Писма на читатели…
Светът отново е изпълнен със светлина, сърцата пеят, телата ни тръпнат от щастие, а в душите звучи химна на радостта. Дали това е някакво вълшебство сътворено преди повече от 2000 години? Да, вълшебство е, че съумяхме да открием божеството в нас самите. Вълшебство е, че сме добри, макар и само понякога, че обичаме безрезервно, макар и само най-добрите си приятели, че след време на безпътие, когато не откриваме смисъла на своето съществуване и когато светът ни изглежда отчайващо пусто, неприветливо и студено място, Ние намираме сили да се усмихнем, да се отърсим от всичко минало и да продължим напред, стопявайки ледовете на безразличието, обичайки себе си по-силно от всякога.
Ние всички сме едно. Христовата любов и светлина е във всеки един от нас. Тя няма да ни напусне никога, защото Ние самите няма да и позволим да си отиде.
Можеш ли да разбереш живота, можеш ли да разбираш хората, ако никога не си се раждал? Може ли сития да разбере гладния?
Учителите, макар и невидими за нас, са винаги около нас. Понякога Те избират да се въплатят в тяло на Земята, за да почувстват лепкавата кал на нашите съмнения, за да изпитат смразяващия ужас на нашите страхове, за да усетят разрушителната сила на гнева, изпепеляващите страсти на желанията и пагубната сила на отчаянието. Като помислиш, всички ние, жителите на малката синя планета на свободния избор, сме си направо герои. Колко Ви обичам рицари на светлината, преобразени неузнаваемо в тъмните доспехи на сенки на мрака. Радвайте се, защото Христос наднича усмихнато от очите на всеки един от Вас. Бъдете благодарни за всичко което сте – и хубаво и не чак толкова добро, защото Вие израствате и раните получени от житейските Ви уроци грейват мигом като звезди на челата Ви. Та Вие целите греете обляни от собствената си светлина!
Дълбок поклон пред Теб, учителю богочовече Христос! Дълбок поклон факлоносецо разпръскващ тъмнината в нашите сърца! Обичаме Те, макар и неосъзнаващи докрай подвига и красотата на твоя вълшебен живот! Посрещаме Твоето рождение с трепет и радостна възбуда всяка Коледа и никой, никой, никой не желае дори да си помисли да бъде равнодушен на Твоя празник, защото нищо не е така примамливо както ЛЮБОВТА И СВЕТЛИНАТА.
Венета Герджикова
