Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тяло и душа Здравословно хранене Лимецът - дивото жито от древността (ОБНОВЕНА - ВИДЕО)
Събота, 18 Август 2012 16:21

Лимецът - дивото жито от древността (ОБНОВЕНА - ВИДЕО)

Написана от 

"ХЛЯБЪТ НА ТРАКИТЕ, ЖИТОТО НА ФАРАОНИТЕ, ПОСЛЕДНАТА ХРАНА НА ХРИСТОС...

Еднозърнестият лимец - този архетип на пшениците, е най-свидното растение на човешкия вид, негов вечен спътник, неговата вярна храна, която може да вдигне цели групи от хора да тръгнат по нормалния път на Битието. Дълбоко в структурата на човешкия геном е втъкан лимецът. Колкото години е имало човечество, толкова години е имало дива пшеница и човекът е израснал с нея. Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група одомашнени са още двузърнестия лимец (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). На двата вида лимец българите казват още капладжа.
Тази дива пшеница с крехко вретено, къси класчета с по един връх и дребни зърна се захваща и на най-бедните почви. Суровите зими сякаш го умножават. В неговите стебла, неполягащи от ветровете, в корените му, неподвластни на сушите, в семената му, неунищожими от студовете се разчитат силите на дивото. Никой не знае откъде е дошла и колко е стара тази дива пшеница. Сякаш е спусната от Небесата. Според езотеричните школи то не е продукт на нашата планета, а слънчев плод, тръгнал от Сириус, за да стигне до Земята.
Традицията на неговото отглеждане в Германия, Швейцария и Англия продължава до средата на XIX век, след което е заменена с обикновеното хлебно жито. Причината е, че добивите от пшеницата могат да се увеличават с торене и генни модификации. Така изначалният хляб е заменен с белия хляб с отстранен дух, разбирай зародиш.
Дивотото зърно не приема торенето, затова не го долюбват земеделците, тъй като не могат да вдигат добивите. Лимецът не гълта тежките метали, от него бяга и радиацията. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка. Зърното не се подава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря.
Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Лимецът дава истинско пълноценно хранене, за което сега ни лъжат много производители, които тъпчат храните с консерванти и бои. Лимецът не дава богата реколта, но пък засища добре и е лековита храна. Той е мощен антиоксидант, съдържа повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални, което го прави лечебна храна за алергичните към глутена. От другите видове жито той има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А. С него може да се замести месото и зеленчукът. Ако майка захранва детето си с кашичка от лимец, то ще расте здраво. Древното жито не изисква почти никаква преработка. Вечер семенца се накисват в студена вода и сутрин човек закусва с тях. Най-важното е, че дивата пшеница се поема в естествен вид, нейните лечебни качества са както в зародиша, така и в обвивката. Зърно от лимец се стапя в устата, а зърно от сегашното жито остава непроменено. Това показва, че организмът приема древната пшеница като своя, а днешната - не.
Лимецът укрепва тялото и възправя волята, за да забравим болести като тежки колити, рак на дебелото черво, ентероколити и пр.Със 100 грама покълнало диво жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго. По това древно еднозърнесто жито са луднали диетолозите по цял свят. Освен това хлябът, изпечен от това зърно, оправя настроението. Покълващи семена от лимец и днес подпомагат терапията на мисловно слаби, нерешителни деца, понякога прегърбени и неспособни да се измъкнат от необяснимата си интелектуална немощ. Пациенти, оставени без надежда от своите лекари, напипват слепешком пътя към ремисията, осланяйки се на водата от варен лимец, която приемат заедно с питки от брашното му. Цели групи от хора, загубили пътя, по който трябва да вървят, биха си помогнали, ако върнат лимеца на трапезата си, особено в неговата сурова форма.
Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какво те очаква...
Лимец или Лимец?
Има объркване между Лимец ( Triticum monococcum ) и Лимец ( Triticum spelta ). В действителност те са много различни. Спелтата, както ще посоча по-долу, се състои от няколко подбрани сортове. С "лимец", вие със сигурност ще ядете автентична зърнена храна, идваща директно от твореца без никаква генетична намеса през вековете.

На пазара в магазините за здравословни храни се продават много от сортовете древни пшеници, някои от които са наречени и лимец. Човек сам може да сравни двете култури  - българския и чуждия – по форма, вкус, мекота  са твърде различни. И съответно по цени. Затова е наложително да внесем яснота, като изясним разликите между стабилния Еднозърнест лимец (Triticum monococcum) и останалите видове: спелта (Triticum spelta L.), двузърнестия лимец (Triticum dicoccum.), камут (Triticum polonicum),  динкел и др.  

Еднозърнестият лимец (Triticum monococcum L.) е най-древният вид от групата на покритите или несъщински пшеници, произлизащ от дивото растение (Тriticum baeoticum Boiss.), и не е променил своята генетична структура спрямо  своя  див предшественик. Има данни за произхода му от преди 17000 години..

Защо се смята, че еднозърнестият лимец превъзхожда по качества и генетична стабилност останалите видове? Той е дошъл от там, откъдето са дошли първите хора и е останал непроменим и неизличим диплоид с първичен хромозомен набор от седем хромозомни двойки (2n=14)! И толкова. Нищо друго, нищо по-различно! Каквото е в овъглените земни пластове от Неолита, в египетските пирамиди и край стените на древната Троя, същото е в тракийските могили и в нивите днес.
Спелтата обаче е хибрид произлязъл от фермерските ниви. Култивирана след хибридизацията на emmer или durum пшеница с див вид диплоидно житно растение (Aegilops cylindrica). Няма де се спирам на и без това добрите и качества, но не мога да не изтъкна, че еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) я превъзхожда.

Той е жилав диплоид, расте върху бедни почви, в груб климат и не изисква торове, малко вода и никакви пестициди. Той заема 11 месеца, за да расте, засят през септември се събира през август. Производителността е ниска, тъй като не е имало изкуствена селекция (100 до 150 кг. на декар). Зърното е с трудноотделяща се покривна люспа, отделянето и представлява сериозно предизивикателство за обикновения фермер.Теглото на люспата е съизмеримо с теглото на самото зърно. От 100кг се получават 45 кг. изчистен лимец.

Хранителна стойност

Богат на въглехидрати, белтъчини, мазнини, той е с висока хранителна стойност зърнена култура, 100гр. лимец осигуряват достатъчно протеини за един ден. Той съдържа два пъти повече ненаситени мазнини от пшеницата и благодарение на влакната си е много смилаем. Той съдържа много малко глутен. Съществуват сведения, че при поне 70% от хората с глутенова непоносимост не предизвиква алергични реакции, поради това има едно неправилно схващане , че лимеца не притежава никакъв глутен. Той е много богат на минерали - 4 пъти повече магнезий в сравнение с кафявия ориз, 5 пъти повече фосфор отколкото соята. Неговите протеини съдържат 8 вида амино-киселини включително и лизин, което рядко се среща в зърнени култури. Лизина е есенциална аминокиселина, забавя стареенето на костите / остеопороза/, спомага за добрата концентрация, оказва профилактично и задържащо действие срещу вируси. Според последни проучвания лимеца е добра храна при диабет. Съдържащите се в него разтворими въглехидрати-полизахариди притежават способността да укрепват имунната система.

Анализ

За 100 гр.  Енергийна стойност 1580 KJ.

За 1кг.: Калий 3960 мг., Натрий 110 мг., Мазнини 2,88%, Магнезий 1320мг., Протеини 11,80%, Калций 220 мг., Въглехидрати 74,94%, Фосфор 4200 мг., Фибри 7,65%, Желязо 26 мг., Витамин В1 0,37 мг., Цинк 0,34 мг., Витамин В5 0,80 мг. Витамин PP 5,20 мг.

Разбира се не смятам, че с това изчерпвам информацията около този древен сорт. Целта беше да го разгранича от останалите видове, защото той наистина заслужава това със своето постоянство запазено през хилядолетията - качество много ценно сега във века на генно-модифицираните храни.

Част 1

Част 2

Част 3

Ето и филм на БНТ Пловдив за лимеца – "Слънчевият плод от Сириус"  http://eko.bntplovdiv.com/slancheviat-plod-ot-sirius

Последно променена в Вторник, 04 Юни 2013 17:59
Валери Добрев

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Последните от Валери Добрев

Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната