Земята тънеше в безкрайна белота. Сняг и лед покриваха планини и долини. Дори през пролетта, когато слънцето прогонваше студовете, навсякъде разцъфваха чисто бели цветя и билки. А те се гледаха и често дори не се разпознаваха. Толкова бяха еднакви.
Замислиха се билки и цветя. Всички искаха да имат по нещо свое, което да ги различава от другите. И в една пролетна утрин те се събраха край езерото във Великата планина, тихичко се посъветваха и заедно отправиха гореща молба към Твореца:
– Смирено молим, направи ни различни.
Молбата им беше чута.
– Добре – съгласи се Твореца. – Ще ви направя различни. Но независимо от външния вид, който ще ви дам, вие ще си останете същите. Само когато се събирате заедно ще бъдете отново бели, каквито сте сега. Но запомнете, това ще ви се случва веднъж в годината.
Твореца подари различен цвят на всяка билка и цветче. На розата и мака връчи червена окраска. Минзухара и невена оцвети в оранжево. Жълта направи игликата. Синьо даде на синчеца и метличината, на люляка – индиго, на скромната виолетка – едноименния нежен цвят. Само кокичето не поиска промяна и си остана бяло като сняг.Но всички получиха още нещо – зелена багра за листа и клонки, щедър дар за здраве и любов.
И се сбъдна втората повеля на Твореца. Веднъж годишно, в полунощ на Еньовден, цветя и билки загубват своя цвят и се впускат в ритуално шеметно хоро. А над него се развихря спирала от лечебна бяла светлина и обхваща цялата Земя. Не сте ли виждали на ранина тази бяла красота, сътворена от магическия танц на билки и цветя?
Аз съм едно с всички тях.
Снимка: „Списание Осем“
