Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тяло и душа Духовни учения Суфизъм Беседа за Суфизма - част 1
Понеделник, 22 Август 2011 10:06

Беседа за Суфизма - част 1

Написана от 

(Изнесена от проф. Тофик Ибрахим - Институт по Изтокознания гр.Москва) Беседите се водят от Едуард Сагалаев - журналист

В импровизиран Чихан проф. Ибрахим Тофик и приятели представя своята беседа за Суфизма.

Едно учение което се явява религия на любовта. Това е мистично учение на исляма, но не само за него!

Суфизъм това е религиозноста на любовта. Това е мъдрост, като инструмент с който човек взаимодейства със заобикалящият го свят със самият себе си и с Бога. В суфите се разтваря божественната същност. Суфизма е може би много по стар от исляма. Можем да търсим неговите корени в заратрустризма, хиндуизма и т.н. много хилядолетия докато се е появил на Земята пророка Мохамед.

Действилно дали това е така и суфизма може само да се асоциира с мюсулманската религия?

Сред мюсулманските култури и особенно сред суфите, има представа за една вечна мъдрост. (Хедма халида). Тази мъдрост която започва от първият човек Адам, през всички народи и култури има един поток и затова както се казва в самата мюсулманска религия и както са развивали суфите, в тях се е вселила светлина -светлината на Мохамед (Мохамедова светлина). Когато Бог е сътворявал света, е дал светлина чрез различните пророци която се предавала от един на друг: Адам, Ной, Давид, Соломон, Моисей, Исус Христос, и това е една душа и единна светлина която се явява в такъв план и всъщност суфизмът се явява вечен, както човешкия род и в този план суфизма е свързан в всички други култури и се чувства родствено свързан с различните цивилизации и течения.

Някой говорят, че суфизмът е някакво тайно учение има някакви познания, практики които не са дадени за всички. Но  всъщност познанието за тях се дава на всички желаещи, но самите желаещи го получат и  преминават през различни етапи. Неподготвените преминават през няколко етапа за да го приемат и разбират, защото той е за всички. Всеки човек застанал на пътя на суфизма преминава през тези различни етапи и стадии. Суфизмът отразява многообразието на исляма, където могат да се открият рзлични тенденции които преобладават, но има и други проявления на суфизма. Суфизма може преди всичко да се приеме като разбиране на религията, която за Християните може да се отъждестви със словата на Исус Христос които той говори в Орисей (градче) – за Юдейските закони, че когато човек работи в дните на седмицата, то съботата е за човека, а не човека е заради съботата така и суфите казват, че религията е заради човека, а не човека е заради религията и религията трабва да ти помага , а не ти да ставаш роб на религията си и тя трябва да ти дава свобода, а не да се чувстваш нейн роб.(Думи на професора).

Това се отнася за всички религии не само за исляма, а и за християнството, юдаизма и други. Бог се явява творец и всички ние работим като творци. Основно пребладаващо в религиите е, че Бог е като Дворец, като Съдия, като суров съдия и наказва, бог е закон, бога е гневен той е господар, а човека е негов раб (роб) и богобоязъна е най главното, суфите не отричат това но казват-да това е за широката публика.

Ранният суфизъм казва:

Боже, ако аз ти се покланям и се надявам на твоят Рай, потърси(покажи) ми го! Това е поклонение на надеждния, на господаря ?

Боже, ако аз ти се покланям, страхувайки се от товоя Ад, върни ме в него!

Това е поклонение на роба (раба). Раба не прави нищо, противоречащто на господаря, защото ще получи наказание.

Боже, аз ти се покланям, защото ти си достоен за поклонение, ти си красив и аз те обичам.

Това е важен елемент в Суфизма. Суфизмът е религиозност на любовта, ти отправяш молитва защото намираш наслаждение в молитвата. И когато правиш пост ти се наслаждаваш, че правиш това, а не го приемаш като задължение, ти си свободен да направиш това.Може да проявиш култ, суфите не отричат култа, но те го правят не от страх към Господаря , а от любов. И за Суфите Бог е не само творец, съдия или каквото и да е друго. Бог това е любимата заради която ти можеш да  жертваш всичко за да си в нейните обятия. (Този възглед импонира на професора). В Суфизма се различават два пласта  или плана, единият е физическа любов и чувства на вина, а другият е воля! Това е скритото и изявеното.

Суфите мятат, че целият свят е възникнал на основата на Любовта. Бог е казал пред Мохамед, аз съм бил скрито съкровище, и ми се искало да ме опознаят, имал съм любов към познанието и за това съм сътворил света. И сътворявайки света  той го е направил на основата на тази огромна любов. В поезиянта на суфизма има много двойки свързани с любовта и се питат навсякъде във всичко ли е Бог? И в същност да –Бог това е любовта която пронизва всичко и целия свят.И всяка любов е частица от божествената. Арабите казват-Бог това е красота! Бог е красив и обича красотата, която е разлята по целия свят. И когато се наслаждаваш на красотата , ти се наслаждаваш на Бога. Висшата проява на красотата в света –това е жената! И това засвидетелства женското проявление на Бога. Интеросното в суфизма е, че в неговия най ранен период и в мюсюлманската мистиката, признават женското начало.

В Суфизма има представително течение което се нарича-единство на битието. Нарича се на арабски (Уахадах уалажу). Това е учение за това, че Бог е една субстанция, някакво единение на битието, в което различните многообразия в живота са еднинни с битието. Във всяко нещо е отразено това многообразие и наличие на божественото. Какво следва от това-че във всяка вещ и в човека се отразяваме като в огледало, всеки отразява всичко. И няма нищо чуждо! Това е много важно, защото във всеки има нещо от теб, защото във всеки е божествеността.

Това показва, защо се говори за единство на човечеството, за откритоста на всичко, любов към всички независимо от конфиденционалната ни принадлежност, раса, религия. От тук проилиза и не веднъж казания мотив на суфизма - търпимост към други вери, защото за суфите-Бог или тази единна субстанция, сама по себе си не може да се представи, да се изкаже. И всеки по своему си го представя и не може да се противопоставяме на представата на другия за божественоста, защото всеки има божестваност в себе си. Всеки може да го сподели и то е твое представяне и не трябва да се противопоставяме. Това може да се представи с традиционния пример – вода в чаша.

Водата няма цвят и форма и придобива цвета и формата на чашата в която се намира. Така е и Бога по отношение на нас. Бога е един и за всички но как ще си го представим зависи от нас.Такива са нашите представи. За това суфите говорят -истинските суфи, знаещите, гностицистите (по арабски Хариф) е този който винаги вижда истината във всички рилигии и вярвавия, той никога няма да смята себе си за единствен проявител на истината!

Последно променена в Понеделник, 29 Август 2011 18:30
Д-р Христо Михайлов


Уеб сайт: www.lotos-harmony.org Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната