Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тайни и загадки Енергийна география По света Дневник Ел Камино де Сантяго част 4
Вторник, 04 Декември 2012 15:10

Дневник Ел Камино де Сантяго част 4

Написана от 

23 ЮЛИ събота

Закуска. Чудесна богата закуска. Пак така като снощи. Поехме по пътя за Нахера. Имаме да минем 26 км. Минаваме ги само с една почивка, естествено върху бала от сено...

Ядем си, спим си. Супер ни е. Времето, както всеки ден е повече от прекрасно. Леко хлад, леко подухва. Точно за ходещи като нас. По пътя срещи, закачки, разговори с нашите спътници. Кой ни задминава, кой изостава...Все така. До Нахера. Малко, красиво и подредено градче, но нямаме много време да му се любуваме, защото сме уморени. Албергето е с донейшън. Пак! Ура!  Чудничко спим 100 човека в едно помещение. С Танчето наготвихме ангелска супа и картофи по гръцки за приятелите ни, Хорхе, Жан Пиер, Франческо и за който си поиска. Айда словенката също. Почерпихме едно шведче. Англичанчето със сакатата ръка също бе направило вечеря и я сервираше сам. Имахме и салата даже. Така си бяхме решили с Танчето - днес да почерпим с вечеря приятелите си от Камино. Ей така просто. Спахме добре. Учудващо тихо и спокойно, без хъркащи в огромната спалня. Сутринта ни чака път. До мен спи пълничката холандка, до Танчето горе един готин холандец. Поиска ми крем за лице преди да легне. Аз пък си ших дръжката на раницата. С конец и игла ми услужи испанеца от съседното легло. Той беше с гаджето си, която толкова искаше да легне при него, ама той нещо не искаше. Може би защото беше уморен. Със сигурност всъщност е бил уморен, иначе защо ще отказва на момичето. А тя го целува, целува...Докато бях на компютъра, за да видя имам ли поща, видях венецуелците с канадките... Там нещо става. И аз като една клюкарка изклюках всичко на Танчето. През нощта луната осветяваше един пилигрим, за който няма да пиша повече нищо, че ме е срам... Утре ни чака път около 21 км.

24 ЮЛИ неделя

Ставаме  и потегляме. Забравих си тояжката от Марселиньо, ама и без това ми беше неудобно с нея. Иначе с толкова любов ни ги даде и много ми се щеше да си я взема в България, ама...Вървенето ни става все по- леко. Забравих да кажа за вчера, че се срещнахме с Марселиньо, който ни благослови. Неговия заслон е след Логроньо. Даде ни ябълки, ядки, бисквити,  камъче с жълта стрелка и тояжки. На тях имаше специално издълбано името Нуно, може бе съкратен вариант на Марселиньо, не знам. Та тази тояжка забравих в Нахера. Друг ще и се радва. Поздравих Марселиньо от Момо и Нина. Та пътя днес си беше супер. Само с една почивка пак и то само за половин час. 15 минути дремваме върху балата и сме кукуряк. Този път спахме на земята върху сено, защото балите бяха натрупани една върху друга и беше невъзможно да си свалим една. Та до едни лозя спахме на земята върху сено. Срещнахме пилигрими на коне. Снимам ги и това май нямаше нужда да го пиша. Времето и Бог пак са с нас. С Андрей поляка се засякохме отново и той ни каза, че ще спи в хотел в Санто Доминго. Така правел обикновено отвреме навреме, освен това го свързвали някакви сантименти с въпросния хотел, а освен това бил изключително хубав. Ще видим. Стигнахме Санто Доминго и се настанихме в албергето в женски манастир. После видяхме и другото алберге. Много ново, много модерно. Холандеца и компания ни поканиха на вечеря, ама така и не отидохме. Танчето е обект на възхита, защото Дейвид балетиста е раздул, че е световна шампионка и всички са много щастливи да я познават. Понеже е неделя, не можахме да си купим каквото искахме за ядене. Ама ок е. Купихме си 6 яйца и топъл хляб. Срещнахме Андрей. Той дойде с нас в албергето, ядохме варени яйца – тримата по две и хляб. Говорихме си много готини неща за душата. С Андрей е много интересно. Има много какво да разказва, а и има опит в ходенето по Камино. Иначе преди това срещнахме най - после Магдалена, че я бяхме изгубили отпреди 2 дена. Беше ми залипсвала. Другите ни дружки бяха в другото алберге. Нашето струваше 5 евро, но си беше на донейшън. Бяхме на меса в манастира. Пеенето на монахините беше великолепно. Не знам какво да кажа, но с Танчето ни се случват все прекрасни неща. Благодаря Ти, Боже, че ни обичаш. Бяхме и в музея на Камино. 3 евро е билета за пилигрими, иначе е 8 евро. Санто Доиминго се оказа много готино градче. Срещнахме много готини хора, бяхме в катедралата на вечерната меса, ама след нашата в манастира. Минахме да видим и хотела на Андрей и наистина се оказа много красив. Фоайето беше като замък. Много величествено. Иначе в нашето си алберге в манастира спим в стая  с още един - испанец. Много гръмогласен и леко нахален, ама – добре. Всичко беше ок. Спах прекрасно. Танчето – и тя.

25 ЮЛИ понеделник

Денят на Сантяго (ама това после го разбрахме)
Тръгваме към Белорадо. 23 км. По пътя се засякохме с Андрей. Той е приятна компания. Много знае и разказва. Нали е тук за 8 - ми път. Разделихме се по едно време, защото брахме коприва. Пак решихме да сготвим вечеря за всички. Нещо ни идва отвътре да правим това. Направихме почивка едва 3 км. преди Белорадо. Хапнахме, смених обувките, събрахме се с приятелите... Готино. Беше в едно село. Днес минахме около 5 села. Та в това село, до един шадраван си хапнахме на едни каменни маси. До нас бяха компанията на французите с бебето, а на другата отсреща бяха двамата готини италианци - готината двойка. Те бяха много сладки. Около тях се насъбраха много котета и 2 кученца и те не ги изгониха нито един път. Дадоха им храна.  Снимах ги.  После дойдоха нашите хора - Магдалена, Хорхе, Жан Пиер, Франческо, Айда и Нати словачката. Ние си бяхме починали и хапнали и им отстъпихме масата. В Греньом купихме морковки. После в другото село си изпросих магданоз от един дядо, после си откъснахме лук. Оставаха само картофите, които се оказаха много сложни за намиране, защото било празник и нямало отворен магазин. Както и да е. Докато ние с Танчето си почивахме в албергето към катедралата, където всъщност бяхме се събрали всички, Жан Пиер отиде да търси из селото картофи. И намерил човека – цели 3. Та с тия три картофа и останалите продукти направихме ангелска супа, после коприва с ориз, лучена салата, салата макарони с маойнеза. Магдалена добави към лучената ни салата малко ядки, а Жан Пиер – един домат. Хубаво се нахранихме. Един по един се присъединяваха хора и им сипвахме от супата и копривата. Всички бяха много щастливи. Разказахме им какво и защо е ангелска супа. Питаха ни доста неща – за нас, за България. Беше повече от прекрасно. И без дори да подозираме - точно днес бил празника на Сантяго апостол, а ние съвсем ей така си бяхме решили да готвим и да черпим. От 20 ч. имаше тържествена меса в катедралата, където ни е албергето. Дойдоха много хора от селото, все пременени. Пасторът ни даде и нафорка, а после имаше благословия само за нас пилигримите в специална меса. Франческо, Магдалена и още 3 - ма пилигрими казаха молитвата на техния език. Отчето поздрави лично всеки един от нас и попита всеки един от нас откъде е. Каквото и да кажа за чувството, което изпитвах, все ще е малко. Господ е велик! Наистина е велик. Сега пиша. Айда словенката и тя. И Магдалена също. Танчето спи вече. Ще ида да купя един шоколад и лягам. Купих два шоколада, за да дам и на другите. Пописахме, похапнахме и ... в креватите. Утре ще ходим до Сан Хуан де Ортега. Около 24 км. Благодаря Ти, Господи, за всичко. Дано го заслужавам..

Последно променена в Вторник, 02 Април 2013 20:39
Владина Цекова

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната