търсехме, в центъра намерихме нашето алберге – 5 евро. Кеф. Браво на Таня. Напазарувахме кашкавалче и хляб, шоколад и 2 чушки, кисели млекца. Ядохме навън на слънце, след като си взехме душа. Голям кеф. Един холандец ни заговори. Беше любопитен откъде сме и т.н. Много симпатичен беше. После – легнахме. За пръв път бяхме разделени в различни спални помещения с Таня. Аз се паднах с едни гръмогласни ирландци, две холандчета, испанци и още някакви, май че французи бяха. Тук не ми се разказва. Тропаха като идиоти. Както и да е. Животът е прекрасен. Краката са ми в хоризонтално положение. Кеффф. Кеф цена няма, както казва една турска поговорка. Знам я от Иван Тенев – агент Тенев.
12 АВГУСТ петък
Този ден е едно голямо извинение за гладуващите в Африка и по света..
Излизайки от Палас де Рей рано сутринта се натъкнаме на една ухаеща пекарна. Влязохме, следвайки уханието на прясно изпечен хляб и си купихме нещо като лучника на баба, ама с риба. Не беше лошо, нищо, че не обичам риба. Рано – закуска??? Ама карай. Така ни тръгна някак. По пътя в една горичка гледам знак надраскан с шпрей. Само ние с Таня разбираме какво пише. Кур пише. Ужас. И тук значи някой българин си е показал рогата. Снимах го. Документирано е вече за срамотия. Който и да си, човече, що щеш на Камино с този шпрей в ръка и защо пишеш тия нашенски прототии тук? Нито някой го разбира, нито пък ако го разбира ще ти заФаля, дето викаше баба ми Василя. Да не коментирам повече. После в една църква. После хайде на кафе, кроасанче и кексче. Пак чудно ни се получи. Продължаваме да ядем. Като лами сме. Купих тениска със стралка – 8 евро. После във Фиурелос разбрахме, че неусетно сме изминали 13 км. Възнаградихме се с тортия. Таня пък влезе в една таверничка уж само да види нещо и хайдееее, ето го тигана с тортилята. Пак чудно. Изядохме си го с кеф. Часът е 11.20. До тук сме яли вече 3 пъти. Наблюдавахме процеса на правене на тортията. Кефихме се много. Бяхме и в музей на местните кулинарни забележителности. После – още 2 км. до Мелиде. Там едни октоподи имаше, едни мезета, ама ние – не. По пътя изядохме един шоколад. Целия!! Едно парченце само дадох на един дядо, ама иначе си го изя.дохме сами. Вървим си из гората, сянка, въздух, едно ефирно такова. По едно време на пътя ни – що да видим. Софра. Насред гората. И покривка даже. Чай масала, бисквити, лакомства, вода, филийки, течен шоколад – всичко фрии – подарък от незнаен дарител за пилигримите. Хааайдееее и тук се почерпихме. Таня остави нашия хляб, аз – небет шекер. Оставихме и центове в кутийката. Погазихме из реката да ни падне умората. Изпръска ме един велосипедист и ме намокри цялата, ама в жегата добре ми дойде. Снимах се с една готина дебеличка бразилка. Смених си обувките пак. Остават още около 10 -13 км. С крокса също е добре, щото си джапам из поточета и чешми. Тук срещнахме и сингапурка. Таня почете малко от бялата книжка на Учителя. Намерихме манатарка. Появиха се по едни дървета едни надписи от някакъв Рики. Снимам ги, че са ми интересни. Ще гледам да си ги преведа като се прибера. Хоп насреща ни един продавач на плодове. И ние – хоп- хайде – 2 нектаринки за по 50 цента. Сгънахме и тях. Тъкмо да завием след около 500 метра и хоп – един подреден щанд, без продавач. Купуваш си всичко на обявените цени и си пускаш парите в една кутия. Водата е безплатна. Хааайдеее – купихме си малинки. Исках малинки – ето ми ги. Бог се грижи всичко да си имаме. Тъкмо няколко пъти изброявахме какво сме яли по пътя от природата и тъкмо бях казала на Таня, че само малини не сме видяли и не сме яли и – ето ни ги. Благодарим на Бог, че ни чува. Имаше и ядки, и сладко, грижливо опаковано на дози в малки чашки, и нектарини, и прасковки, и банани. Дори ръчно направени кръстчета и сувенири. Те бяха по 2 евро. Та хааайдееее – и малинкииии. Днес явно ни е ден за ядене. Чудо невиждано. Продължавам да снимам съобщенията по дърветата от този Рики. Озоваваме се пред църква с името Сантяго апостол. Влиза се откъм олтара. Печат в паспортите, молим се, снимаме се, взимаме си картички с лика му и пак- през гората. Жега, ама има и хладен вятър. Времето чудно както всеки ден. Срещаме едни велосипедисти от Валенсия с много хубаво куче. Уморило се горкото, ама няма как. После – хоп, влязохме в едно ресторантче. Танчето вика – а да се почерпим по сладолед? Викам – абе не сме яли скоро, ама хайде. Пак добре ни се получи. Едни други пилигрими си бяха поръчали меню. Снимах го. Ще го покажа. 8 евро е, а много богато. И с бутилка вино де. После снимка с едни кончета. После – хоп- стигнахме Аржуа. Танчето си подари шапката чадърче на едно момче, че то много я хареса.А пък Таня си я сложи, щото се присети нещо пак за Емо. Абе – навързахме нещата. Сега сме в едно алберге. Частно. Набутахме се по 10 евро леглото, ама е готино. Отворих интернет. Отговорих на Чаво и Момчи. Изчистих пощата си. Масаж на краката на машината. А пък Таня взела, че ходила до супера, купила хляб, яйца, бри и кит кат. Сварила яйцата и хоп – носи вечерята. Еееееее, бива ,бива, ама днес – голямо ядене! Преди това я черпих горещ шоколад, че много и се пиеше. И за мен един де. Абе какво да казвам толкова. Освинихме се днес. Ще гледам утре да не ям. Дано успея, че Танчето е много убедителна.Утре имаме да минем 34.500 км. Последен ден преди Сантяго. Хем се радваме, хем ни е мъчно, че Камино свършва. Имам да кажа едни не много хубави неща за Галиция, ама друг път.