Дар от Светлите сили

Сподели

Интервю с Цветанка Самарджиева

Цветатка Самарджиева е родена в град Якоруда, малко градче, сгушено в диплите на Родопа и Рила при изворите на река Места. Повече от 20 год. тя се занимава с природо профилактика, рисува картини и участва в художествени изложби, пише стихове. Има издадена стихосбирка „Сънувани звезди“ подготвила е за издаване още две.

Цветанка е завършила френската гимназия във Варна и икономическия институт в София, но пътят и е поел в друга посока.
Представител на нашия вестник имаше щастливата възможност да се запознае и разговаря с нея.

Въпрос: Ти не си завършила медицина, а учиш хората на здравословен начин на живот, разкриваш им тайните на билките и профилактиката за добро здраве. Като имаш предвид спецификата на нашия вестник, разкажи ми някои интересни неща от живота си.

Цветанка: Родена съм на Богоявление. На този ден голям, майка ми на мен живот е дала. Славели са Св. Йордан и от замръзналата Места Кръста бил спасен. Когато съм била в утробата на майка ми тя сънувала странен сън, че сестрата на дядо ми Цене (тя не ги познавала защото били починали отдавна) и донесла вест че ще си има момиченце и брат й я моли да носи неговото име. Така съм се появила – Цветанка. Баба ми Маруша познаваше много билки, помагаше на хората при уроки и стрес. Като малка ме водеше по гората и по реката, правеше нещо, но аз така и не разбирах какво. Навярно ме е готвела за момента, в който ще съм отворена да приема този божествен дар – да помагам и аз на хората, да вървя по пътя, който ми е отреден. Всъщност нещата приеха такава насоченост едва след години и това е бил ключовия фактор да се случат с мен много други странни неща.

Въпрос: И все пак кога и как разбра за твоите способности?

Цветанка: Беше Януари 1989 г., празнувахме рождения ми ден и не зная как някой ме накара да сваля брачната си халка да откъсна косъм от дългата коса на дъщеря ми и върху малка чаша да започна да задавам въпроси за неща които знаехме, но и не знаехме. Отговорите бяха странно точни. Това запали любопитството ми да търся как стават тези неща и кой движи пръстена тогава не знаех че има такава наука радиестезия. Наложи се да посещавам курсове по медицинска радиестезия, анатомия и физиология, билкарство, защото разбрах че трябва да се занимавам с природопрофилактика. Трябваше много да знам, за да бъда полезна на хората.

Въпрос: Ще споделиш ли някои тайни за билките с които работиш?

Цветанка: Няма тайни. Толкова книги са написани, толкова богат опит има нашият народ. Ако човек има желание, търпение и любов, те ще му разкрият с благодарност своята целебна сила. Още баба Ванга навремето казваше, че ние стъпваме върху нашите лекове – тревите и билките. В библиотеката си имам толкова много книги и учебници по фитотерапия и медицина – разбирах че много неща трябва да науча и да открия. Все повече се убеждавах, „че за всяка болка има и билка” трябва само със сърцето да я познаеш и да я откриеш…

Въпрос: Как стана така, че започна да пишеш стихове и да рисуваш картини?

Цветанка: На този въпрос ми е трудно да дам някакво обяснение, а и едва ли е нужно. Това бе неочакван дар от светлите сили. Няма да влизам в подробности, не желая да убеждавам невярващите – който има очи ще види, който има сърце ще усети, важното е че те са заредени с много енергия и много обич.

Въпрос: По твоята стихосбирка БНТ – Канал Пирин направи филма „Недокосната Обич” това променили нещо в теб и семейството ти?

Цветанка: (усмихва се): Категорично не, както в мен, така и в семейството ми. Имам разбран съпруг, дъщеря и син, внук и внучка. Аз обичам, обичана съм и мога да кажа, че съм щастлив човек. На вашите читатели желая здраве, жизнерадост, успехи в трудното ни ежедневие. Нека се научим да обичаме, да даваме много обич и да прощаваме.