Било е отдавна. В китното българско село Войнягово, в Розовата долина, пристигнал нов даскал. Млад, напет, красив и с прекрасен глас. Той учел децата на четмо и писмо, често ги извеждал на разходка в гората и там, освен уроците, им давал първи знания по военно дело. Хората в селото го харесвали и уважавали. Даскал Васил Кунчев (това наистина бил Левски, и вече е спечелил името „Левски“ по време на Първата българска легия в Сърбия) активно участвал в живота на будните войняговци. Живял тук две години – от 1864 до 1866 година. Често го канели по тлаки и седенки, а той ги радвал с хубави народни песни. Така Васил Левски се запознава с една от хубавиците в селото – Йова. И тя, като него, сладкогласна и красива. Сближават се и се влюбват. Изживяват трепетно любовта си и се сгодяват, както се полага в тези времена. Но Левски неочаквано трябва да напусне селото. Той вече се е обрекъл на освободителното дело. Обещава на Йова, че ще се върне за нея, когато България е свободна. И сигурно е щял да го направи! Но, както знаем, за него предстоят трудни години, в които той от обикновен български учител израства до велик революционер. С отдаденост, убеденост, упоритост и пословична честност обикаля страната и за четири години изгражда мрежа от вътрешни революционни комитети. Повдига духа и насочва в правилна посока пламенната мечта на българите за свободно Отечество. Предстои му тежкия път от Къкринското ханче до София и бесилото. Предстои му пътя към саможертвата и вечността!
А Йова ще го носи цял живот в сърцето си – него и подаръка му за нея, перлена огърлица. Ще изучи сина си за даскал, за да стане като любимия. И ще си отидат от този свят в различни години, но на една и съща дата, като Левски, на 19 февруари. Точно, както се случва при кармично свързани души.
Научихме тази прекрасна история по време на нашата екскурзия в Розовата долина през юни 2022 година, в разгара на розобера. Войняговци и сега са чудесни, гостоприемни и активни хора. Посрещнаха ни младият кмет Тодор Танковски и Петър Градев и ни показаха розовите масиви. Рано сутринта се потопихме в нежен розов аромат, окъпа ни розова роса и ситен дъждец ни благослови! Прекрасно преживяване! А после, от дума на дума, те се обадиха на Цонка Дамянова, която, както сама казва, е уредник на местния музей за Васил Левски, библиотекар, а също и активен самодеец. Тя пристигна веднага и отвори за нас музея. Той е добре направен и поддържан. Видяхме как е живял даскал Васил, видяхме класната стая с масата за писане върху пясък, а също и списък на учениците му. Видяхме негова неизвестна снимка и подържахме в ръце с благоговение лична негова вещ – уред за съхранение на писалка и мастило. А накрая видяхме и самия Левски – прекрасно направена восъчна фигура, като жив.
От сърце благодарим на хората от с. Войнягово за незабравимите часове, за всичко, което преживяхме и научихме тук! Няма да сгрешите, ако и вие посетите това хубаво и гостоприемно българско село с богата история и традиции, които тук се уважават.
Ще видите запис на разказа на г-жа Дамянова с повече интересни подробности. Извиняваме се за любителския запис. Надяваме се, че ще допринесем тези малко известни исторически факти да станат достояние на повече хора. И Левски, и войняговци, които свято тачат спомена за него, заслужават това!
Росица Тричкова
