Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Събота, 26 Януари 2013 12:52

Четиридесет камъчета

Написана от 

Пламен и Таня пристигнаха в хижата късно вечерта. Настаниха се в обща спалня, хапнаха набързо и се приготвиха за сън...

 

- Утре ще посрещнем Слънцето – каза Пламен.

Таня беше изморена,зави се през глава и скоро заспа.Пламен се повъртя, опита  да чете, но скоро затвори книгата и също се унесе в сън.

Сутринта се събудиха почти едновременно. Изтичаха на поляната пред хижата. Слънцето се показа над сънената планина. Всичко още спеше. Само ранобудни лястовички се виеха в утринното небе. Двамата дълго наблюдаваха магическата среща на слънчевото светило с величествената планина.

- Да бяхме тръгнали – каза Пламен по някое време. – Предстои ни дълго ходене край езерата.

Таня го погледна и кимна с глава. Той беше планинаря, а тя идваше тук за първи път и  знаеше, че трябва да го слуша.

Метнаха раниците на гръб и се спуснаха надолу по склона. Пътеката само се наричаше пътека. В действителност те се движеха по маркирани камъни, мокри и хлъзгави от нощната роса. Тук-там в оскъдната почва се забелязваха следи от конски копита. Пламен забеляза въпросителния й поглед и рече:

- Оттук минават и товарните коне, които снабдяват хижата с провизии.

Таня се усмихна. Мълчеше. Припомни си неговите думи, че ако човек иска да усети духа на планината и да види истинската красота на езерата, най-добре е  да съзерцава всичко в мълчание.
Скоро стигнаха до първото, Долното езеро. Постояха на брега, загледани в гладката водна повърхнина. Пламен  обясни:

- В това езеро се събират водите на другите шест езера. Тук е началото и на река Джерман.

След половин час те вече бяха пред Рибното езеро.

- От седемте езера това е най-плиткото и в него наистина има рибки – каза тихо той, сякаш рибите можеха да го чуят. – Погледни ето там.

В същия миг цяло ято пъргави сребристи  рибки се стрелнаха към брега. Таня наклони към водата стръкче клек, леко го раздвижи  и пъргавите мъничета бързо се скупчиха около него. Тази игра й хареса, но трябваше да тръгват. Тя знаеше, че следващото езеро е Трилистника. Когато наближиха до него тя забеляза, че то наистина прилича по форма на лист детелина.От двете страни на пътеката бяха нацъфтели жълти и лилави цветя, съчетавайки багри в своеобразния планински килим. Таня щракна с фотоапарата. Не искаше да пропусне тази планинска хубост.

Достигайки до брега на Близнака, Пламен предложи:

- Хайде да си починем, защото ни предстои  изкачване.

Слънцето беше се издигнало високо и пръскаше жарки лъчи над планината. Таня разтвори раницата и потърси бутилката с вода.

- Забравила съм си водата в хижата – каза тъжно тя.

Пламен се усмихна:

- Тук жадна няма да останеш. След малко по пътя към Бъбрека ще минем край няколко потока с най-вкусната вода.

Започнаха да се изкачват по склона. От двете им страни между камъните клокочеха бистри потоци. Той извади от раницата си сгъваема чаша и бръкна в бълбукащия ручей.

Да пия от тази вода? –  каза учудено Таня. – Виж какво става нагоре…

В този момент няколко натоварени коня нагазиха в потока, пресякоха го  и кротко продължиха към хижата.

Пламен само я погледна и сложи чашата в ръката и:

- Няма страшно. Дори нещо да замърси водата, мине ли през четиридесет камъчета тя се пречиства и става най-добрата за пиене. Я виж наоколо колко по четиридесет камъни има.

- Това сега си го измисли, нали? – не му повярва Таня.

Искаше й се да спори, но беше толкова жадна, че изпи водата.Наистина имаше приятен вкус. Наведе се и си напълни втора чаша.

- Увери ли се? – рече Пламен и весели пламъчета заиграха в сините му очи. – И нищо не съм си измислил. За четиридесетте камъчета научих най-напред от дядо ми. Тогава не знаех защо, но го запомних. Сега имам обяснение. Повечето скали в планината са изградени от силициеви съединения. Чувала си за различните минерали. В съприкосновение с водата те отделят силициеви окиси и  я пречистват по най-добрия начин.

Имаше толкова сигурност в гласа му, че тя му повярва. Продължиха нагоре по склона. Таня вървеше и се вглеждаше в скалите и камъчетата по пътя. Неусетно започна да  забелязва разлика между тях. Взе в ръка няколко камъчета, които й харесаха от пръв поглед. Пламен се правеше, че не забелязва, но му беше приятно, че пробуди нейния интерес към камъните, а защо не и към великата планина.

Стигнаха до Бъбрека. Небето притъмня. Иззад рида плъзна гъста мъгла. Познавайки нравите на планината,  Пламен разбра, че най-доброто, което трябва да направят е да се приберат.

Когато се спуснаха надолу и в мъглата изплува силуета на хижата, Таня го прегърна и прошепна в ухото му:

- Това беше един прекрасен ден. Красивите езера, чистата вода, скалите и малките камъчета ме плениха завинаги.

Пламен се почувства щастлив. Беше спечелил още един приятел на планината.

Последно променена в Събота, 26 Януари 2013 13:25
Антония Атанасова

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната