Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Понеделник, 16 Септември 2013 19:38

Босненски пътеписи

Написана от 

16 ЮНИ – НАИСТИНА ПОТЕГЛЯМЕ КЪМ БОСНА, ВИСОКО И ПИРАМИДИТЕ...

Дългото очакване се превръща в реалност. Сутринта в 4 часа шумолим из къщата в последни приготовления за път. В 5, 30 вече сме в колата със заредени резервоар, емоции, очаквания и любопитство. Маршрутът е отдавна планиран и ще ни преведе през Ниш, Крушовац, Ушице, Чачак… Няма как да се объркаме. Достатъчно е да следваме последователността на градовете. В помощ са картата и навигацията на Ели.

Планът ни включва кафе и фото паузи, почивки пред красиви пейзажи, пълно наслаждение на пътуването и чести смени зад волана. Преди да преминем сръбско – босненската граница ще си подарим 2 -3 часа престой в дървеното село на Кустурица, в Мокра гора. От там до границата са около 30 – 35 километра.

С други думи пред нас е дълъг ден на попътни откривателства.

В колата имаме плодове, кафе, диетични ръжени бисквити, вода и компанията на приятел, за споделяне. Какво повече му трябва на човек, за да се отдаде на пътя с цялата си душа…

Бог напред, а ние след него!!! Пирамидите ни очакват. Очакват ни нови срещи, нови открития, нови преживявания и познания. Музиката на племето Навахо озвучава старта на пътешествието ни. Влюбвам се в извивките и мистиката на гласовете и ритмите от диска от първата минута. Тази музика  и тези ритми ще се превърнат в естествен фон на всички наши пътешествия из Босна.

Някак интуитивно усещам, че заедно с музиката на Навахо, че към мен си проправя път митичния и мистичния свят на индианците. Как и кога – това незнам, но усещам, че предстои. Сега обаче пред нас е Босна и пирамидите във Високо, …и новите приятели, които пътуват към тази специална среща, уредена от вселената.

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА  КУСТУРИЦА – ФАНАТАЗИЯ, ПОДНЕСЕНА С НАМИГАНЕ КЪМ ВСИЧКИ ДЕЦА – МАЛКИ И ВЪЗРАСТНИ

Колкото повече наближаваме Босна, толкова повече настроението ни превключва на седма космическа и ни изстрелва във висините  възторга от природата, която подхвърля нов кадър иззад всеки завой. Една от предварително планираните спирки  е дървеното село на магьосника – разказвач на истории Кустурица.  Там, в Мокра гора, творецът е реализирал своята романтична представа  за сръбското етноминало. Виждаме табела със стрелка към приказното село и правим рязко отклонение, следвайки стрелката. Сателитната ни навигаторка е „втрещена“ от промяната на маршрута и очевидно се затруднява да го „преизчисли“. Докато аз паркирам пред „Кунстдорф“ чувам поредната и настойчива инструкция: “Завийте рязко наляво“…Въобще Балканите се оказват сериозно изпитание за навигационната програма и ние непрекъснато ще сме поставени пред дилемата чии съвети да следваме – на пътните табели или тези на навигацията. Оставяме този „спор“ за по-късно и се отправяме с бързи стъпки към дървените двери на дървеното село.

На шега световната звезда от Балканите е нарекъл творението си „Кунстдорф" - „Село шедьовър". И то наистина е такова.

В „етнокомплекса" на Костурица има воденица, мелница, мандра, фризьорски салон,  църква, клуб на писателя и дори градски затвор, в който „арестанти“ са хуманизма и „ренесанса“. Стилизираните дървени селски къщи, украсени с много цветя и шарени дървени капаци,  разказват за мечтата на твореца за идеалното село, сред идеалната природа на Мокра гора. Естествено, не липсва и киносалон, и то подземен. Улиците от дървени траверси ви радват с цветя, аранжирани в емайлирани тенджери, ретро автомобили, уютни ресторантчета и кафенета.

Табелите с имената на улиците са част от приказката, която Костурица разказва  – „Че ге Вара“, „ Ф. Фелини“, площад „Никола Тесла“…   

Хълмът  е разположен вероятно в една от най-красивите части на Мокра гора - планина на около 250-300 км от Белград и само на 30 – 35 километра от границата на Сърбия с Босна.

Ако пътят ви води покрай Мокра гора, не пропускайте да се последвате табелката към приказнато дървено село. Там ще откриете радост, веселие, въображение, вкусна кухня и закачливо намигане към нашето съвременно битие. Всичко това ще ви накара да мечтаете повече, поне докато се разхождате из улиците на „Кунстдорф“. Входът е само 2, 50 евро.

С Ели се „губим“ из улиците на селото. Чувстваме като деца в лунапарк, с целодневен билет в джоба. След като сме огледали всеки детайл, извървели сме всяка уличка, надникнали сме зад всеки ъгъл и сме заснели всяка къща по няколко пъти, се скриваме от парещото слънце под навеса един …дървен ресторант. Пейките са разноцветни, с издълбани малки сърчеца по тях, а  покривките шарени. Менюто е като детска цветна книжка. За мен изборът е лесен, защото вегетарианското меню е ограничено.  Сърбите са майстори на месата, но аз залагам на боба на фурна.  Ели поставя пръст върху картинката с някакво телешко. Пристигат големи, ухаещи и вкусни порции. Радост за сетивата и стомаха.

Завършващият акорд е кафето с локум. Неусетно са минали близо три часа е време да продължим към Високо.

Радваме виртуалната си навигаторка с „рязък завой“ на дясно и се връщаме към виещият се път към Босна. Още усещам вкусът на храната по небцето си, а вече сме на границата.

Питат ни накъде пътуваме и щом произнасяме думите – Високо и доброволци, на лицето на митничаря грейва широка усмивка. Той пропуска проверката на документи и ни пожелава да копаем усърдно.
С Ели си казваме „Добре дошли в Босна“ и вече ни се иска час по-скоро да пристигнем във Високо. Реалното „по-скоро“ не е онова,  за което ние си мислим, защото пътят става все по-виещ се и по-тесен, и е невъзможно да се кара бързо, но затова пък е планините са величествени и пленително красиви.

Когато най-сетни преминаваме табелата Високо, часът е близо 8. Следват настаняване, ключ, багаж, душ и първа вечерна разходна по градската променада. Срещаме и други доброволци, някак си се разпознаваме, че сме от една порода и запознанствата буквално валяват. Малко е трудно да запомним веднага всички имена и лица, но и утре е ден.

С Ели избираме двете вътрешни легла в стаята. В крилата са Роберта – Англия и Анна – Франция.
Умората и емоциите натежават и преборват всички ни. Заспивам с мисълта, че девойките са готини и „Боже, благодаря ти за този ден!!!“ Преди да съм заспала чувам лекото похъркване на англичанката до себе си. Мисля си, че тя е толкова мила, че дори похъркването и е мило, като на коте… Не че знам как звучи котешкото мъркане…, но …заспивам….спя!

Последно променена в Сряда, 18 Октомври 2017 17:16
Валентина Димитрова

ValPrim Consulting Ltd.
1B Toply dol str.
1680 Sofia
Bulgaria

Mobile: +359 899 179 286; +359 877 303 732
Skype name: Valetina443

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната