Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тяло и душа Позитивно мислене За какво са криле на човека?
Вторник, 16 Юни 2015 21:17

За какво са криле на човека?

Написана от 

Да полети, естествено, като че ли е единственият отговор.

Да, но криле имат и птици, които не ги ползват за летене. Отказали са се да ги ползват по предназначение и крилете им са закърнели. Ходят си, здраво стъпили на земята. Понякога, много рядко, в душите им се заражда смътно усещане, че тези два атрибута от двете страни на тялото не са им дадени просто така, за украшение, смътен усет за предназначението на тези атрибути, чието истинско наименование дори са забравили.

Понякога някои от тези птици, здраво стъпили на земята, сънуват. Сънуват странен сън. Сън, в който тези два атрибута от двете страни на тялото им заживяват свой собствен живот. Видимо порастват, разтварят се, правят мах – два и…о, чудо! – тежкото, тромаво тяло, благодарение на тези смътно познати движения, се отделя от топлата прегръдка на Земята, от нейната толкова необходима, но и коварна сигурност. За съжаление в този първи сън това отдавна забравено усещане за полет трае съвсем кратко. Прекалено дълго тези два атрибута, като по чудо оживели, не са били ползвани по предназначение.

И само някои от тези птици, споходени от този сън, тези от тях, които не само не са се уплашили от това отдавна забравено усещане, лишаващо ги от сигурността на заземяването, но и в чиито души се е зародил истински копнеж по небесните простори, само тези птици продължават да сънуват. И в следващите съновидения успяват да изпитат истинския вкус на живота – невероятното усещане за свобода, което ти даряват укрепналите за истински полет криле. Там горе, високо в небесата, всичко е по-различно. Въздухът е по-чист, слънцето не само грее по-ярко, но и никога не е закривано от облаци. Там горе, най-високо от всички летящи твари, е „въздушният коридор” на орлите – неоспоримо царствени, понесли с неподражаемо достойнство съзнанието за собствената си сила и власт.

Битува представа, според която орелът предпочита сам да се рее високо в небето – свободен от всичко дребно и принизяващо душата, олицетворяващ силата на независимия Дух. Вярвам, че орелът не е самотник по призвание. Превърнал се е в такъв по необходимост. Вярвам в благородството на сърцето му да сподели небето с най-целеустремените и най-силните духом от тези много отдавна забравили да летят птици, завърнали се към истинската си същност и предназначение, приети отново в ятото на смелите.

И когато човекът осъзнае, че „това от двете страни на тялото не са ръце, а криле”, и се осмели да направи мах – два, тогава за първи път душата му се изпълва с една особена лекота. На такъв човек едва в този миг му става пределно ясно, че топлата прегръдка на Земята за него вече се е превърнала в бреме, в окови за душата, копнееща да полети. За такъв човек обратен път няма! Все по-рядко той, човекът, се връща към топлата сигурност на Земята. С течение на времето крилете му укрепват. Все повече и повече той, човекът, се усъвършенства в летенето, докато дойде денят, в който душата му осъзнава, че Небето се е превърнало в истинския и дом. А „Небето не е място, нито време, Небето – това е да бъдеш съвършен”.

А постигнеш ли съвършенство, нямаш друг висш избор освен да се устремиш към Нова Земя и Ново Небе, да извървиш пътя на обожествяването в идея за цялост и да изведеш Бог в Живот.

13 юли 2002 г.

Венелина Бербенкова


Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Последните от Венелина Бербенкова

Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната