ИСКАМ
Искам да бъда като тревата,
като житата, като цветята –
да ми стигат само
слънцето, въздухът, водата.
Искам да полетя с вятъра
далеч в небесата.
През облаците и гравитацията
да открия космичните тайни
на млечния път, на звездите и луната.
Искам да се слея с водата –
могъщ океан, дъждовна капка понякога,
но без нея не покълва зърното
и я няма в небето дъгата.
Искам да докосна слънцето –
дано в оранжевото не изгоря.
С дълбок поклон да му благодаря
за лъчите на изгрева и светлината,
за прекрасните залези и топлината,
защото без тях не би била жива Земята.
И… малко обич искам, да ми топли душата.
Слънце, въздух, обич и вода –
най-великата магия на света.
КОЙ Е МОЯТ СВЯТ
Хей, хей, слънчице,
много рано изгря,
Обиколи стаята
и в леглото ми спря.
Но, очите ми не се отварят
още съм в съня.
Летя над прекрасна градина,
с особени, странни цветя.
Листата им като коприна
цветовете – няма такива
на нашата земя.
Невероятно усещане –
преодоляла гравитацията
летя над цветя.
Краят им не се вижда,
Господи, каква красота.
А някой шепти в ухото ми –
„В най – скоро време
за твоята градина ще донеса
семена от тези цветя“.
Отварям очи и се чудя.
Кой всъщност е моят свят –
Слънцето в стаята,
полетът над цветя,
или обещанието за семена?
Л Ю Б О В Т А
Любовта е очаквана пролет,
кокиче, пробило снега.
Тя е стих, песен, музика,
усещане за доброта.
Любовта е полет на птица,
на пеперуда, на пчела.
Тя е всичко наоколо –
слънце, въздъх, земя и вода.
Космична вибрация,
пулсираща в цвят лила.
Изпраща ни я Вселената,
подарък за нашата душа.
Светъл лъч е тя в мрака
и непременно някога
някъде и теб тихо чака.
ОЧАКВАНЕ
Нещо витае в пространството,
усещам го от сутринта.
Като лек фин полъх е,
като предчувствие за новина.
Нещо има наоколо,
чувствам го и по обяд.
Приближава се все по-близко,
вече има и аромат.
Птиците кръжат особено,
листата в клоните не трептят.
Слънцето се скрива зад облак,
вече е след обяд…
Но нещо има наоколо,
улавям го всичко във мен.
Денят е някак особен,
различен от всеки друг ден.
Наситен оранжев е залезът,
като в картина на Гог.
Сгъстява се мойто усещане,
във въздуха сякаш протича ток.
Денят и нощта се докосват
в здрач синкаво сивозелен.
Но и здрачът е по различен,
с удобен космически тен.
Поемам бавно към къщи.
Нима като всичко бе този ден?
Едно огромно очакване
се е натрупало в мен…
Може би утре,
непременно утре
ще се случи особеното,
започнало от днешния ден!
ТАНЦЪТ НА СЛОВОТО
Рими мои, нагласими
с обич, с радост и с тъга,
навестявате ме рядко,
но с вас стават чудеса.
Те в главата ми политат,
пърхат плахо със крила.
После в слово се разплитат
и подреждат се в листа.
Думи – бисери вълшебни,
прашинки от цветен прашец,
дъга във небето и музика,
думи горчилка и мед,
тихо в душата ни влизат
и стопяват там несъбрания лед.
Рими мои, нагласими,
танц прекрасен на ума,
таз хармония на словото дар божи е от вечността.
