Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Сряда, 12 Септември 2012 18:26

Песен в пещерата

Написана от 

Тръгваме от хижа „Мадарски конник” към Капището и Камъка на колобъра. Само след десетина минути малката ни група достига до  скалистото образование край клонестите борови исполини.

Присядаме мълчаливо. Всеки прави онова, за което е дошъл. Затварям очи, заслушана в тишината. Освободени от градската шумотевица, мислите ми кротко се понасят нанякъде. Пълно отпускане и релакс.  Зад притворените ми клепачи се появяват картини с буйни коне и сурови мъже, малки деца и жени с дълги коси и красиви лица. Картини от далечно и непознато минало…

След час продължаваме по екопътечката и се озоваваме на площадката под „Мадарския конник”. Там  група туристи са  обградили известния историк и краевед, професор Васил Маринов, изследовател на миналото и настоящето на село  Мадара и платото край него. С широки познания и много топлота професорът говори за Мадарския конник, превърнал се в символ на България. Заслушваме се в  историческите факти, за които разказва изследователят. Мимоходом той споделя и  личните си усещания от този дивен природен кът, който  го привлича  ежедневно и му помага да се чувства здрав и жизнерадостен въпреки годините…

Благодарим на професор Маринов и продължаваме към скалния параклис „Свети Пантелеймон”. Тук голяма част от  туристите се спират, правят кръстен знак, палват свещица  и едва тогава продължават нататък. И това съприкосновение с енергията на необичайното духовно светилище прави лицата им по-ведри,  усмихнати и дружелюбни.

След няколкото стъпала, издълбани в скалата, стигаме до Голямата пещера, обхождаме я на шир и длъж, щракаме с фотоапарати и камери. Предвидливи туристи пълнят бутилки с бликаща от скалите вода, за която са научили, че има лечебен ефект и успешно помага при понижено зрение. В самата пещера незнайно как расте голям орех, близо до него - черница, а по-нататък – конски кестен и дива череша. А на десетина метра височина в скалата е израснала млада еличка. Природата се е погрижила за всичко.

В дъното на пещерата е седнал млад човек в национална носия, до себе си държи гайда, а върху камъка е подредил и предлага на туристите дребни сувенири, дело на самобитни майстори. Това ми  напомня за  дядо Николай, чиято гайда преди няколко години огласяше с вълшебния си звук целия природно-исторически резерват.  В същия момент край мене минават двама загорели от слънцето младежи в бермуди и джапанки. Сякаш разчели моите мисли, те се отправят към средата на пещерата, застават един до друг и запяват  прекрасна българска народна песен.   Гласовете на двамата певци изпълват въздуха с вибриращи звуци,  литват от пещерата и  се понасят  в простора. От пътеките на резервата прииждат нови групи българи и чужденци, спират се и  слушат умиротворени. Песента свършва, но хората стоят,  онемели от великолепното съчетание на човешки глас и природна акустика. Гръмват ръкопляскания и възторжени гласове:”Браво!Още!” Вземам фотоапарата и правя снимка на младежите. В единия от тях разпознавам Васко Кръпката.Всички наоколо искрено благодарим на момчетата за удоволствието, което  ни доставиха с   прекрасната българска песен чрез своя  талант и спонтанно  изпълнение  в лоното на величествената пещера.

Антония Атанасова

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната