БЯЛО
Бяла врана кръжи във полето,
бяло облаче сред треви и жита.
Бяла лястовица в гората,
казват щастие носи – на Йовков слова.
Странни птици обаче наричани,
прелитайки над града.
И аз като тях съм орисана,
от бялото не мога да се отърва.
В бяла буца превърнах сърцето си,
за да мога да го спася.
Побеляха в мълчание устните,
уча ги да пропущат удобни слова.
Бели нишки сребреят в косата ми,
в мойта наведена вече глава.
Но бели мисли във мене все прелитат,
как, как да ги приземя?
Все небето и слънцето гледам
и все бялото търся в калта.
На обидата с прошка отвръщам,
на иронията – учудено и с тъга.
Завистта зад гърба си захвърлям
и продължавам да крача така.
Все от бялото бягам, наивна наричана,
но без него не бих оцеляла и в света.
Цветът на кокичето,
на лотоса, на снега,
няма го в спектъра
на видимата светлина.
Единствен той не поглъща,
а отразява светлина.
ДО КОГА
От ръцете ми кална вода
в черни вади се стича.
Колко много мътилка събрах през деня.
Дали ще мога да я изчистя?
Намирам струя чиста вода,
поставям длани под нея.
В шепите ми-бяла светлина,
калта в локва под мен се люлее.
Ех, да можеше с тази вода
както преди малко ръцете,
да изчистя и мътилката в мойта душа
и да ми светне лицето.
Не, не може обаче,
за тази мътилка трябват силна вода,
отприщени бентове, на язовир скъсана стена
и пак остава, Господи до кога.
ЗАЛЕЗ В ГОРАТА
Прекрасен залез на слънцето,
оранжева красота.
Зелена свежест наоколо,
ухае на бор и трева.
Небето в талази от синьо,
като тичаща морска вълна.
Въздухът леко потръпва
сякаш полет от птичи крила.
По тревата внимателно стъпвам,
в нея има стъбълца на цветя.
Зелено, жълто и розово,
преливат в бяло и лила.
Такова съвършенство на багрите,
само природата вае с ръка.
Там някъде птиче прехвръква
и отново тишина…
Благодаря ти Господи,
че насити очите ми
с такава хубост и красота.
ИСКАМ
Искам да бъда като тревата,
като житата, като цветята –
да ми стигат само
слънцето, въздухът, водата.
Искам да полетя с вятъра
далеч в небесата.
През облаците и гравитацията
да открия космичните тайни
на млечния път, на звездите и луната.
Искам да се слея с водата –
могъщ океан, дъждовна капка понякога,
но без нея не покълва зърното
и я няма в небето дъгата.
Искам да докосна слънцето –
дано в оранжевото не изгоря.
С дълбок поклон да му благодаря
за лъчите на изгрева и светлината,
за прекрасните залези и топлината,
защото без тях не би била жива Земята.
И… малко обич искам, да ми топли душата.
Слънце, въздух, обич и вода –
най-великата магия на света.
