Дервиш

Да осъзнаеш себе си Дервиш

Няма човешка душа на Земята, която да не си е задавала въпроса “Какво е това Любов?”

Когато човек се роди –  получава любов – защото свише са му разрешили да се появи на Земята и да живее. Любовта е живот – във всички измерения. Дар, който дава на душата да почувства своето тяло, каквото е избрала да бъде. Понякога хората злоупотребяват с нея, не могат да я  разберат, пропускат любовта и разпиляват живота си.

Има на земята същества – хора-Дервиши, които благодарение на своето прозрение на философията си – Суфизъм, странтсват и носят любовта, даряват я без да се замислят за получаване на ответ.Те са надскочили всички онези канони на религиите, на привързаността към свещениците, които казват, че са най-преките връзки към Бога.

Всъщност суфите и суфизмът е мъдрост пропита с целият живот, стремеж да бъдеш себе си, да усетиш живота и любовта във всичко.

Когато за първи път се докоснах до думата „Дервиш” бях толкова малък, че дори не знаех какво значи. Мислех, че това са някакви странни, но добри хора. Никога не съм изпитвал страх от думата и хората дервиши. Това го научавах от моя дядо Михал, бащата на моят баща, той беше странен и интересен човек. Макар и борец за някакъв идеал, той беше природно интелигентен и наистина смел човек. Беше лежал по концлагери поради идеалите си, разбиранията си, но когато говореше за дервишите, които се въртят, беше интересно за мен, въпреки че това си спомням бегло. Явно от тогава е останало нещо  в съзнанието ми за тях.

После пораснах, бях по своему странен, но все търсещ нещо, исках да знам всичко и за всички. Може би ще каже някой детско любопитство, но по-късно това се превърна в мой начин на живот. Исках все да търся и да знам нещата отвътре. Това нося и сега, е може би не с детското любопитство, а с мъдростта на живота, която съм придобил с годините.

Винаги съм знаел някак си, че има още нещо, което има вътре във всичко за да съществува. Задавали са ми въпроса “вярвам ли в съществуването на Бог” и аз не знаех има ли го, няма ли го, но знаех че има нещо, което не се вижда, не се усеща със сетивата, но се чувства, че го има. Ето това може би ме е карало да търся вътрешността на нещата. А там вътре може би е била онази част на всичко, което сега знам, че това е любовта. Онази истинска, безусловна и безпределна любов, която те кара да живееш и да умираш, и да научаваш  всичко.

Може би “любов” и “любопитство” са много близки, най малко започват с една и съща буква на български. Но нека пак се върна към онези странни хора дервишите и тяхната философия, изплуваща над религиозните рамки. Още като малък и до зряла възраст започна да ми се присънва един и същ сън, който не знам защо беше повторение на случка.Тя ме караше да се чувствам много странно, сякаш нещо бях загубил и ми тежеше. Присънваше ми се една голяма зала или помещение, в което трябваше да вляза, да видя или получа нещо, трябваше отново да влизам вътре, да науча какво има там. Отново това чувство на любопитство и търсене се пробуждаше в мен. Преди да вляза винаги трябваше да си събувам обувките, чехлите или с каквото бях обут. Просто не знаех защо е това, сънувах го и това е. Отначало не обръщах внимание, но когато това се случваше за пореден път, нямаше как да не ми направи впечатление. Странно беше това и си мислех, че просто си сънувам. Нямах понятие, че има и пророчески, поучителни и предсказващи сънища. Но сега вече знам. Интересно беше, че по някога така ставаше в съня ми, че на излизане нямах моите обувки или каквото и да е там, и това още повече ме караше да се чувствам странно, дори гадно. Освен това още от малък ме влечеше танца. Да танцувам и то различни неща беше удоволствие за мен. Може би и майка ми и баща ми са ме подтиквали,  но танците бяха в мен, усещах го. Да се друсам (подскачам), да се въртя или да танцувам пластично. Дори по едно време исках да уча и пантомима, но така стана, че не ми разрешиха, но танците си бяха в мен. Освен това има и един особен ритъм, който също ме е карал да се чувствам странно. Дори и сега когато го усетя е същото.

Не се бях замислял какво е това и защо все сънувам едно и също, защо обичам да танцувам и защо любопитството ми е било винаги голямо. Някой ще каже “ами всяко дете обича да се върти и е любопитно”, но и да сънува често едно и също, различно е, и всеки ще се съгласи с  мен.

Минаха доста години, както всички хора, които не са си отишли рано пораснах. Имаше и такъв вариант да си отида рано, но явно имало е още да уча и преживявам, да усещам живота и любовта, заради която се раждаме. Така се случи, че попаднах във Варна и трябваше да започна полека лека да се занимавам с езотерика, енергии, а и станах лекар, за което съм много благодарен на Вселената и съществуването. На няколко пъти можех да изкарам първа среща с енергийното лечение Рейки, но нещо не се получаваше. Явно не ми беше време. И един ден, благодарение на една моя братовчедка, която също е свързана с моя дядо Михал, който ми говореше за дервиши, разбрах, че във Варна ще идват дервиши от Коня – Турция. Нямах представа как ще стигна до тях, но то когато нещо е готово да се случи става, ние само не трябва да му пречим. Разбрах къде е срещата и се отправих на там. Не знаех, че в същото време там  ще срещна и моят първи Мастер – учител по Рейки, който си беше един истински дервиш. По-късно разбрах, че той е не само Рейки мастер, а философ, духовен учител и ученик на Ошо. Това е малка,но важна подробност, защото чрез това което се случваше аз щях да тръгна по моят път на моето духовно израстване, духовен път осеян с трудности и предизвикателства. Радвам се обаче, че любопитството и любовта са ме водили, както и моето усещане за танц винаги ме е следвало, то просто ме водеше и подкрепяше.

Когато стигнах до място, където дервишите щяха да се представят, аз се качих пред залата и когато трябваше да вляза изтръпнах. Казаха ми да си събуя обувките, а там имаше толкова много обувки на останалите хора, пред мен изплуваха моите повтарящи се сънища. Затворих очи и ми стана ясно за какво е било всичко това, бях изпълнен с моето любопитство и огромна любов. Сега няма значение подробно какво е било, но започнах да разбирам, че в живота има случки и събития, които се случват независимо от нашето желание, проектирано от мисълта ни. По-късно ми стана ясно, че мислите ни отразяват нашите любопитни желания и често ни пречат да правим това, което ни предлага живота и любовта в него. Но когато мисълта следва енергията на живота започва нашата трансформация и всъщност това е истинският живот.

Ето така се случи, че видях моите сънища и оставени обувки и се срещнах с тези странни хора Дервишите. Така започна моето осъзнаване. Да намеря същността си, да се докосвам до вътрешността и да усещам любовта навсякъде. И стана така, че това ми отвори портал за други измерения. В мен започна да се проявява един основен принцип на суфите дервиши – за да разбера истинската същност на нещата трябва да премина през много градини и да откъсна най-хубавата ябълка, и да пия от много извори за да усетя най-вкусната и чиста вода, да опитам от най-добрият хляб.

Да, мъдростта на тези природни философи, тяхната любов, магическа привлекателност продължи да ме води и преследва навсякъде. Не се бях замислял и от къде са те тези дервиши, как са се появили, но и може да не получа отговор, защото те просто са тук. Любовта която носят в себе си и живота, който живеят е достатъчно доказателство за тяхното съществуване. Моята любопитна душа обаче не престана да търси и стана така, че се озовах на пътешествие за среща с дервишите от Коня – Турция. След подготовка и узряване на ситуацията започна едно духовно пътуване – първо за мен, последица на търсене и търпение от моя страна. Трябваше да продължа по някакъв начин да си отговарям на въпроса какво съм аз, да осъзнавам своето съществуване и мястото във Вселената. В същото време осъзнавах колко много хора има на този свят, но осъзнават ли какво са, защо са тук. Много трудно човек си позволява да мисли за това, да отговаря на тези въпроси. Има много Човеци дошли с любовта на Земята и всеки е със своята външна изява, а вътре какво има, вътре – това е разковничето. Вътре, но не това просто материалното, анатомичното вътре. То това много лесно се разбира. Изучаваш анатомия, физиология, биохимия и си готов научен за вътрешността на хората. И аз това съм направил като лекар, но моето любопитство и дервишко търсене ме е карало и кара да търся другото вътре, което повече се чувства и долавя с висшите сетива на любовта. Да осъзнаеш кой си, да се намериш, да усетиш истинското в себе си не става отведнъж. Поне за мен е така. Но макар и малко да получиш значи животът ти не е напразно. Започнах едно пътуване към себе си, тръгнах по път който да ме отведе до някъде и съществуването ще ме накара да почувствам нещо, дори от миналите си животи, от сега и от бъдещият ако има такъв. Всичко трябва да се усети, да се почувства. Свещените места, които ми предстоеше да посетя, дори нямах представа, че ще провокират в мен усещането на различни  чувства и някакво осъзнаване. Предстоеше ми среща с Изтока, с Дервишите, с Руми и Шамс. Времето беше пред мен и аз трябваше да го следвам с енергията, която ме водеше. Наскоро трябваше да прекосим границата, а преминаване отвъд границата това е излизане от нещо защитено, има символика в това. Излизаш от една рамка и следваш друга, докато накрая отиваш отвъд всичко и там където няма граници.

Всъщност това ограничение е изкуствено – граница. Душата няма граница. Тя просто пронизва тялото и се рее извън него когато медитираш. Всеки носи нейното тайнство в себе си. Преминахме на Изток и стигнахме в Анадола, и докато пътувах се докоснах до Йонийската култура, Троя, Ефес. Това възбуди други стари спомени в мен и усещания, че съм бил тук на Егейско море, но в много предишни времена и животи. Това е едно друго усещане, за което сега няма да си припомням, а само осъзнавам, че е част от моята същност. Споменът за Троя също няма да засягам. Моята цел беше да стигна до себе си като дервиш, суфи или странстващ магьосник, разбрал и осъзнал любовта на живота, и раздаващ я безкрай. В същото време разбрах колко е труден пътя към себе си, особено когато се опитваш да го осъзнаеш. Влизаш и излизаш от границата на тялото си, медитираш и пак се връщаш докато накрая нещо се напасне и ти стане ясно. Толкова е трудно и в същото време предизвикателно.

Когато стигнах до Коня, мястото където за втори път щях да се докосна до дервишите и моите сънища отново щяха да оживеят, мястото беше пропито с енергията на мистичните  философи Джелалидин Руми и Шамси от Тибриз. Навсякъде се носеше музиката им и танците, сякаш бяха навсякъде. Колко е хубаво когато енергията те води, а нещата се случват от само себе си. Ти само присъстваш и усещаш вибрацията, енергията, мистерията и огромната любов във всичко. А тя любовта е там навсякъде в тези места където тези двама философи на времето, дервиши и суфи, Джелалидин Руми и Шамс от Тибриз са около теб. Сънят ми отново се появи, трябваше отново да си събуя обувките и да вляза на поклон в джамията на Руми. Тя беше препълнена от хора дошли от цял свят, енергията на любовта и философията на този мъдрец се носеше вътре. Всички с поклон пристъпваха към саркофагът му и бавно се носеха, сякаш танцуваха танца на Вселената. С помощта на енергията осъзнах, че всички хора които са тук отразяват моите мисли и аз трябваше да присъствам сред тях медитирайки и усещайки любовта, която се носеше в ефира без те да ми пречат. Мъдростта извираше от всяка книга там, всеки предмет, до който се беше докосвал този философ.

Но всичко не свършваше до тук. За мен продължи търсенето и когато се добрах и влязох на поклон в храма-джамия на Шамси – просто потънах в дълбока медитация. Докоснах се и усетих този магьосник, в който е бил влюбен и самият Руми като философ и мъдрец. Сълзите ми сами потекоха, сърцето ми сякаш се отвори и започна да общува със Шамси. По-късно, когато навлязох още повече в същността на Суфизма и  научих повече за Шамси, останах с приятната завист и си пожелах всеки да намери своят мъдър Шамс и да получи отговорите на въпросите, които си задава благодарение на неговите поуки и притчи. Няма го този повърхностен отговор на въпросите, а за да разбереш същността трябва да усетиш любовта, с която ти се дава този отговор и мъдростта, с която е пропит. Сякаш и аз бях опитал от хляба на Шамс, за да се нахраня и от водата му за да се почувствам чист, от виното и уханието на розата му за да се опияня. Не съжалявах за пътя който извървях до това място и кривите пътеки, по които трябваше да криволича за да разбера какво съм всъщност аз.

Когато човек е осъзнал, че е свършил някаква работа, разбрал е нещо, което е търсил той си мисли, че вече е готов. Но за съжаление това се оказва само едно малко зрънце от познанието и уроците, които трябва да разбере. Колко много още има да науча за вътрешността на нещата, а това е един от моите уроци и се радвам, че енергията на моето любопитство и любовта, с която съм дошъл на Земята ще ми помогнат да осъзная и разбера повече за моето съществуване.

По късно, уповавайки се на тези две неща и следвайки енергията на моята душа разбрах, че местата, които съм посещавал по света, се оказват част от моето осъзнаване на дервиш. Странстването, любопитството, любовта, мистиката и хората, с които продължих да се срещам и осъзнавам, че са необходими за мен и моето помъдряване.

Практиките, които по-късно изучавах, прилагах и усъвършенствах ме караха да следвам своя път.

Срещите ми с други мои учители, мастери и водачи ме караха да вървя още по-навътре в същността на нещата и разбирането на живота. Дервишът в мен се пробуждаше все повече и повече, и ме докара до суфисткото учение на Есенциалната психология и Дервиш Йогата. Танцът все повече ме завладяваше, енергията ме завърташе и се озовах там, където моята същност искаше да бъде. Изучаването на арканите, движението на енергията на любовта, рисуването на буквите от азбуката в пространството ми дадоха да разбера и да се почувствам още повече творец на живота си и щастлив, че осъзнавам любовта все повече и повече. А това бяха истинските Суфи Дервиши.

Това ме кара да се чувствам дете на Вселената и Земята, да усещам тишината в себе си, която е като палтото на мъдреците и всяка тяхна дума е като слънце поздравяващо всеки нов ден на живота ни. Пожелавам си да се науча на търпение и състрадание, за да преодолявам трудностите, които съдбата ми поднася и с еднакво настроение на емоциите си да гледам напред с вечен кураж, за да осъзная себе си като истински дервиш.

Това разбрах за себе си до тук.