Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тяло и душа Бабини рецепти За здраве Силициева вода срещу атеросклероза и жлъчнокаменна болест
Понеделник, 14 Януари 2013 21:07

Силициева вода срещу атеросклероза и жлъчнокаменна болест

Написана от 

Част 1

Камък труженик

От искрата ще пламне  огън...
В древността хората са познавали добре много минерали и са умеели да използват необикновените им свойства. Кремъкът винаги е заемал особено място в бита.

Силициевите камъни са твърди и здрави и поради това са станали първите оръдия на труда на древния човек. В Горноалтайск, на брега на малката река Улалушка са намерени най-древните примитивни сечива от тъмносив халцедон.

В стари времена, когато кибритът още не бил изобретен, за запалването на огън се използвало огниво. Обикновено се правело от два отломъка от силициева скала (бял кварц или сив кремък) и при удрянето им един в друг изскачала искра. Тя падала върху праханта, която започвала да тлее, тогава я духали и пламвал благодатен огън. Кибритът е чудесно изобретение, но ако не е специален, ловджийски, овлажнява и не може да пали. Ето защо в годините на Вели¬ката отечествена война всеки войник си носел парче камък, малка стоманена пластина и обикновен фитил от газена лампа. Това също е огниво, наречено „Катюша". А на Алтай ловците, когато отиват в тайгата, вместо фитил си правят прахан от сухо изгнило дърво. Понякога праханта се заменя с пух от растения.
В Средновековието, по времето на изобретяването на барута, нито едно сражение не било възможно без кремъчно оръжие. А и топовете не стреляли без парче черен камък - фитилът им не се запалвал. В продължение на хилядолетия кремъкът носел на хората само полза.

Цар на неорганичния свят

Удивително черно камъче! А и то невинаги е черно. Може да е тъмносиво (значи съдържа магнезий) или червеникаво (богато е на желязо). Но за лечебни цели се използва само тъмносивият или черният кремък.

Силициевите камъни са много устойчиви химически, но много от тях добре се полират и се използват за изработщване на украшения. В някои от тях има жилки от планински кристал, морион, пушен топаз и аметист - истинска красота! В други жилките са от халцедон, яспис, аметист, цитрин, ахат и сердолик. И всички те са кремък. Ето какви благородни роднини има той. С такова родословие не е срамно да се покажеш пред хората.

И действително, историята на кремъка е неразривно свързана с историята на човека. Като се започне от каменната ера, той винаги е бил редом с хората като камък на огъня, на битките и като... лекар. На някои камъни се виждат концентрични кръгове - като годишните пръстени на дърво, сякаш по този начин камъкът отброява годините от човешката история. Такива камъни се ценят много и се из¬ползват за лечение на много болести, дори рак.

Произходът му е органичен - това означава, че се е образувал при отмирането на колонии живи организми, като запазва в състава си техните раковини и скелети. Мнозина ги смятат за сгъстена енергия или за колонии вкаменени бактерии. Зараждането му традиционно се свързва с периода креда, когато в топлите водоеми са се появили познатите ни форми на живот. Но в Алтай например има силициеви скали, образувани от утайки от девонския, че дори и от докамбрийския период. По-старите утаечни силициеви породи геолозите наричат силицилити, в тези сиви, тъмносиви и черни на цвят камъни съдържанието на силициева киселина е над 90%! Към по-младите силициеви породи се отнасят кварцитите метасоматити.

Силицият (от латинската дума silicium) е най-древният и верен спътник на човека. Този химичен елемент е с атомен номер 14 в периодичната таблица и се отнася към IV група. Като самостоятелен химичен елемент е открит от шведски геолог през 1825 година - доста скоро от гледна точка на историята. Думата „кремък" (а и руското название кремний) идва от гръцката дума „кремнос", която означава „скала". Черният кремък е един от минералите, в чиято основа е силициевият диоксид (SiO2), и по разпространението си държи второ място след кислорода. Неговите съединения - силикати и алуминати (оксиди) - съставляват 75% от земната кора.

Твърд като кремък. Изразът не е случаен. Ту тук, ту там из планината Алтай могат да се видят единични скали или гребени, непокорени от ветровете и стихиите. Силициевите атоми са основата на строежа на почвата, глината, пясъка и скалите. Това дава основание силицият да бъде коронясан за цар на неорганичния свят.

Уникалните свойства на силиция

Днес чистият силиций е един от най-важните полупроводникови материали. Той може да бъде открит в съвременните радиоприемници, фотоелементи. Силициевите фотоелементи превръщат в електричество до 15% от приетата слънчева енергия. Ето защо на космическите кораби, луноходите, изкуствените спътници на Земята работят силициеви кристали, обединени в слънчеви батерии.

Дълго време хората са използвали силициевите камъни за лечение, макар механизмът на тяхното действие да си оставал непонятен. Днес вече нещата започват да се изясняват. С изучаването на свойствата на силиция се занимават цели лаборатории, като използват последните постижения на науката и техниката.

Изследванията показват, че във водата кремъкът отделя силициева киселина. Дозите са много малки, но са достатъчни при попадането й в организма тя да разтваря шлаките и отложените соли. Освен това водата, в която е престоял кремък, помага за разтварянето и извеждането на камъни и пясък от пикочния и жлъчния мехур, от черния дроб, бъбреците, прочиства гънките на дебелото черво, укрепва имунитета. Такава вода е незаменима за хората, които живеят в зони с радиоактивни замърсявания. А ако се отчете, че всички видове обмяна се осъществяват с помощта на водата, че тъкмо водата регулира жизнените процеси, че без нея е невъзможна нито една форма на живот - въглеродна, силициева или каквато и да е друга? Днес вече е доказано, че водата, както и всяко вещество, притежава информационна памет, при това може да променя своята структура и физико-химичните си свойства. Под влияние на силиция водата става „жива" и за пореден път можем да се уверим, че многото народни приказки и предания имат като основа напълно реално обяснение.

Нашите предци са си правили изводи за свойствата на кремъка, наблюдавайки промените в природата. В Тибет се употребява за различни цели вода от извори, която преминава през силициеви залежи. Водата се филтрира по естествен начин и придобива лечебни свойства. Болните в тези райони са малко, а хората живеят дълго. Подобни извори има и в Крим.

Науката прави добро

Лечебните свойства на силиция стават известни сравнително скоро, в края на 70-те години на XX век. Заслугата за откриването на удивителните качества на силициевата вода принадлежи на инженера от Минск А. Малярчиков. Не случайно се казва, че всичко гениално е просто. Наистина простотата на решенията и откритията идва при този, който е достоен за нея и се е стремил да разгадае тайните на при¬родата дълги години.

Малярчиков е роден и израснал край езерото Светлое, разположено на 150 км от Петербург. Ето какво си спомня той: „На дъното на това езеро има много кремък и то винаги е изглеждало странно на хората: водата му е чиста като детска сълза и дъното на 10-метрова дълбочина се вижда ясно. В него няма риба, не растат и водорасли, отсъстват и други представители на биосферата. Местните жители го смятат за мъртво и избягват да ходят там. Но ние, момчетата, въпреки забраната на възрастните се къпехме в него, пиехме вкусната му вода и почти не обръщахме внимание, че всичките ни рани и драскотини зарастваха мигновено, че много бързо ни растяха косите и ноктите..."

Разказват, че докато се разхождал край железопътната линия, Малярчиков обърнал внимание на разноцветните камъчета. Друг би минал покрай тях, но той ги събрал в полиетиленова торбичка и у дома ги поставил в буркан с вода, за да ги измие от калта. Струпала му се работа и съвсем забравил за находката си. И чак след десет дни си спомнил за камъчетата. За това време водата в съда би трябвало да се е изпарила. Какво било удивлението на инженера, когато видял, че водата не само не се е изпарила, а се е променила! Тя била чиста и прозрачна, много по-чиста от водопроводната. А на вкус била не по-лоша от изворната. Инженерът се досетил, че причината за подобна метаморфоза са намерените от него камъчета.

Но всички камъни ли притежават подобни свойства? Той поставил всяко камъче в отделен съд. И след седмица станало ясно, че само в един от тях водата е кристално бистра. Там лежал обикновен, невзрачен кремък, който подритваме буквално навсякъде. А какво се знаело за него? Че с негова помощ се секват искри. Приличал на омазаната с пепел Пепеляшка, чието място не е на бала.

Оттогава Анатолий Дмитриевич сериозно се заинтригувал от този природен феномен и цялото си свободно време посветил на неговото изучаване. Наложило му се прочете много томове историческа и специална литература за произхода на този удивителен камък, да се запознае с опита на далечните ни предци, които използвали кремъка като болкоуспокояващо и обеззаразяващо средство. Наложило му се да проучи състава, физичните и химичните свойства не само на камъка, но и на течната среда, с която той встъпвал във взаимодействие. Като инструмент за измерване на лепливостта, повърхностното напрежение на водата, степента на еластичност използвал игла и острие. А обикновен часовник му помагал да определи продължителността на протичащите процеси.

Въз основа на опитите и наблюденията си Малярчиков направил извода, че активираната със силиций вода става бактерицидна, унищожава вируса на грипа, успокоява зъбобола, лекува ангина, хрема, помага при стомашни разстройства, намалява количеството на захарта в кръвта, подобрява функционирането на бъбреците, черния дроб, нормализира обмяната на веществата в организма. Същевременно има достатъчно основателни причини да се смята активираната вода за ефективно средство в борбата с онкологичните заболявания. Като изследвал кремъка, Малярчиков открил останки на микроорганизми, които допринесли за образуването на камъка от тинята в топлите водоеми от периода креда. Ученият доказал, че силицият активира и регенерира водата и я превръща в течност с уникални свойства.

Това прилича на приказка. На учените било трудно да повярват, а някои дори отказали да го сторят, че един обикновен камък притежава почти вълшебни възможности. Ала Малярчиков продължил да пропагандира своето откритие. Щом не му вярвали учените, той се обърнал към практиците. Започнал да уговаря ръководителите на колхози, совхози и промишлени предприятия да изпробват неговата методика. Намерили се смелчаци, които му повярвали и се съгласили да му сътрудничат. Резултатите надминали всички очаквания. В крайна сметка слуховете за прекрасните свойства на кремъка плъзнали из страната и накрая стигнали и до правителството. От най-високото място взели решение: „Ако това са измислици, време е да им се сложи край. Ако не е така обаче, работата трябва да се постави на държавническа основа. "Така на 4 февруари 1991 година излязло разпореждане на министерския съвет на република Беларус № 41-Р. На пет академични и четири отраслови научни института, чиито основни направления съвпадали с изследванията на А. Малярчиков, се възлагало да проучат проблема с цялата възможна сериозност и с помощта на научния, техническия и лабораторния потенциал, и в срок от две години да представят резултатите. От държавния бюджет за целта били отделени 100 хиляди рубли, немалко пари по онова време. Координацията на работата се осъществявала от вицепрезидента на републиканската академия на науките А. Степаненко. Изследванията се провеждали в най-различни направления - от въздействието на силициевата добавка в цимента и бетона по отношение на надеждността и биологичната здравина на строителните материали до лечението с никога неразвалящата се вода на стомашни разстройства при телета. Резултатите били смайващи.

„В системата кремък-водни разтвори на неорганични соли протича интензивно утаяване на редица метали - алуминий, желязо, кадмий, цезий, цинк, олово, стронций" (П. Аладовски, ръководител на лаборатория на Централния НИИ по използване на водните ресурси, доктор на химичните науки).

Водата, обработена с кремък, оказва въздействие на адсорбционната способност на радионуклидите. Това вероятно ще позволи тя да бъде използвана за решаването на някои радиохимични задачи на замърсената с радионуклиди територия на Беларус" (Ю. Давидов, ръководител на лаборатория в института по радиологични проблеми към Академията на науките на република Беларус, доктор на химичните науки).

„Първите получени резултати свидетелстват за перспективността на по-нататъшните изследвания за създаване на източници на електричество с използване на кремък" (В. Новиков, старши научен ръководител на института по топло- и масообмен „А. Ликов" към Академията на науките на Беларус).

„Силициевата вода след петия ден увеличава способността на кръвта да се съсирва" (Е. Иванов, директор на института по хематология и кръвопреливане към министерството на здравеопазването на Беларус, доктор на медицинските науки).

„Най-интересните резултати, получени при изучаване въздействието на активираната със силиций вода по методиката на А. Малярчиков върху покълнването на семена на селскостопански култури, са следните. Изследванията сочат, че предпосевната обработка на семената на домати, бобови и зърнени култури ускорява тяхното покълнване и по-нататъшното развитие в ранните етапи на ентогенезата" (С. Касинская, старши научен сътрудник в института по генетика и цитология към Академията на науките на Беларус, кандидат на биологичните науки).

„В продължение на няколко години не съм наблюдавал ракови заболявания при много болни, които по различни причини са използвали активирана силициева вода. Установихме, че на петия-шестия ден след започване на приема на силициева вода (6-8 пъти дневно) при болните с многобройни трофични язви на долните крайници се увеличава количеството на Т- и В-лимфоцитите. Това свидетелства за способността на активираната вода да възстановява загубения или отслабения имунитет. Освен това активираната вода намалява холестерола в кръвта, особено при затлъстяване. По такъв начина силициевата вода служи за профилактика на атеросклерозата. Активираната със силиций вода може да се препоръча като средство против бръчки, за ускорено зарастване на рани и др. Миенето на главата с такава вода укрепва корените на косата и съдейства за бързия й растеж. По наше дълбоко убеждение силициевата вода предотвратява развитието на аденоми и импотентност при мъжете, а също предотвратява безплодието при жените" (М. Синявски, професор в катедрата по медицинска подготовка на Могильовския държавен университет).

По-късно около силициевата вода се вдигнала невероятна суматоха: започнали да й приписват възможно най-необичайните свойства - което си било „мечешка услуга". Имало и такива непроверени заключения: „Органичните останки в кремъка не са нищо друго, освен биокатализатори, способни да преработват светлинната енергия и десет хиляди пъти да ускоряват окислително-възстановителните реакции". Започнало активно внедряване на вътрешната употреба на силициевата вода. Към медицинските показания отнасяли практически всички болести. Скоро съобщенията за чудо¬дейните свойства на водата станали по-сдържани, а списъ¬ците с препоръчителни за лечение с нея болести постепенно се скъсявали. Ето как коментирал ситуацията кандидатът на физико-математическите науки и директор на „Минерална продукция" О. А. Рисев: „Да, силицият действително е мощен активатор на водата и притежава значителни бактерицидни свойства. Водата не се разваля, запазва се дълго, пречист¬ва се. Но използването й като лекарство трябва да става с голяма предпазливост. Лекарите са забелязали, че хората с предразположение към онкологични заболявания трябва да се откажат съвсем от нея. Нещо повече, преди да се използва кремък, той трябва да се провери за радиоактивност. Скалите, от които се добива тъмният кремък, съдържат висока концентрация на уранови минерали, поради което, ако няма възможност да се измери радиацията, аз бих препоръчал използването на светли камъни. Безспорно всички отбелязани ефекти съществуват. Но те трябва да бъдат още проверявани и проверявани. А тъй като подобни изследвания, доколкото ми е известно, няма, то силициевата вода трябва да се употребява много предпазливо. За външна употреба - да, тя добре лекува рани от залежаване, изгаряния, рани, подсичания, пъпки, циреи, хрема, ангина (като гаргара). Много е полезна в козметиката - почиства кожата, премахва пърхота, подобрява растежа на косата".

Днес изследванията, за които говори Рисев, са проведени. Пътят към използването на силиция за лечебни цели е открит.

Силицият - елемент на живота

Нека обобщим. Както казва В. И. Вернадски: „Нито един организъм не може да съществува без силиций".

Слънцето, Земята, Луната имат един и същ химичен състав. Милиарди години на Земята съществува живот, който се развива от просто към сложно. Разбира се, Земята не прилича на другите планети. Но всичко съществуващо във Вселената се подчинява на едни закони. Може да не ги знаем, но те съществуват. Какво позволява на нас, хората, да се чувстваме като частици от живото вещество на Земята?

В учебника по химия за 9-и клас пише: „Силицият е изключително важен полупроводников материал, използва се за изработване на микроелектронни устройства - микросхеми. Прилага се в производството на слънчеви батерии, превръща слънчевата енергия в електрическа. Сред елементите в периодичната система на Менделеев на силиция е отредена особена роля. Той е пиезоелемент. Това означава, че силицият може да превръща един вид енергия в друг: механичната в електрическа, светлинната в топлинна и т. н. "

Тъкмо силицият лежи в основата на енергоинформационния обмен в космоса и на Земята. Най-разпространеният елемент в този свят е кислородът - 47%, второто място зае ма силицият - 29, 5%, съдържанието на останалите елемен ти е значително по-ниско.

Водните разтвори, образуващи се около силиция, въз действат благотворно върху организма и играят огромна роля в неговото развитие. Силициевата вода се отличава балансиран веществен състав.

СЛЕДВА...

Последно променена в Понеделник, 14 Януари 2013 21:21
Вера Озерова

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната