Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тайни и загадки Енергийна география България Мадара Мистичната Мадара - древно послание за духовна хармония и мъдрост
Понеделник, 12 Септември 2011 15:09

Мистичната Мадара - древно послание за духовна хармония и мъдрост

Написана от 

В България има много красиви, изпълнени с древност и магия места. Но едно от тях е необикновено, мъдро и мистично. Това е Мадара, привлякла човека още в епохата когато почитал камъка.

Необикновената и сила е позната от най-дълбока древност и днес, на всички нас, които я харесваме и обичаме. Съвсем не случайно съдбата ни е отредила да се съберем и да създадем един храм, какъвто е Духовна академия „Мадара”. Защото трябва да продължим  във времето посланията на тази свещена територия. Защото това място е наситено с изобилие на старини от различни епохи, с останки от различни култури, със следи от всички племена и народи, живяли или само преминали оттук.

Мадара е наше вдъхновение от излъчваните от недрата и идеи и мъдрост. Тя е храм на общочовешко знание и път към висши светове, енергийна хармония и светлина!

Да помним от къде сме дошли, за да изпълняваме мисията, която ни е отредена!

Днес, палеолитът, колкото и далечен да ни се струва, със своите 10 или 12 хиляди години назад, не би бил същия без човека подирил подслон в Мадара. И през следващата, новокаменна епоха, монументалните скали, в основата на които бликали буйни извори, са внушавали респект на най-старите  обитатели. Те  превърнали това място в свещено.

А през каменно-медната епоха, при твърдината на скалния венец, нашият предтеча развил дори „индустриално” достиженията на цивилизацията от своето време. Кремъчните сечива и удобната керамика открити тук са следите от човешкото присъствие тук, отнесено към четвъртото хилядолетие преди новата ера. През 3500 година преди Христа, при плодородните околности край скалите  кипял поселищен живот, с център двете пещери, които знаем като „малка” и „голяма”. Тук горели огньове, в почит към живота, към природата и към нейните добри и зли духове. Екстатично хората в кожи и грубо тъкани дрехи почитали и се молели на Великата богиня – майка, повелителка на плодородието и продължението на рода. Благоговеели пред природните стихии , водите, вятъра и цялата природа и им принасял дарове. Същевременно трудолюбивите пещерни хора правели своите костени, каменни, кремъчни и глинени предмети за ежедневието и идоли за своите култове. На открито праисторическото селище продължавало, следвайки извивките на пълноводния Мадарски поток.

Да не забравяме, че пръв открехва прозореца към най-старата история на Мадара шуменския учен Рафаил Попов и през 1902 г. започва първите разкопки тук. Откритото само за няколко години му дава категорично основание да възкликне: „Това е българската Троя!”  И ако в гръцка Троя най-голям интерес представлява пластът, съвременен на описаните от Омир събития, в Мадара най-значими са останките от античната и особено от средновековната епоха, като тук израства голямо култово средище.

В края на първото хилядолетие преди Христа, в Мадара вече е съществувало голямо тракийско светилище. Местните траки, известните гети, бързо оценяват естествената непристъпност на терена под скалите, обилните води и удобните за обитаване тераси. А дъждовната вода, която пада от платото, както и водата от снеговете, проникваща в пукнатините на скалите е била вероятно най-мистичната и неземно красива гледка за тях, защото тук  Голямата пещера – навес става едно от най- големите светилища на тракийската и трако-римска древност по нашите земи. От свода и от гънките на нейните стени милиони капки оросяват пода на храма. Сълзите на боговете, както може би са мислели древните, образували тук и изящни сталактити и сталагмити. Изобилната влага в дъното на пещерата  е позволила на мъхове, лавър и бръшлян да я направят още по-прекрасна и живописна.

Тук, при вечно течащата  и ромоляща вода те устроили своето светилище, посветено на Трите нимфи- богините на водите, горите и природата. Каквито и възлияния да са правили древните, безспорно са били послания до боговете за изцеление на тялото и душата, за здраве, за плодородие и плодовитост, за бойни успехи и безсмъртие. Хиляди поклонници са идвали тук, за да търсят помощтта на небесните повелители. В нимфеума хората се пречиствали с вода и енергия, със слово и музика, с топлота и аромати и еликсири от минерали и даровете на природата. Вещи церителки от храма  лекували душите на хората, а мадарската изворна вода считали за лек и за другата душа на човека – очите. Никъде не е записано колко поклоници тук са проогледнали с очите си, но с душата си те са „виждали” всичко. Тук живеели и мъди прорицатели на бъдещето.

Гетските войни пък измолвали тук от своя бог-конник, хероят Херакъл подвизи, признание и безсмъртие.

Тракийските жреци имали прио скалите своята астрономическа обсерватория,  своите свещени знания и гадаели по магичния мраморен Зодиак. Виното и веселието било на особена почит в Мадара, където почитали бурно  и  бога Дионисий. Тук почитали и други богове и богини, дошли от незнайни кътчета на античната древност. От първи до шести век от новата ера тук закипява и животът от римо-византийската епоха. Върху обширната тераса над съвременното село била издигната голяма вила, собственост на романизиран тракиец. При извора, в Голямата пещера хората продължавали да почитат местни и  гръко-римски божества. Извършвали още жертвоприношения на Трите нимфи, богините на бистрите и студени извори, на героя от Древна Елада Херакъл, на бога на виното и веселието Дионис, на олимпийската двойка Зевс и Хера, на малоазийската богиня Кибела и особено на тракийското божество – Херос – конник и ловец, бог на живата природа и на земните и сили. Из някои съвременни изследвания на учени, занимеващи се с тракийската древност по нашите земи се прокрадва и идеята ,че в Мадара може би е живял и гетския цар-бог Залмоксис и, че сведението на антични автори за човешки жертвоприношения на боговете са извършвани и тук. Най- достойният гет бил хвърлян от високата скала, а долу го чакали остриетата на копия. М игновената  смърт на „Пратеника” му носела безсмъртие и радост на владетеля и народа, измолващи благоволението на сърдития бог.

В Мадара, също от тракийско време, в близост до прочутия средновековен паметник Мадарския конник е бил и храмът на богинята на съдбата – Тюхе. Сигурно поклонниците идващи при живеещите тук мъдри прорицатели не само узнавали бъдещето си, но и променяли живота и съдбата си.

Култът към мъртвите и почитането на тяхната памет е бил също много силен на това място и то през всички епохи. Не случайно в околностите на скалния венец археолозите  откриват и погребения на тракийски велможи и прабългарски сановници, саркофази на християнски светци и монаси.

Може би и местните славяни са забелязали интересното място, подходящо за почит към боговете на водите и природните стихии, но все още нищо от техните култове или дървени идоли не се открива, за да докаже тяхното категорично присъствие.

Когато утихва и последната вълна на прииждащите народи от времето на Великото преселение, Мадара е вече владение на Първата българска държава. Старите светилища вече били били изоставени и разрушени. Но това място не е могло да не привлече вниманието на прабългарите номади, за които уединените скални върхове или височини сред равнината са били предмет на особена почит, поради близостта на обожествяваното от тях небе, наричано от древнотюрккските народи – Тангра или Тенгри хан. Необикновената панорама на скалите и природните дадености били подходящ фон за извършването на прабългарските езически ритуали. Поради близостта си до столицата на българите Плиска твърде скоро Мадара се превърнала в култов център, предназначен за управляващата прабългарска върхушка, начело с хана- върховен жрец. Първите светилища в него възникват върху или в непосредствена близост до старите тракийски такива. Предполага се, че първото светилище е било обикновена открита площадка на терасата под големия скален отломък, наричан в миналото Даулташ или „камъкът –тъпан”.

Тук  и в наше време академиците от „Мадара” извършват често своите медитации и уверават, че „камъкът на колобъра”е необикновено силно енергийно място. А защо е наречен така, може би защото тук са били първите храмове и жилища на духовните прабългарски водачи –жреци, колобри, шамани и други санове от жреческото съсловие.  А как е изглеждал един прабългарски шаман виждаме в образ, врязан в керемидата от Мадара. Този малко популярен археологически предмет от осми-девети век, ни го показва като човек с островърха шапка, дреха, интересна дреха на ромбоиди, в състояние на екстатичен танц като  в едната си ръка държащ птица, за връзка с нечия душа , може би, не се знае. Сериозни изследвания върху шаманизма, лечителството и народната медицина на древните ни предци говорят, че места като Мадара са идеални за лечение на тялото и душата на човека. Още повече, че традицията в това направление тук не  е прекъсвана. Ритмичните удари от шаманските даули, хлопките, техните звънчета отгонвали злото, причинило болестта на хората. Очистителната сила на огъня и водата, на словото във вид на баилки и наричания използвали за връщане на човека към света на здравето. Често колобрите приканзали за помощ  духовете на предците , а  жертвоприношенията да затвърдят единството на  човешките душа и тяло.

Дали са съществували специални постройки, където хората да бъдат лекувани от местните свещенослужители на знаем. Но култови сгради се  появяват и на съседната тераса и по-долна площадка, в близост до нашия „камък на колобъра”. В образувания архитектурен комплекс безспорно  най -интресен е големия скален отломък, ограден със стена, която сякаш е прорязана  с отвор за врата. Ограничената площ на заграденото пространство показва, че тук влизали само избрани лица. Можуе би точно това е камъкът, за който е споменал в „запитванията си „ някога княз Борис Първи и изпратил на папата в Рим, когато се е двоумял коя религия да приеме народът ни, сиреч това е „свещения камък на българите”. Но за характера на колобърските действия при този камък можем само да гадаем, тъй като върху скалата не са оставени следи или пък не са открити наоколо археологически находки. Но трябва да се предполага, че обект на култови действия е именно скалата. До южната стена на тази оградена скала  обаче е добепено едно малко четириъгълно помещение с вход откъм изток. Логически  предпоставки и археологически предмети обаче, са основа за твърденията на съвременните учени, че на това място е имало сгради с култов характер, в които са извършвани езически обреди и жертвоприношения към върховния бог. Нещо повече тук се касае и за постройки с представителен характер, включително и ханска резиденция.

С култов характер е и живописната тераса с останки от средновековната епоха  в местността „Под Даулташ”. С това предназначение е и басейнът в близост. Подобни басейни са открити и в Плиска. Смята се, че те са посветени на бога-небе Тангра, чийто култ изисквал използването на вода при обреда. Неговият дух живеел в свещената планина – скала. Според някои от учените в прабългарския пантеон имало и други божества, които трябва да покровителстват не само горния свят, какъвто е небето, но и подземния и скритите там зли духове или природни стихии. В долния свят например властвали  древнотюркските божества Йер-суб – свещената земя-вода, Умай- една форма на Великата богиня – майка и Ерклиг- владетеля на подземния свят.  А култът към мъртвите и предците, безспорно е засвидетелстван и в Мадара.

Голямото значение на култовия център се потвърждава и от други артефакти. Откритият тук надпис върху колона от времето на хан Омуртаг, в който за първи път се споменава името на върховното божество на прабългарите , надписите около релефа Мадарски конник, в която е пак за пръв път упоменато етническото име на народа ни –българи и други. В това число е и загадъчната все още триумфалната сцена  с Образа – мистичният конник. Дали това е някой от прабългарските ни силни владетели или е самият бог Тангра ? Дали е герой от изгубения ни епос от прародината или пък обобщен образ на обожествен хан, с качествата на велик предтеча още не знаем. Но култовете тук са били живи, истински, и отвеждащи душата на човека в други измерения на Вселената. Издигали са неговата мъдрост до божествената светлина.

Затова тук, в Мадара един върху друг съществуват храмове от всички епохи. Тук съществува приемственост на хора, идеи, знания, мъдрост, величие и слава...

Приемането на християнството през 864 г. значително променя облика на езическия култов център. Капищата са разрушени,но според една стара традиция, мястото на една култова сграда е винаги свещено, така върху  тях се издигат християнски черкви. В утвърждение на новата вяра църкви, манастири и параклиси се появяват  гордо и в Мадара. Тя става пак едно от светите места за поклоничество, а по-късно през 14 век е  едно от най-големите средища на християнското направление - исихазъм. Скалният манастир със скитове, повече от 150 на брой бил обитаван от ревностни към вярата монаси-исихасти. Тяхното уединение с Бога им носело душевен мир, хармония и просветление.

Всички споменати до тук паметници от Мадара и нейната околност са свързани с бита, културата, религията и култовете на племена и народи от владетеля до обикновения човек. Но един от тези паметници е уникален и за нас, защото е символ, глобален символ на нашата държава и държавна традиция – Мадарският конник. Той е свидетелството и посланието, че сме имали и трябва  да възродим могъществото, авторитета и духа на България!

А култовата традиция на това място трябва да живее  и пребъде чрез християнството, засвидетелствано и развивано  в духовния център Мадара. Още от момента на неговото утвърждаване при княз Борис І  в далечния ІХ век, до днешния ден.  Това е наша отговорност!

Духовна академия „Мадара” е посредникът и нека да и честитим навършването на две годишнината от нейното основаване!

Последно променена в Четвъртък, 15 Септември 2011 10:04
Милена Андреева

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Още в тази категория: Зимна приказка в Мадара »
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната