Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Вторник, 01 Януари 2013 17:58

Молитвата

Написана от 

Само преди няколко месеца майката беше загубила четиринадесетгодишния си син, а сега и нейната малка дъщеря беше в леглото, изгаряща от висока температура...

 

Никакви лекарства не помагаха. На третия ден петгодишното дете направи гърч. Възрастният лекар дойде, извърши поредния преглед, вдигна рамене и  погледна съчувствено съкрушената майка:

- Направих всичко, което зависеше от мене. Детето е много зле. Бог да ви е на помощ! Само това мога да кажа.

С подкосени крака жената изпрати доктора до външната врата. Нямаше сили дори да заплаче. Мъката по скорощната загуба на сина беше изцедила всичките й сълзи.

Майката се върна в стаята и смени  компреса  от челото на детето, хвана парещите малки ръце и ги задържа в своите. Детето не помръдваше, лежеше отпуснато и зачервено.Не можеше да откъсне поглед от него. Безсилието я съсипваше. Куп въпроси се блъскаха в главата й.  Ще живее  ли палавото й момиченце, ще може ли отново да тича и весело да се смее, да лови бръмбъри и пеперуди, да досажда на пилците и стария котарак в двора, да се катери по дърветата, да играе футбол с момчетата от махалата? Страхът притискаше майчиното й сърце, връщайки времето назад с  мисълта за най-лошото. Нима  всичко  се повтаряше? Защо? Дълбок стон се откъсна от гърдите й.

Изведнъж до слуха й достигна тих гласец:

- Помоли се на Бог!

Най-напред тя не разбра откъде идва гласът, дори се огледа наоколо. Но в стаята нямаше никой.

- Така ми се е сторило – каза си тя.

Майката не вярваше в нищо, дори в Бог. Ако имаше Бог, щеше ли да позволи смъртта да й отнеме  сина? Тя стоеше и безмълвно продължаваше да се взира в детето.

Момиченцето започна да говори нещо несвързано. Бълнуваше. Майката се заслуша. И в един миг тя  чу съвсем ясно:

- Ангелчета. Виждам Ангелчета.

Това я разтърси и в миг проумя, че в семейството им никой никога не беше говорил за Ангели.

Защо тогава малката й дъщеря  приказва неща, които нямаше  откъде да научи?

Скоро детето  отпусна глава и се умълча... Вече не беше тук. То си отиваше. Тази мисъл я ужаси. С неочакван порив тя събра ръце в молитва и думите сами бликнаха от изтерзаното й сърце:

- Моля те, Боже! Запази детето ми...

Колко време стоя, унесена в молитва, майката не разбра. Може би минути или часове. Стресна я гласът  на дъщеря й:

- Мамо, гладна съм!

Детето беше седнало в постелята и простираше ръце към нея. Косите му бяха полепнали от пот, но сините  очи гледаха ведро и кротко се усмихваха. Майката поривисто го прегърна. В този миг тя повярва! Повярва, че малкото й момиченце  ще живее. Сълзи рукнаха от очите й. Тя падна на колене, притискайки детето до гърдите си. От напуканите й устни се  отрониха най-горещите майчини слова:

- Благодаря,  Боже! Ти чу молитвите ми!

Това момиченце бях аз.

Последно променена в Вторник, 01 Януари 2013 18:07
Антония Атанасова

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната