Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тайни и загадки Енергийна география По света Дневник Ел Камино де Сантяго част 8
Вторник, 04 Февруари 2014 17:24

Дневник Ел Камино де Сантяго част 8

Написана от 

5 АВГУСТ петък
Тръгваме от Асторга към Рабанал де Камино /21 км/ и Танчето предложи да продължим към Фонсебадон.

Речено – сторено. Така ще минем 28 км. Хубав ден. Тръгнахме заедно с каталунеца. Времето с нас. Господ също. Вървим си с нашия приятел от Каталуния, той ни изчака, за да пием заедно кафе в едно хубаво кафене в Асторга. Една прекрасна сутрин беше. После в Мулиас де Речивалдо ядохме тортията  с картофите, пихме топъл шоколад и си взехме ядки. Беше невероятно уютно място- всичко направено с много любов за нас. После в Санта Каталина де Самоя - чудно селце срещнахме един пиян до козирката поляк. Не ми е интересно до доописвам цялата история, ама се чудехме после с Таня как така още в 10 ч. сутринта може човек да е пиян, да продължава да пие и... едвам да говори. После видяхме още един пияндура. Седеше под едно дърво и едвам дишаше. А пък Танчето сънувала дъга и цял ден все дъги виждахме - изрисувани върху знаци, върху километричните  камъни, върху всякакви неща. Чудна работа. До момента никъде не бяхме виждали дъги, а сега след съня на Таня – непрекъснато през целия ден. С каталунеца се разделихме малко преди Рабанал дел Камино, защото легнахме да почиваме на едно място. До Фонсебадон се стига с планински преход. Преди това в Рабанал / 1000м. / починахме малко пак с по един сладолед в албергето преди да щурмуваме планината. Чудно хубаво алберге беше това. Старинно, кой знае на колко ли е години, пълно с хубава енергия. И не беше скъпо - 4 евро.Усещаше се любовта на домакините. Едни полякини си попийваха винце по женски. На стената зад бара имаше залепени банкноти и монети от цял свят, от десетки държави. Подарихме им два лева, да ги сложат. Оказа се, че има още български банкноти. Изнанадана бях да видя и турски лири. Значи и мюсюлмани са минавали пътя. По пътя към Фонсебадон слушахме звуците на природата. Непрекъснато ме съпровождаха пеперуди - ту една, ту  втора, ту трета, едната ме изпревари донякъде, веднага идва другата пред мен, лети, пърха с крила. Като в приказка. Фонсебадон / 1500 метра / е малко селце с полуразрушени и занемарени къщи. Има около 5 албергета. С Танчето се класирахме в църковното алберге. На донейшън. Имаме безплатна вечеря и закуска. Спим в църквата. В 21. 30 сме на молитва. Въобще пак добре ни се получи. Вечерята беше от вкусна по- вкусна. Лучия е майсторката - яхния с наденички. Марселиньо сипва лично на всеки, ние с Танчето му помагаме. Танчето яде и допълнително! После си заших раничката, че се мъча с лявата дръжка. Един италианец като ме видя, ми даде голяма безопасна игла. После Марселиньо - домакина на албергето ни води цялата група пилигрими на разходка из руините на Фонсебадон, да ни разкаже за историята и разни любопитни и странни неща около църквите и светите места тук. Беше си направил и схема - лично нарисувана от него върху една тетрадка. Не всичко разбрах, но ще прочета като се върна в интернет. Със сигурност е любопитно. Показа ни и немски център за лечение на наркозависими и алкохолици, който се очаква да бъде открит. После – меса в църквичката, в която всъщност спим. Китара, песни, молитва. Разплаках се. Беше много, много мило. Марселиньо пусна по веригата сред нас една свещ и всеки от нас, държейки свещта в ръце си каза молитвата на собствения език или на общоразбираемия английски. Всички го направихме - на италиански, на френски, английски, ние на български! Много приказно и неземно. Уникална меса! Камино не спира да ни изненадва. Все ни се случват чудати, чудни, чудновати и красиви неща. Благодаря, че ни обичаш, Господи! С Танчето спахме в молитвеното помещение на църквата - точно пред олтара!

6 АВГУСТ  събота

Рожденият ден на баба Василя. Наканила съм се да правя пържени филии за всички, ама когато стане. Трябва да е удобно албергето /кухнята всъщност/. Иначе – ставаме, закуска, сбогуваме се с Марселиньо и Лучия и потегляме. Една естонка прави снимки пред изгрев слънце. И аз така. Получи се добре. Както каза тя - сега е момента да снимаме. Time to make our picture!  Започнахме изкачване.  Стигаме до прословутия кръст. Снимахме се, оставих камъчето от Каварна и продължихме. Едно безкрайно и голямо ходене през планината -  високо, високо. Красиво е. Времето – супер за ходене. Ръми даже отвреме навреме. Стигнахме до едно село досущ като Ковачевица - пих кафе, починахме си малко. После пак - надолу, надолу през още места чак до Мунсесвалес. Тук е много хубаво и приятно. Ядохме пилигримско меню в един много изискан ресторант - салата с риба тон, бяла риба  със зеленчуци във фолио и супа от пъпеш за десерт. Добре се получи, само дето започнахме да говорим забавено и да имаме забавени движения. Уморени сме значи. После – сладоледче и пак още 8 км. до Понферада. Общо 28 км. Каталясали вървим под слънцето, което след толкова дъждец днес изгря услужливо. Една бабка ни подари круши, а Танчето откъсна две прасковки, които упорито я викаха пак. В Понферада албергето е само едно. Пълно с народ, няма места. Ще спим на матраци под навеса. Добре, че поне е на донейшън. Днес е събота. С Таня обходихме центъра, срещнахме две булки /женят се хората/, не намерих карта за фотоапарата, купихме си хляб, домати и сиренце бри и пак в албергето. Забравих да кажа, че доста неща изпрахме и чакаме да изсъхнат. Чакаме си и матраците, з а щ о т о у м и р а м  за сън!!! Настаниха ни отвън под заслона. Помогнах в метенето. После с Таня се уредихме на добро местенце. Спах повече от прекрасно. Утре – 28 км. ни чакат до Вилафранка /до Перехе всъщност/.

7 АВГУСТ неделя

Чеши, куши, гозде - крушов ден. / Така съм говорела като малка,  в превод - череши, круши, грозде /. Вървим и берем. Ядем на воля. Природата днес ни даде пак много – череши някакви закъсняли даже, пак къпини, джанки, грозде, смокини, царевичка, чушки, лук. Викат ни и ние берем и ядем. Направихме почивка на 16 - тия км. Аз - кафенце, Танюш- кроасанчета, чеснов хляб и сладки. Доста си починахме. Мина Франческо с един приятел италианец и каза на Таня да ме пази, че съм крейзи. Викам - ми то си е хубаво да си крейзи. А той - I know, I know.  Франческо се пооправи гледам. Важното е да забрави проблемите си и да гледа напред. Чувства се добре явно с новата спътничка и това ни радва с Таня. Камино променя. Браво. Затова сме дошли. Срещнахме едно хипи в гората - полу германец, полу испанец. Дялкаше едни миди от дърво. Словенката си почиваше сама преди Вилафранка. Във Вилафранка - направо отидохме в албергето. Супер уморени сме. Пече. Намери ни англичанина от Брайтън – Джейми - оня  готиния с французойката Тифани. Бъбрихме си доста. Поиска ми мейла. Разменихме координати, защото кой знае дали ще се засечем по пътя напред. Дойде и Тифани. Днес минали само 8 км. Имали проблясък, че за днес им стига. Кефят се на Вилафранка и има защо. Един французин свири на малка китарка. Жена му е японо - бразилка.Той ми говори на португалски. На балетистчето от националната опера на Холандия дойдоха родителите му. Беше голяма радост. На една испанка и шиха с конец мазола на петата. С такава любов нейния съпруг се грижеше да не я боли. Японките перат дрехи. Един испанец яде боб с наденица и не подозира колко вкусно го готвим ние в Блъгария. Ама и неговия боб изглежда вкусен. Хостелиерът щъка напред назад и носи раниците на настаняващите се. Таня се излежава под една лъскава червена шапка, закачена над нейната пейка за лежане. Викам, Танче, трябва после да те снимам с тази шапка. Не се минаха и пет минути, шапката ме чула и падна върху главата на Танюш. Боооожееее.! Каквото си помислим – това става..Чудо е Камино. Чудо. Пропуснах да напиша, че си пяхме чалгаджийската песен за грешниците точно преди Вилафранка, защото се смятало, че тук се опрощавали греховете... / ние сме грешни на този свяяяят, и носим чувства святи, и имаме сърца – и бедни и богати... нещо такова, по памет./ Смешно беше, ама ни беше весело. Наснимах Таня с червената шапка и потеглихме към Перехе. Ще вървим още 5 км. Жега. Пек. Ям един сладолед. Вървим. Вървим. Вървим. Най- после Перехе. Селце с няколко къщи. Тихо. Тук таме някой чичко. Един ни прикани да видим църквата. Вика – иглесиас, иглесиас. Разбрах. Иглесиас е църква явно на испански. Значи Хулио Иглесиас се казва Хулио Църковен... ха ха. Разгледахме църквата  де, сложихме печат, записахме се и в книгата. После в албергето. Места няма. В следващото село също нямало. Провериха по телефона. Нищо. Ще спим навън или на пода. Ама – хората добрички - сложиха ни матраци и сега спим в предверието. И не плащаме. Ура. Минаваме метър. Ядем по един чипс, хляб, сладки - каквото имаме от днес. Не можахме да сготвим чушките, нито пък царевичката да сварим, защото няма кухня тук. Седим навън след душа и си бъбрим на припек преди залеза. Гледам - едни носят круши. Викам - Танче, круши. Да, ама не. Смокини били. Ура. Откога Таня все гледа за зрели смокини. Каквото поискаме - това става. Тръгвай, Танче, да вървим за смокини. Намерихме. Хапнахме. Това е то. Сега лягаме. Утре - 25 км. до О,Себрейро. Ще се катерим. Животът е прекрасен. Утре дано успея да си купя нова карта за апарата. Днес  едни японки ни казаха, че са за 3 - ти път на Камино. Чехът, учител от Прага – 3 ти път. И ние с Таня искаме пак да дойдем. Вече ни е мъчно за Камино, а още не сме стигнали Сантяго де Компостела.

8 АВГУСТ понеделник

Тръгваме по тъмно. Излизаме от албергето в 6.10 ч. Тъмноооо. И студ кучешки. Минаваме през няколко селца, някои от които много живописни и интересни. Две от тях Андрей ни каза да им обърнем внимание.. Vega...???  Умрели от студ сме, а Таня се съблече гола насред пътя, за да се донавлече с повече дрехи. Срещнахме Жан Пиер, след като няколко дни не го бяхме виждали. Мислех си, че сме го изгубили. Спи в палатка. После ни застигна каталунеца, преди него чеха. Пихме кафе в едно хубаво селце и се подкрепихме с шоколад. Съвсем сдавам багажа като е студ. Слънцето се показа и се попрепичаме. Започваме яко катерене към О ,Себрейро. Открихме чудно селце, в което ядохме сладолед /пак!/. Каталунецът ни почерпи. После дойде Тифани французойката, после снимах един изнемощял от ходене пилигрим, който се беше излегнал пред една чешма и береше душа. Отвреме навреме си подръпваше пакета и беше мноооого смешен. Снимам и едно къдраво мулатче, което като видя, че му обръщаме внимание все около нас се въртеше. Тръгвайки си спряхме край една екзотична сергия пред една още по - екзотична къща и с една екзотична красива бразилка отпред. Пълно с духовни сувенири, предмети от Перу, Чили, Бразилия, Индия. Ганеша, Ом.  Мулатчето било детето на бразилката, а те идвали тук лятото. Къщата е на един германец / явно баща на мулатчето/. Много екзотична  къща. Много ни хареса. Пихме билков чай, оставихме монета и пак на път.  Голямо изкачване беше. Пяхме си народни песни, после други, после Макарена. А едни испанци ни пригасят – аа, аа!! Снимаме с каталунеца на воля пейзажи. Вече сме в Галисия. Много я хвалят. Пристигаме в О,Себрейро и веднага  пред албергето. Мечтаем да има свободни легла, че така искам да хоризонтирам краката си и да спя, да спя. Докато чакаме на опашка, Танюш и Франческо ми масажират краката. Добре ми е. Настаняваме се. Баня. В кухнята нямаше тенджери, затова прословутото готвене се отменя пак. Само си направихме салата, печен лук и царевичката. В спалното  се паднахме с корейките - леля с племенничка и двете приятелки, японката с унгареца, испанката с изгорелите крака и дето вика Пута Мадре, каталунеца, поляците и още няколко намусени, сърдити испанци. Беше весело. Разпитвахме се взаимно разни неща, слушахме Бийтълс и музиката от Коса. Унгарецът ни прави артистични номера - бива си го. Корейката и полякинята ми поискаха мейла да си пратим снимки и да си пишем. Полякинята Моника Дрвал взе да ми обяснява какво значи фамилията и, а аз веднага светнах, че иде от дърво. Голям смях падна. Значи - Дръварска. Ходих за шоколад, че ми се яде сладко. След малко лягам. Утре към Самос - 29 км. Добре е  поне, че ще слизаме. Остават ни 5 дена до Сантяго. Много ни е хубаво на Каминоооооооооо! Забравих да кажа, че вкарах нелегално словенката. Нямало места и я върнали. Викам - глупости! Идвай при нас! Тя вика - ти си ангел. А аз – не, Господ го направи. Той ни помага и ни казва какво да правим. Благодари на Него, не на мен. Господ е велик наистина. Прави най- доброто за нас. Дано и ние правим повече Богоугодни неща и дано правим също най- доброто за себе си, за другите и за Него. Камино със сигурност е едно от добрите неща, които си подарихме с Таня. Магията, чудесата, хубавините се случват. Е, как да не е хубаво!!!!

Владина Цекова

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната