Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тайни и загадки Енергийна география По света Дневник Ел Камино де Сантяго
Понеделник, 07 Май 2012 08:10

Дневник Ел Камино де Сантяго

Написана от 

Езотеричен вестник "Хармония и Светлина" има удоволствието в поредица от статии, да сподели с Вас - Дневникът на Владина Цекова от вълнуващото и пътешествие по пътя на поклонниците - Ел Камино де Сантяго, пътя на Апостол Сантяго /свети Яков/.

15  ЮЛИ  петък

Толкова сме щастливи с Танчето, че няма как хората около нас да не разберат, че отиваме да изминем Камино. Излитаме с половин час закъснение. Няма как, Wizz air, нормално за тях. Все пак - ниско тарифна авиокомпания … София е обляна в слънце, ние с Танчето в очакване на хубави неща. Камино, идваме. Излитаме. Довиждане, София. Благослови ни и ти както направиха нашите приятели и семейства. Емо благослови Танчето и това ме прави щастлива. Като се обичат двама – то личи. Време ми е за молитвата. Бог с нас! Бог пред нас и ние след Него! Амин!

Много важно! Вилислава ни е уредила най-добрите места в самолета. Достатъчно ще се морите на Камино, каза тя, поне да почнете пътя комфортно. Thank you, Вили! Добро момиче си ти!

Имахме на летището малко перипетии с митничарите, ама... всичко се нареди.. хаха. Сега сме ок.

Пътуването – прекрасно. Пих кафе - подарък от приятелката на Вили - красивата стюардеса. Танчето яде ядки и пи вода. Снимах Италия от въздуха. Лелееее ... колко хубаво е да правиш каквото си искаш.

Кацнахме. Барселона беше както винаги приветлива. Проверих кога точно е влака ни за Памплона - утре в 7.35 ч. сутринта. Значи пристъпваме към план Б - отсядаме в Юлето. Танчето намери Роза отвън пред аерогарата - една готина съседка и приятелка на Юлето - македонка. Тя ни чакаше търпеливо. Юлееее, да си жива и здрава,че ни подслони. Живееш в райско място. Докато Кремена – майката на Юлето ни приготвяше вечерята, с Танчето се разходихме по плажа, джапахме из морето, погонихме се с вълните, снимахме се/ естественоооооооооо/, бъбрихме си с едни прекрасни момчета испанци, разбира се за Стоичков и за хубавите българки. Вечеряхме салата и пиле, опитах и едно много хвалено вино. Заспиването ни беше бързо и ни беше много уютно. Утре - Памплона!

16 ЮЛИ събота

Прекрасно утро. Бързи, смели, сръчни - с Танчето вече сме във влака за Памплона! Освен заклещения колан на раницата ми в джипа на Роза, друго премеждие нямахме. Животът е прекрасен. Thank you, God! Пътуваме в първа класа, че нямаше билети за 2 ра … Така рекъл Господ.

До нас във влака една българка от Благоевград. На гости отивала. Направих си медитацията, молитвите, мантрите. През прозореца - зелено и слънчево. В душата ми – песен.

Пристигаме в Памплона. Топло. Слънчево. Още на гарата питаме за автогарата откъдето тръгва автобуса за Сен Жан. Едни юнаци ни упътиха. Автобус номер 9, билета 1.90 евро. В автобуса една испанка ни каза къде да слезем. Заведе ни до автогарата, а тя - под земята. Уникална работа. Отгоре игрище, долу автогара! Чудо! Билети, чакаме и в 14 ч. потегляме с автобуса за Сен Жан Пие дьо Пор. Шофьорът ни е е жена. Руса, красива, модерна, готина. Егати работата...Пътят до Сен Жан е около 2 часа. Много завои, много изчаквания. Както и да е. Минаваме през чудни селца. Цветя, чисто..то е ясно какво ми прави впечатление...

Сен Жан Пие дьо Пор - прекрасно малко градче, по- скоро селце. Кафенета, сувенири, ресторантчета. Катедрала - чудно. Щъкащи пилигрими, албергета почти през 10 метра. Пред  WC - то  две французойки ни изпяха песен - два пъти. И те чудни! Къде и кога друг път някой ще ни пее, докато чакаме да влезем в тоалетната?!:)... После разходка, снимки в катедралата. Молитва! Намираме албергето, от което купуваме паспортите си. Една уютна французойка ни пожелава на добър час. Плащаме по евро и 50 за паспорт. Снимаме се с жената и излизаме. Имаме вече първия печат в нашите камино паспорти. В първия, изпречил ни се пилигримски магазин купувам мидите, по 2.50 евро всяка, закачихме ги на раниците си, снимка и ... вече се ориентираме за тръгване. Часът е 18.00. Късен следобед или ранна вечер. Рискуваме да тръгнем по това време, но нямаме търпение да направим първата крачка. Ядем едни вкусни кроасани, пих кафе и... хайде-на път! На пътят. Ел Камино!

Излизаме от Сен Жан и вървим по път, край който са разположени красиви френски къщи и вили. Цветя по прозорците и в градините. Зелено и свежо. Снимаме се до първия надпис и първата жълта стрелка. Не може без снимки. Фотографът съм аз, но и Танчето не се справя зле. Установихме, че пътят е осеян с много градини и плодни дървета, които приятелски ни подканяха да опитаме от плодовете. Брахме ябълки и естествено вкусно похапнахме. Преминахме през бившата испано - френска граница, която ни се видя много тъжна, пуста и скучна, с изоставени пунктове за проверка, изоставени фришоп магазини и кафенета...Снимаме, но е тъжно някак, макар отварянето на границите да е чакано с радост от хората. Вървим. Започва да се здрачава. Около 21.30ч. пристигаме в едно алберге във Валсесройс /нещо такова, ако правилно съм прочела името на селцето/. В албергето спим в едно помещение с испанско семейство - баща със син и дъщеря. Много симпатични. Албергето ни струваше 10 евро на човек. В 22.30 ч. вече бяхме в леглата. Душът си го биваше. Добре е за умората... Албергето ни предложи пералня, кухня и закуска сутринта. Краката ме болят мноооого. Изминали сме 12 км. Може би и повече. Нямам и представа, но искам да заспя. Навън е леко хладно и малко ръми.

Следва продължение ...

Последно променена в Понеделник, 07 Май 2012 12:37
Владина Цекова

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната