Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тяло и душа Приказки за пораснали деца С Джон Кехоу в квантовия свят
Понеделник, 05 Ноември 2012 20:53

С Джон Кехоу в квантовия свят

Написана от 

Последните книги на Джон Кехоу за подсъзнанието в квантовия свят ме провокираха да споделя някои свои мисли.

Улисани в ежедневието, ние често не забелязваме дребните на пръв поглед неща, които неочаквано ни се случват. А тези малки нещица понякога ни носят скрити послания, които биха могли да ни разкрият отдавна търсени оптимални решения в професията,  желана развръзка в напрегнати лични взаимоотношения или нов път за  развитие и духовно усъвършенстване.

В светлината на квантовата теория минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно. И ако човек насочи своето внимание и съумее да настрои собствените си вибрации към вибрациите на онова, което го интересува, може да черпи и използва информация за минали събития или за бъдещи възможности.  Подобна информация понякога идва завоалирана чрез символиката  на сънищата, по време на духовни техники, а много често  ни се подсказва и във физическата реалност чрез дума на непознат, писък на птица или друго незначително събитие от ежедневието. А от нас се иска  просто да го  забележим. И тогава бихме могли да направим живота си по-интересен, изпълнен с истински малки чудеса и вълшебства.

Четейки книгата „Квантовият воин...” на Кехоу, издадена през 2012 година, попаднах на неща, които ме върнаха десетки години назад. Кехоу използва сполучлива метафора за пътя на човека към духовното осъзнаване: „Катерим се по планината на съзнанието стъпка по стъпка, подскачайки пъргаво от камък на камък, през езера и процепи, понякога падаме, но продължаваме да се катерим...и откриваме нещо ново и изключително...” Този израз ме накара  да отворя дневника си за сънища. През месец декември на двехилядната година съм записала едно визуално и словесно послание. Тогава нещо ме е накарало да направя    рисунка  на цвете върху каменист планински връх и да изпиша текст: „Това е еделвайс.” Сега, след толкова години, си мисля,че  това  е  било една символична „подсказка” за сегашното ми развитие и интереси. А еделвайсът не е ли онази „бяла звезда”- символ на духовно   търсене?

В книгата си Кехоу казва:”Да трансформираш личността си в такава, която да има магически потенциал, е загадъчната пътека на създаване на вътрешен храм, който става наш закон и истина...тухла след тухла, мисъл след мисъл...”Отново обръщам дневника си и намирам едно послание, получено по време на съня ми през месец юни на 2001 година: „Храм създай в себе си!” Тогава едва ли съм предполагала какво ми се казва. Сега, десетина години по-късно,  думите на Кехоу идват като своеобразно  доказателство, че онова, което ми е  подсказано тогава, не е било случайно.Знам, че различни послания  се  дават на много хора по света, за да преосмислят своя житейски път не само в личен план, но и в интерес на човечеството.

Джон Кехоу пише, че духовният човек „...върви по собствения си път. А когато сме разбрали пълните възможности на тази пътека, нужно е да си зададем един много важен въпрос: Знам ли наистина какво правя?” Преди година аз написах в моята книжка: „Пътечката може да е само една, но тя има две посоки, зависи човек коя ще избере. На мене ми се иска моята пътечка да е правилната.” И тук, правейки паралел между двата цитата бих казала, че след толкова крачки по пътечката, вече знам какво точно правя и към какво се стремя.

Както казва Кехоу пътечката е достъпна за всеки, който пожелае да тръгне. Всички са човешки същества и индивидуалности. „Те могат да са възхитителни в един момент и неосъзнати в друг. Понякога претенциите и духовната арогантност превземат търсачите и учителите с тяхното напредване ...”  Трябва да не забравяме,че по духовния път има  много уловки и „препъни камъни”, има  не само един или два теста за изпитание. Издържим ли ги,  можем да се превърнем в това, което  сме си пожелали. Но дори и тогава тестовете продължават.

По една или друга причина хората, тръгнали по духовния път най-често  не желаят да афишират своите интереси и постижения Ще си послужа с един от моите герои, който  задава въпрос:” За какво ти е мъдростта, ако няма с кого да я споделиш?”. Нужен ли е коментар? И  ще си позволя да цитирам отново Кехоу: „Много съдби и дарби, създадени да подпомогнат и обогатят човечеството, са били погубени от тези, които са мислили, че нямат какво да предложат, които са се съмнявали в себе си или са имали по-важни приоритети, и нашият свят страда от тази загуба. Всеки от нас е нужно да приеме като свещено задължение това да открие и сподели своите дарби, своето парченце от съдбата, без значение колко просто или велико си мислим, че е то. А как можем да знаем дали заложбите ни са малки или големи, ако не започнем да ги изразяваме?”

Светът е изправен пред неизбежната необходимост от промяна в съзнанието. И ако доскоро най-доброто поведение беше въздържаност, скромност и ненамеса, то сега нашето призвание е да се пробудим, да споделяме и реализираме на дело своя духовен потенциал. И това ще донесе не само положителни промени в личния живот, но и в развитието на планетата и човечеството. Защото всеки от нас е частичка от цялото.

 

Литература:

Джон Кехоу,

„Квантовият воин или възможностите на подсъзнанието в квантовия свят”

Издателство:   Инфодар,  2012 година

Последно променена в Сряда, 07 Ноември 2012 00:12
Антония Атанасова

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната