Константин Златев
Философско-езотерични основи на Паневритмията
Предоставяме ви пълният текст на лекцията на Константин Златев, която поради големия ѝ обем бе поднесена само отчасти на аудиторията.
Философско-езотерични основи на Паневритмията
„Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.” „Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен.”Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно
Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече – бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие “Паневритмия” може да се преведе на езотеричен език като „Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм”. Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи. Въздействието му е комплексно – заздравява тялото, пречиства и обновява душата. Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност. Тя развива усет за ритъм и музикално чувство.
Учителят Беинса Дуно работи върху Паневритмията в периода от 1934 до 1942 година. Това означава, че изкристализирането и окончателното оформяне на ритъма, мелодията, движенията и текстовете, както и тяхното прилагане на практика, се оказва продължителен и сложен процес. Паневритмията е предадена от Учителя на Бялото братство (ББ) у нас като висок идеал на българската душевност. Тя е съзвучна с народните ни песни и хороводните стъпки, със спецификата на българския бит и социална среда. Паневритмията е споена от вътрешна хармония и общи закони. При изпълнението ѝ се осъществява пълноценен обмен между силите на човека и Живата Разумна Природа.
Отначало Учителят Беинса Дуно създава упражнения с мелодия, движения и текстове. По-късно разработва „Пентаграма”, а впоследствие – и „Слънчеви лъчи”. От особена важност за изпълнителите на Паневритмията е да бъдат спазвани автентичните указания на Учителя П. Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията.
Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Паневритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя Беинса Дуно, на тяхното приложение и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и текст новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото.
Философско-езотерични основи на Паневритмията
Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатство от Мъдрост и познание в Словото на Учителя Беинса Дуно. В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната философско-езотерична концепция на Новото учение – онази актуална редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя Беинса Дуно през първата половина на ХХ век.
а) наименование:
Етимологическият анализ на понятието “Паневритмия” води до следните заключения:
Понятието е трисъставно: Пан – ев – ритъм, където отделните съставни части притежават значение, както следва:
1) „Пан” – все, всичко, всеобщ, космически (“пан” в случая означава, че ритъмът и изпълнението на Паневритмията стои в основата на цялата Жива Разумна Природа, на цялото Проявено Битие);
2) „ев” (от лат. “еу” – “eu”) – истински, висш (“ев” е това, от което произлиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света);
3) „ритъм” – правилност, периодичност, отмереност при редуването на движенията (ритъмът означава правилност, отмерена периодичност в движенията или във всеки друг външен израз на изобразяваната форма).
Както вече бе изтъкнато по-горе, цялостният “превод” на понятието „Паневритмия” гласи: „Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм”.
Наименованието на Паневритмията, както и съдържанието на отделните компоненти, изграждащи това наименование, ни предоставя достатъчно основания да я характеризираме като Велика Всемирна Хармония на движението. В духа на Словото на Учителя Беинса Дуно и изхождайки от неговите собствени разсъждения относно същността на Паневритмията, можем да я разглеждаме също така и като хармонично творческо изявление на Божественото Начало във Вселената. В същност целият живот е Паневритмия! И още: тя е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.
Върху основата на това хармонично съчетание, и най-вече – върху връзката и взаимообусловеността между идеята и нейното творческо пресъздаване в света на материята, извеждаме още едно определение на Паневритмията – като визуален образ на Словото. По този повод Учителят Беинса Дуно казва: „Най-напред човек схваща формата. Тя е във времето и пространството. После схваща движението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството.” По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което – успоредно с тяхното изпълняване – се извършва и в човешкото съзнание, в душата.
Учителят Беинса Дуно остави след себе си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение – танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света (Георги Стойчев, „Паневритмия – мъдрост, философия, откровение”, С., 1997, с.8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот.
б) принципи:
Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми.
Паневритмията има за своя основа:
1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа.
2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност.
3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл.
4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения.
5) Идеята за Бога – т.е. за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, – която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.
6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата.
Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени.
А. Херметически (фундаментални) принципи:
I. Принцип на ума (разумността):
Формулировката на този принцип е: „Всичко е ум, разум.” Божественото у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността. Затова и Учителят Беинса Дуно въвежда фундаменталното понятие „Живата Разумна Природа”, което на практика обхваща всичко съществуващо. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух).
II. Принцип на съответствието (аналогията):
Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: „Каквото е горе, това е и долу.” Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина – между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното – създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената.
Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие.
III. Принцип на трептенията (вибрациите):
Този принцип гласи: „Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира).” Нищо в Космоса не е в покой. Следователно – движението е абсолютно, покоят е относителен. Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо „се изкачваме” (фигуративно казано) от материалния свят към другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието. Всичко трепти/вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и степени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота.
Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле. Оттам музиката слиза на физическото поле, съдържайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на изпълняваните движения. В случая музикалната вибрация е тази, която обуславя тоналността на всяко упражнение в Паневритмията. От своя страна тоналността определя неговата багра или цвят. За погледа на ясновиждащия всяко паневритмично упражнение излъчва различна светлина. Това е причината и за различните тоналности, от които произтичат и съответните цветови съотношения.
ІV. Принцип на полярността (двойствеността):
Прастарото херметическо познание представя този принцип, както следва: „Всичко в Природата е поляризирано, двойствено.” И действително, полярността или двойствеността е основен закон на Космоса. Най-простият пример е свързан с наличието на положително (+) и отрицателно (-) – като абстрактни категории, които обаче придобиват съвсем конкретно значение във всеки отделен случай на изследване. Електричеството и магнетизмът, например, биват положителни и отрицателни. Двата велики градивни полюса в Битието – Мъжкият (творчески) и Женският (съхранителен) принцип, са особено ярка илюстрация на разглежданата закономерност.
В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят Беинса Дуно е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност.
V. Принцип на ритъма:
Принципът гласи: „Всичко в Природата е ритмично и периодично.” Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т.е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. „биоритми” представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността.
Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа.
VІ. Принцип на причината и последствието:
Формулировката на принципа е: „Всичко в света има разумна причина.” Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина – както на материално, така и на надматериално, духовно равнище – и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост – и преди всичко индийската – извежда от този принцип универсалния закон за Кармата.
Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения. Обвързаността между тях – идейна, логическа и духовно-мистична – е именно от причинно-следствен характер. Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа.
VІІ. Принцип на единството и сродството:
Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus – „Всички сме от един род”; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник – Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно – и помежду си. Езотеричното учение – каквото е и учението на ББ – утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява.
Б. Собствени принципи:
„Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията.” „В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност.” „В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения – правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения.”
Учителят Беинса Дуно
І. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения:
Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата – енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата – с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят. По този повод Учителят Беинса Дуно казва: „От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства. Оттам надолу до коленете са физическите енергии. Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука.” Един от най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно Паневритмията.
Между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, има съответствие. Тези движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в пространството, а като духовни проекции – посоки на разгръщане на сили от духовния свят.
ІІ. Геометрични и числови съответствия:
„Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, правоъгълници, петоъгълници, допирателни.” „Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето. Геометрията се занимава с материята, математиката – със силите. Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата” (Учителят Беинса Дуно).
Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя Беинса Дуно: „Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят.” „Светът най-напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената.” В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена – нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо – кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога – осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество.
Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). „Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две… Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога” (Учителят Беинса Дуно). По отношение на правата линия той отбелязва: „Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах.” Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу – човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме… В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който – според думите на Учителя Беинса Дуно – тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения – числото 2.2=4.
За този процес Учителят на ББ подчертава: „Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника.” Според него квадратът е закон на творчеството и „който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си”. При движението на плоскостта се образува тяло – представител на системата от три измерения (числото 2.2.2=8). Аналогично – при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква тесаракт – тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко „аз” и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят Беинса Дуно илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на Новата планетарна култура изтъква: „В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнанието на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства. – Как? – Чрез кръста, т.е. чрез страданията.” На кръста човешките крайници са приковани. Той означава липса на свобода. Но, от друга страна, бледият светлик на утринното зазоряване вече започва да обгръща хоризонта с нежна светлина.Числото на света с четири измерения е 2.2.2.2=16, а шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно „Изгрява слънцето”. И това не е съвпадение.
На последно място, при движението на тесаракта възниква фигура, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (числото тук е 2.2.2.2.2=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека, който се е освободил от закона на необходимостта. Пентаграмът има свойството да насочва силите на душата в правилната посока. Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван Пентаграмът на символите.
От гледна точка на геометричните линии, които движенията очертават, Учителят П. Дънов ги разделя на четири вида:
1) По права линия – движенията са мъжки, електрични, студени, твърди.
2) По крива линия – тези движения са женски, магнетични, топли, меки.
3) По вълнообразна линия – движенията са светлинни.
4) Смесени – това са движения, които представляват комбинация от посочените по-горе основни три вида. Те са също светлинни движения.
ІІІ. Астрологически (космически) въздействия и съотношения:
Космическите влияния заемат достойно място в системата от фактори, оказващи въздействие при изпълнението на паневритмичните упражнения. Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатство от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия.
Естествено е да концентрираме интереса си върху Слънчевата система. Да започнем с планетата Венера. Ако наблюдаваме движението ѝ за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пентаграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че човекът е създаден в петък – деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца – съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии.
А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи и най-тежки планети в Слънчевата система – Юпитер и Сатурн. Те се реализират приблизително на всеки 20 години. За период от 60 години двете планети очертават върху небесната сфера равностранен триъгълник. Върховете му разделят окръжността на три дъги от по 120 градуса. Този ъгъл – 120 градуса – е, според астрологията, най-хармоничният аспект на небето. Сатурн и Юпитер символично отговарят на Бащата и Сина. И така, на всеки 20 години старото и новото се срещат, за да се хармонизират и да набележат насоките за бъдещето. Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства, че през третото хилядолетие ще бъде дадена зелена улица на новото в света.
От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очертава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгълник. Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект.
Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса. Числото осем (2.2.2=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло. Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното познание нарича тези четири тела „смъртни”, понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45 градуса ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена личност, за нейния произход и бъдещото ѝ развитие.
ІV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения:
„Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас” (Учителят Беинса Дуно).
Кръгът на Паневритмията представлява умален образ на вселената на великия Космически Човек. Тя е обективна реалност, съизмерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц. Движенията на подобна точка са ограничени от аурата на участника в Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стереометрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят Беинса Дуно подчертава: „В третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение.”
Аурата на отделната личност – това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална – защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризонтална. При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме вътре в собствената си душа. Там именно паневритмичните движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си.
Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата – и по отделно, и в своята взаимовръзка – се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип – за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса.
V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят:
При изпълнението на паневритмичните упражнения космическите течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел оптималната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии.
В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле.
В Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната ос – т.е. връзката подсъзнание-свръхсъзнание. Партньорите в двойките играят и се движат един зад друг. Чрез изпълняването на Пентаграма участниците влизат в контакт с по-извисени космически области – свързват се с импулсите на Божия Дух, с енергиите на Божествения свят. В тази насока Учителят Беинса Дуно споделя: „Когато дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание. Те са извън тях, те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията.”
VІ. Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения:
На всяка крачка в своето Слово Учителят Беинса Дуно набляга на изискването: „Будни бъдете!” Будността в случая означава точно това – пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно – оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също – и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място – да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията – както вече неведнъж бе изрично подчертано – далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя Беинса Дуно при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават.
VII. Ритъмът на паневритмичните упражнения сам по себе си – независимо от влиянията на околната среда – оказва обновително въздействие върху човешкия организъм:
Както вече бе изтъквано неколкократно, всичко във Вселената почива върху законите на ритъма (пети херметически принцип). Спазването на тези закони облекчава труда на човека и повишава качеството на постиженията му.
VIII. Движенията в Паневритмията отговарят на известни космични закони:
Освен чисто механичния си характер движенията на тялото свързват човека с известни природни сили. Ако познаваме законите на Живата Разумна Природа, бихме могли да усвоим тези сили и да ги използваме за конструктивни цели. От друга страна, има движения, които имат значение само за този, които ги изпълнява (движения от частен характер), както и такива, които свързват човека с Всемира, с Цялото (движения с универсален характер). Вторите са израз на космични движения и ритъм. Ако движенията на човека са в хармония с Космоса – с неговото огромно пулсиращо сърце, изпълнителят се свързва със силите на Природата и ги приема в себе си. Именно от подобно естество са паневритмичните движения. Те са в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират всичко във Вселената и затова оказват мощно позитивно въздействие върху човека.
Чрез някои паневритмични упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм. Необходимо е периодично да се свързваме със земните и слънчевите енергии. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу – със земните сили. Тогава приемаме положителните, градивните енергии от Земята, а непотребните, дисхармонични енергии предаваме на нея. При изпълняване на паневритмичните движения е нужно да знаем какви енергии излизат от цялата ръка и какви, в частност, от всеки пръст. Това познание е потребно заради отклика, който очакваме да получим от Всемира.
IX. Налице е връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея в Паневритмията:
Казано с други думи, Паневритмията е хармонично, обновяващо и извисяващо съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.
в) философско-езотерично съдържание:
„Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой – К.З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа.”
„Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септември. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото.”
Учителят Беинса Дуно
Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя Беинса Дуно формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието – с духовния, а смисълът – с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая – формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения.
Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията – заимствани от Живата Разумна Природа – са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов.
Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ: „Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света.”
Паневритмията е творчески процес на пресътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. Именно Паневритмията като творчески процес свързва неделимо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и материално естество.
Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки:
1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност.
2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.
3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро.
Заключение
„Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритмията, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно отношение на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие.”Учителят Беинса Дуно
Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят – животът на същества от по-високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на планетарното обновление ни осведомява: „Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията – б.К.З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост.” Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ – по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера – играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, “Бъбрека”, или до Езерото на чистотата, или до третото езеро). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената…
Учителят Беинса Дуно – в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него „Паневритмия” – остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма – физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научно обосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност. За съвременниците ни остава главната задача – да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя Беинса Дуно, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската духовност.
Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията – това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура! Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VІ раса – Културата на Божествената Любов.
Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес – на които сме свидетели в последните години след 10.ХІ.1989 г. – ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането ѝ в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: „Принципите (на Паневритмията – б.К.З.) трябва да проникнат в обществото. Чрез внасянето на Паневритмията в училището и обществото ще се създаде едно съвсем ново поколение – здраво физически и духовно, годно за работа.” Паневритмията е призвана да проникне във всички градове и села, да стане достояние на всички хора – в нашата родина и навред по света. Пробудените души са тези, които трябва да работят най-активно за нейното внедряване в живота на обществото. От първостепенна важност е Паневритмията да бъде въведена в училищата и преди всичко в гимназиите.
През 1941 г. Учителят Беинса Дуно създаде нов комплекс от ритмични упражнения – „Слънчеви лъчи”, които са естествено продължение на Паневритмията от Големия цикъл и притежават аналогично обновително въздействие. Те са изградени в духа на българската народна музика (чиято космическа мощ и проникновение вече са спечелили световно признание) и по същността си са също важен фактор за пробуждането на възвишеното в човешкото естество.
Като цяло – от изключителна важност е въвеждането на Паневритмията във всички училища, на всички равнища на образователната система. Първо в България, а после – и зад граница, където структурите на ББ вече са заели достойно място в духовния, културен и обществен живот. Паневритмичните упражнения следва да започват в училищата от 22 март – началото на пролетта, понеже тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. И да се изпълняват, разбира се, сутрин, когато всичко в природната среда е в подем и предлага най-благоприятни условия за почерпване и усвояване на животворни енергии. Ето какво е казал Учителят на Новата планетарна култура по този повод пред група учители: „В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражнения. Има движения разумни. Много движения са неразумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата. Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Тия неща сме ги опитали вече 15-20 години върху деца и възрастни.”
Цялото развитие на съвременната физическа култура, гимнастическите упражнения и хореографията следва да бъде разглеждано като подготовка за Паневритмията. Естествено, тя не може да бъде изучавана само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване и усвояване са нужни школи, курсове, лекции, отлично подготвени преподаватели. Провеждането на подобни курсове навред, където има желаещи, следва да бъде свързано с научна обосновка на Паневритмията, изучаване на нейните основни принципи и закони, както и с практическото ѝ овладяване. Систематичното ѝ изучаване под формата на курсове, школи, семинари, научно-практически конференции и др. е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в идейната ѝ основа. Вече години наред духовно общество „Бяло братство” провежда такива курсове и семинари навред из България, а и на редица места зад граница.
Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляскаво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място – Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин. Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество към доброто, истинното, красивото, Божественото.
