Адам и Ева живеели щастливо в райската градина, в хармония с дивите животи и природата около себе си.Те нямали съмнения и колебания за бъдещето защото…
… то било ясно определено пред тях, от овощна градина която показала редът на развитие на нещата, и им осигурявала нужните знания и храна, които трябвало да получават следвайки определения ред.Тя била създадена специално за тях, според техните нужди и разбирания, мястото също било специално избрано с най-благоприятните условия, в местност наречена Едем която се намирала в близкият изток.Градината била с формата на кръг, като редът за получаването на знания бил от периферията към центърът, където се намирали последните две дървета от обучението им-дървото за познаване доброто и злото и дървото на живота което дава вечен живот.Адам обработвал градината а Ева събирала плодовете на неговия труд, и ги споделяли заедно.Те виждали ясно не само бъдещето пред тях, а и миналото вътре в тях, миналото показвало изминатият път-генетичният опит, вътрешния свят а градината показвала посоката на пътя, неговото продължение-бъдещия свят.Миналото било любопитно за бъдещето, и Ева решила да пренебрегне редът на нещата, и да узнае какъв ще бъде края.Но техният Учител и Създател познавал слабостите им, затова насочил вниманието им към пред последната цел от развитието им, като им заповядал дори да не се докосват до дървото за познаване доброто и злото.След като опитали вкусът на забранения плод, те не получили очакваното удовлетворение, а осъзнали цената на любопитството.Така те се отклонили от пътя който трябвало да следват, и пропуснали шанса си да се развиват в подходяща среда, с подходящ Учител и били върнати в страната от която Адам произхождал.Там те поели развитието си в свои ръце, като Учителят им продължил да им дава нужните знания и наставления, но само Той знаел редът и начинът за тяхното получаване.В съвременното общество редът и начинът за получаване на знания се определя от моралните норми и правила, които в миналото са били неразделна част от законите в обществото.За целта моралните кодекси и религиите са заключили знанията в притчи, митове, легенди, символи, ритуали, и само спазването на определения ред дава възможност да се натрупа необходимия опит, който да осигури ключът към тяхното разбиране (опитът който Адам и Ева пропуснали).В тези послания центърът на вниманието е изместен, така както е бил изместен в райската градина, за да развие децентриран подход в спазващите правилата и търсещите знание, който да им донесе ключът към успеха.Човек няма възможност да избира мястото и средата където да се роди и развива, и да получи шанса който Адам и Ева са имали, но когато стане самостоятелен и вземе нещата в свои ръце, има възможност да компенсира това което средата не му е осигурила, и сам да определи посоката на развитието си.Човек се ражда с чисто съзнание и ясна представа за добро и зло, за минало, настояще, бъдеще, но му липсва опита който да му осигури нужните изразни средства, за да изрази гледната си точка, и да му даде силата с която да я отстоява.В развитието си той постепенно приема критериите на средата и обществото в което се развива, което променя естествения му критерий за нещата, и формира съзнанието му- „битието определя съзнанието“ Карл Маркс.Съзнанието се развива право пропорционално на заобикалящата среда, и възприема нейните критерии и условности.Средата формира не само съзнанието а и физическото тяло, птиците и водните обитатели са развили аеродинамична форма, която им осигурява равновесие със заобикалящата среда, и им позволява лесно да се придвижват в нея.Човекът е преобразил средата която обитава и е променил естествения ред на нещата, което е променило критериите му за нейното правилно разбиране, и правилно отношение за получаване на знания и ресурси.Ако човек иска да си върне естествения критерий за нещата, и да постигне равновесие с околната среда и околните, Исус е показал как може да го постигне, с нагледни примери с поведението си.Като се научи рационално да използва средствата и ресурсите, така както Исус е бил рационален, и е показал как с минимално количество храна, могат да бъдат нахранени максимален брой хора Матей 14:17-21 и 15:34-38.Като се научи да взема само нужното, и не обременява съзнанието и тялото си с излишни неща които да нарушават равновесието му и общия баланс, а да ги споделя с тези които нямат.Като се научи да приема грешките и слабостите на другите, и търси начини за тяхното преодоляване.Като се научи да поема чужда отговорност и я носи, както Исус е носил тежкият кръст до края на пътя.И за да постигне нужния баланс, трябва да може да се постави и от другата страна на везните, и да се научи да приема враговете си Матей 5:44.Тогава ще може да си върне естествения критерий за нещата, и ще може да разпознае своя истински враг, и ще види истинското лице на злото.Знанието е сила, и опитът който е натрупал в този дух ще му дадат силата с която да надделее над злото, и да го превъзхожда.Това ще му даде ключът към заключените знания, и ще може ясно да вижда миналото, настоящето, бъдещето и ще разбере коя е „старовременната змия“ която е изкушила Ева, кой е „князът на този свят“, и каква е неговата съдба в бъдещето.Това е трънливият път към знанието, заради объркания ред на нещата, пътят към дървото на живота което дава безсмъртие: “ На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е (всред) Божия рай.“Откровение 2:7.Човек е смъртен защото е грешен, “ Защото заплатата на греха е смърт;“ Рим.6:23,но когато се усъвършенства и стане безгрешен, ще стане и безсмъртен.Звучи логично но изглежда нереално, защото разбиранията ни за реалността са объркани, но бъркотията ще бъде оправена и хармонията ще бъде възстановена.Ще бъде установен нов световен ред който ще донесе първото възкресение за човечеството, NOVUS ORDO SECLORUM.Светът ще бъде подреден на ново и ще бъде създадена нова райска градина, която ще бъде според нашите нужди и разбирания.Новия свят ще съчетава природа и технологии така, че човек да може да проследи развитието си, като последователността на веригата ще бъде непрекъсната и няма да има „липсващи звена“.Хората ще живеят в хармония с околната среда и околните, и ще могат ясно да виждат, миналото от което да черпят поука, настоящето от което да получават знания, и бъдещето за което да се подготвят.Карл Маркс прозрял бъдещето и е вярвал в неговата неизбежност, но му липсвал опита който да му осигури необходимите знания, с които да завърши цялостната картина на нещата, и да проследи тяхната последователност във времето.Неговия наставник Хегел притежавал нужните знания и опит, но Маркс ги пренебрегнал, както Ева пренебрегнала наставленията на своя Учител.И както Адам бил подведен и станал жертва на грешката на Ева, така и последователите на Маркс станали жертва на неговите грешки, а това е и цената на грешките-жертвата.След като извърви начертания път в определения ред, и натрупа нужния опит, човечеството ще постигне крайната цел на развитието си: “ и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ Откровение 21:4.
