Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Тайни и загадки Енергийна география България Развитие на медицината и офталмологията при древните траки
Вторник, 22 Май 2018 13:48

Развитие на медицината и офталмологията при древните траки

Написана от 

като основа на европейската и световната медицина

Доклад от Историческия форум "Българите в основата на човешката цивилизация", 12.05.2018 г. в гр. Велики Преслав

История на тракийската медицина

От археологическите находки за траките се знае, че са имали различни методи и пособия за лечение на болестите, включително обичаи и различни ритуали за предпазване от тях.

Древнотракийски богове, покравителстващи лечебното изкуство

Траките вярвали, че божественият пантеон бил населяван от богове и полубогове, които имали отношение към здравето и добруването на древния народ. Херосът (Тракийският конник) бил сред най-популярните и почитани богове. Той покровителствал живота, смъртта и плодородието. Според древните траки, които го почитали, той бил всесилен и носел щастие на Земята и хората на земята и в задгробния живот. Конникът (бог-водител на подземните сили), "предпазва" тракийците от болести и злини.

  Херосът (Тракийският конник)

На намерен в Габрово релеф той е наречен "добрият и велик Херос", а на оброчните плочки в Търново и Стара Загора  покровител на миньорите. Той притежавал "способността" да отблъсне всяка сила, която преждевременно би сложила край на човешкия живот (изследователи считат, че първообраз на тази сила са главно болестите). Състрадателен към хората, Херос се вслушвал в молбите им и ги предпазвал от заболявания и всевъзможни злини. Херос лечителят е изобразяван и като ловец, който убива глиган.

 Бендида, рисунка върху кратер

Богинята на лова Бендида покровителствала живота в природата, както фертилността на тракийките. Значително разпространение в римска Тракия получил и култът към Трите нимфи, на които се изграждали светилища, наричани нимфеуми.

Oт надписите върху посветените им оброчни плочки ставало ясно, че на нимфите, както и на водните демони (при славяните, например, а и при други индоевропейски народи), са приписвани лечебни и здравеносни способности. Този култ имал изразена обвързаност с водата, от която се очакват лечебни и профилактични резултати.

Голяма популярност сред земите на древните траки придобил и тракийският жрец Орфей (около XIII в. пр. н.е.), основоположник на философското учение получило по-късно неговото име (Орфизъм). В същото време той бил първият представител на теургичната медицина по нашите земи.

За лекарската му дейност свидетелстват редица антични автори. Орфей "превъзхождал всички и притежавал велика мощ" – пише Павзаний, тъй като "открил божествените мистерии, както и лекарства против болестите, средства против гнева на боговете".

 Орфей забавлява тракийски воини с песните си - съд от 5 в. пр. Хр.  

До днес са запазени сведения за лечение чрез огън и вода, нестинарските игри, свързани с култа към Слънцето и с определени магически действия. Тракийските лечители използват различни баяния и заклинания, придружени с магически действия. Музиката (и музикотерапията) се свързват с имената на херосите Орфей и Лин. Орфей е изобразяван върху древнотракийските скулптори върху вази у монети, слънчеви часовници от Класическата и Елинистическата епоха. Най-често той е пресъздаван в момент, когато свири на лира, заобиколен от различни диви животни, укротени от магичната сила на музиката му. В лечителската си практика той използвал разнообразни средства, в това число и музика, песни, баене. Орфей е обожествяваният древнотракийски основополжник на музиколечението по нашите земи в древността. От казаното до тук може да се открие в колко голяма степен тракийските религиозни вярвания и лечебното изкуство били обвързани, обрисувайки заедно част от картината, разказваща за историята на медицината на древния народ.

Влияние и обвързаност между древногръцкото, древноримското и древнотракийското лечебно изкуство от 7 до 4 век пр. Хр.

Изучаването на взаимовръзките и взаимоотношенията на Древна Тракия с Гърция и Рим вероятно винаги са били сред актуалните теми, които са предмет на голям исторически интерес. Траките участвали в раждането на гръцката култура и в ранната гръцка история този факт е повлиял много силно.

Сред гърците рано проникнали някои религиозни култове на тракийския етнос (Дарзалае, Бакх и др.). Орфизмът като терапевтично течение в лечебната система на траките станал мироглед на разоряващите се древноримски селяни и роби през VII и VI и. пр. н. е. Той оказал влияние върху цялостното развитие на античната римска култура (вероятно в най-голяма степен върху йонийската философия).

Добре е да се има предвид, че основните принципи, заключени в лечебното изкуство са твърде мащабни, за се влияят кардинално от идеите на един-единствен народ. По тази причина може да се говори по-скоро, че отделните нородности са внесли някои нюанси, придаващи цвят на цялостната картина на лечебното изкуство.

Като пример за това може да се посочи тракийското влияние в древногръцки погребален ритуал. Той е описан от Омир в "Илиада" и касае погребението на Патрокъл. Ахил хвърлил на кладата 4 коня, 2 кучета и пленници троянци. По такъв начин се извършва и погребението на Хектор. Въпреки това, траките оказали неоспоримо влияние и върху гръцкото изкуство и на свои ред търпели гръцко културно влияние.

Описание на тракийския лекар Салмокс (Залмокс), направено в платоновия диалог "Хармид"

Значително място в древнотракийската култура и медицина заема популярният лекар, жрец и богочовек – Салмокс (Залмокс). Според някой историци той бил съвременник на Орфей. Преди да бъде обожествен е бил владетел и жрец на тракийското племе гети, населявало двата бряга около устието на река Дунав.

Най-старият писател, споменаващ за Салмокс, е Херодот (V век пр. н.е.). Той разказва за възкресението на Салмокс, който се е върнал от задгробния свят и учил траките да вярват в безсмъртието на душата.

За него пишат още Страбон, Ямблих и Порфирий, според които той се интересувал от разположението на небесните тела. Този факт, а също и вярата в безсмъртието на душата го характеризират като привърженик и продължител на Орфизма по нашите земи.

За медицинските възгледи на Салмокс историците съдят по известния диалог на Платон "Хармид", написан около 380 г. пр.н.е., в който той казва: "Така стои работата, Хармиде, и с припяването. Аз го научих там в похода, от един от тракийските лекари на Салмоникс, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец заявяваше, че гърците имат право да говорят това, което току що казах" – "Но нашият цар Салмокс, рече той, бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, тъй както не бива да се лекува тялото без душата, и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести, е защото не признават тялото като такова, което, щом  не се намира в добро състояние, не позволява и на частите да се намират в добро състояние.

Той казва, че душата е такова нещо, от което произтича всякакво добро и всякакво зло за тялото и целия човек, както главата е същото нещо за очите, за това трябва главно и преди всичко да се лекува душата, за да бъде в добро състояние и главата, пък и останалите части на тялото. А лекуването на душата, мили мой, казва той, става с някакви припявания, а тия припявания са добрите беседи. От такива беседи се ражда в душата мъдрост и щом веднъж душата придобие мъдрост и я притежава, вече е лесно да придаде здраве и на главата, и на останалите част на тялото".

Сведенията за Салмокс го очертават като създател на едно цялостно учение за човешката природа, за което най-съществено място заемат изучаването на небесните тела, орфическата концепция за задгробния живот, възгледът за единството на тялото и душата, както и на отделните телесн и функции.

От „Хармид” става ясно, че тракийските лекари, последователи на Салмокс, са имали критично отношение към елинските, които не са признавали, че цялото тяло е „такова, което щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частите да се намират в добро състояние”. По-късно небезизвестният реформатор на медицината Хипократ вече разглежда природата като единство на телесните и духовните функции. 

Древни източници, разказващи за тракийското билколечение и водолечение

Освен с лечители богочовеци Древна Тракия можело да се похвали и с доста добри лекари, които по правило били служители на тези божества. Сведения за тях както и за наличието на военни лекари, се съдържат в диалога на Платон, озаглавен "Хармид" (датира от около 380 г. пр. Хр).

Най-старо сведение за древнотракийската употреба на минерална вода при лечението на кожни заболявания се съдържа в Херодотовото описание на похода на Дарий I през тракийските земи от V в. пр.н.е. По-късно минералните извори и лечебните им води получават още по-голяма популярност.

За тракийската лечебна система е характерно лечението с билки. Теофраст Ерезийски (III в. пр.н.е.) отбелязва, че траките са използвали лечебните растения кентавър, пелин, чемерика, поветица, бузалък, дива мащерка и др.

Плиний Стари посочва, че билката бузалък се прилагала при кръвоспиране.

Подобни сведения за лечебните средства от растителен и минерален произход, използвани в тракийската медицина, се съдържат в съчинението на римския военен лекар Педаний Диоскорид "За лечебните средства" ("De materia medica"). Сред билките, посочени от него, са змийското мляко, червеният кантарион, мащерката, копърът, подбелът, къпината, белият равнец, съсънката, пълзящият очиболец, блянът, лопенът, сладката папрат, бъзът и др.

Траките са се лекували и с минерала каламин (цинков хидроксилат), със стипца и други минерални средства, добивани от тях. Сведенията на Диоскорид са били ползвани нашироко от Гален, Авицена и други средновековни лекари и по този начин тракийските лечебни средства стават достояние на европейската н световната медицина.

Използването на минералната вода и въобще природолечението, наред с билколечението, повлияването с музика и "добри беседи", както и редица други лечебни методи и средства на древнотракийска медицина продължават да се използват в старобългарската, средновековната и съвременната българска медицина.

 

Лечебно изкуство в Древна Тракия

В нашите земи са се извършвали лечебни мероприятия, включващи хирургична намеса, още в древна Тракия и дори при по-старото население от енеолита (3800-3600 година пр.Хр.). Лечебната дейност на човека през тази отдалечена епоха е включвала използването на билки, акушерска помощ, примитивна хирургична помощ.

Установява се по костни находки от тази епоха, че човекът е боледувал от рахит, от заболявания на междупрешленните стави на гръбначния стълб, изкривяване на ставите на крайниците, разяждане на зъбите (кариес). Намерени са и следи от трепанация (отваряне на черепа), извършена с помощта на кремъчни ножове, вероятно с окултна цел (прогонване на зъл дух, обладал пациента).

По-късно тракийското население вече е излъчвало обособени лица, които се занимавали с лечителство като жреци-лекари при храмовете, а също и като лекари на войската. Подобни тракийски лекари се споменават например в сражението при Потидея и в Троянската война. Елинският автор Теофраст Ерзийски е оставил първите писмени сведения (около 3 век пр.Хр.), касаещи лечебните растения в древна Тракия.

Някои изследователи са на мнение, че легендарният тракийски поет и певец Орфей бил и лечител и си служил със заклинания и магия, придружавани от песни. Древен тракийски обичай е бил приемането на лекарства да се придружава от припявания.

Траките са почитали и Асклепий – древногръцкият бог на лечебното изкуство, изобразяван в ръка с тояга, около която се увива змия. Син е на Аполон и нимфата Коронида. (Аполодор, III, 10, 3) Пак Аполодор казва и версията според която Асклепий е син на Аполон и Арсиноя, правнучката на Персей. (Аполодор, III, 10, 3)Почитана е била също и взетата от древногръцката митология Хигия – дъщерята на Асклепий, представяна с диадема на главата и чаша, от която пие змия. При минералните извори траките строили асклепиони – светилища на Асклепий, също заимствани от елините. Подобни аслепиони са открити в Кюстендил, при Глава Панега, при с. Баткун – пазарджишкия окръг и други места.

От някои изследвания се поддържа становището, че древногръцкият бог на лечебната помощ – Асклепий, има тракийски произход, а името му произхожда от тракийските думи "ас" – змия, и "клепи"- пръчка. Името му следователно е свързано с древната емблема на лечебното изкуство – тояга, около която се увива змия. Това име преминава у гърците като Асклепиос, а у римляните се изменя като Ескулап. Началото на медицината се поставя от тези изследователи при траките, повече от 1000 години преди Хипократ и поради това "баща" на медицината не е Хипократ, а Асклепий. За съжаление за това липсват убедителни исторически аргументи.

Данни, описани от древните медицински автори, касаещи хирургията по нашите земи

Информация, разказваща за работата на античните хирурзи, живели  по нашите земи може да се открие от трудовете на хирурга Павел Егински, който е живял в края на VI и началото на VII в. В своите писмени трудове той е събрал най-известните описания на операции, извършени от медици, някои от които са "познати" само въз основа на неговите цитати. Други любопитни текстове могат да се открият в откъси от трудове на Авъл Корнелий Целс, Етий Амиден (Етий от Амида от IV в.) и някои цитати от антични автори, които могат да се прочетат в книгата на Милне (J. Milne "Surgical instruments in greek and roman times", Oxford, 1907, p. 114) за хирургическите инструменти.

Хирургия при траките

Сведенията за развитието на хирургията при траките са оскъдниПреди няколко години екип от български археолози открива в село Караново, близо до Нова Загора, некропол с 26 надгробни могили от края на І и началото на ІІ век от н.е. 

 Уникална древна колесница с 4 големи колела и скелетите на два коня е открил през ноември 2008 г. екипът, ръководен от археолога Веселин Игнатов от Историческия музей – гр. Нова Загора.

 Другото интересно откритие на специалистите, ръководени от археолога Веселин Игнатов, се оказва свързано с медицинските умения на древните траки

В Караново в една от надгробните тракийски могили е бил погребан високопоставен и изтъкнат лекар през I-II в. сл.Хр. Същият е бил погребан с комплект от 18 хирургични инструменти от бронз, инкрустирани със сребро и злато, които малко се различават от сегашните инструменти. Същите досега не бяха анализирани.

 



Хирургични инструменти при траките, открити в Караново

Тези инструменти са доказателство за следните три извода:

1. За високото развитието на медицината в древността говорят и откритите в Дуранкулашкия некропол черепи на хора преди 10 хил. г., които са били трепанирани с много фин кръг, но там не са намерени инструменти. Подобни трепанации са били извършвани, както  при атцеките, така и при маите.

Съдейки от намерените хирургични инструменти в Караново, се установява високото развитие на медицината при траките. Интересно е, че някои от инструментите са подобни на тези, които и сега се използват при очни операция за вътрешно перде. Жак Давиел (1693-1762 г.г.) е известен френски очен лекар на крал Людовик XV, който за първи път успява на 21 април 1741 г. да направи екстракция на катаракта - вътрешно перде. Един от инструментите, с които е оперирал Жак Давиел носи неговото име - давиелова лъжичка.

Същият инструмент, но в малко по-голям размер, удивително прилича на един от намерените 18 хирургични инструмента при Караново. Освен това има инструмент кюрета, подобен на този, който се използава при операция за халацион (хроничен ечемик). Има няколко пинцети, идентични със сегашните пинцети. Необходимо е да се направят по задълбочени изследвания.

2. Досега другаде не са намерени такива хирургични инструменти. Този комплект от  хирургични инструменти е намерен на територията на древна Тракия. Техният брой, финната им изработка и разнообразното им функционално предназначение дава основание да предполжим, че те са използвани  за извършването на сложни операции, което изисква екип от няколко души.

3. При древните траки е имало организирана форма на болнично лечение. Сложните операции, които са извършвани с откритите хирургични инструменти, предполагат стационарно следоперативно медицинско наблюдение и контрол. Това означава, че при траките се е осъществявала, не само организирана първична помощ, но и организирано болнично лечение.

Високият социален статус на древните тракийски лекари е съответствал на този на тракийските владетели.

Наличността на този първи и най-богат комплект от медицински инструменти, принадлежащи на погребания лекар и открит в една от 26 тракийски могили в Караново, показва, не само високия социален статус, който древнотракийският лекар е имал, но че и неговият социален статус се е равнявал на тракийските владетели.

По намерения богат погребален инвентар, можем да съдим, че същият в своя живот е бил равнопоставен с тракийския владетел. Това също говори, за високото обществено значение, което са придавали древните траки на медицинската наука и практика.

За епулисите и парулисите: Съвременният български автор, писал по темата е Вл. Василев. Неговият труд се казва "Равнището на античната хирургия у нас" (сп. "Съвременна медицина", 1968 г.) Според него: "Нарастъкът епулис е подутина на някои от зъбите, появил се по венците, а парулис е абсцесче, появило се по венците. Отрязваме епилуса, като го държим с мизон или остра кука. Парулиса отрязваме по границата му и го тампонираме. Зная, че често по този повод го убождаме с нож за кръвопускане и като опразваме гнойта, го спираме. След операцията се изисква да се промие първо с вино, а после с мед и мляко и след това раната се намазва с многоцветен сух прах (съставът му е неизвестен) до края на излекуването. Ако настъпи гангрена на венците и не се лекува с никое от подходящите лекарства, обгаряме със сливовиден каутер".

За проникващите рани на корема и раните на червата: По темата е писал древноримският медик Авъл Корнелий Целз. Неговият емблематичен труд се нарича "De medicina" и датира от около 47 г.пр.Хр. Според него: "Понякога коремът се пробожда от някакъв случаен удар, при който се появява изпадане на червата. Когато това се случи, незабавно трябва да се прегледа не са ли повредени червата и след това останал ли е естественият им цвят. При пробождане на тънките черва, както аз вече казах, нищо не може да помогне. Дебелото черво пък може да се зашие...

Употреба на вендузи: "Има два вида вендузи - бронзови и рогови. Бронзовите от едната страна са отворени, от другата затворени. Роговите също имат от едната страна отвор, от другата малка дупка. В бронзовата се влива горещ линимент и така нейното устие се намества до тялото и се затиска, докато се залови. Роговата се поставя на тялото сама. След това от тази страна, на която е малкият отвор, се извлича въздухът и върху него се поставя восък, докато се затвори, и също се залавя.

Употреба на коремчест скалпел (при емпиема): Предполага се, че Хипократ е писал по темата, където се твърди, че: "когато изходът на гнойта трябва да е широк, трябва с коремчест скалпел да се среже между плеврата първата кожа".

Операция на енкатида (нарастък на долния клепач): По темата е писал Етий Амиден: "По-големите й незлокачествени енкатиди се отрязват, като се захващат с мизон. Ако нарастъкът е по-голям, трябва да се провре през основата му игла, която има двоен конец, след това да се свие конецът и като стане къс, докато посинее месото, се отнема с нож. И се превързва с луспест сух прах и се слага отгоре компрес. Последващата треска да се лекува и след третия ден с мед. Да се предпазва да не се отнеме и основата на мигления ръб с нарастъка. Ако не, настъпва сълзотечение". Цитираните интервенции и описанията на медицинските инструменти, които намирали приложение при операции, дават на историците любопитна информация за сравнително широкото поле за дейности на античните хирурзи.

Средна продължителност на живота на населението по нашите земи от I-III в.

Темата, касаеща броя на населението на древна Тракия е разгледана през далечната 1970 година от историка Ал. Фол (трудът му се казва "Демографска и социална структура на древна Тракия"). Въз основа на много епиграфски материали и писмени трудове, датиращи от античността авторът е предоставил добра демографска структура на Тракия. Позовавайки се на писмени факти и данни, той е определил, че населението Тракия е било около 800 000 до 1 000 000 души, което било разпределено неособено равномерно по територията й. Авторът изрично е подчертал високата раждаемост сред траките, считайки че средната продължителност на живота II-III век била около 35 години.

Фармацевтични прибори

Лекарите в древността най-често са изпълнявали задълженията и на фармацевтите. Освен това още от най-древни времена траките търгували с Мала Азия, а има данни и за търговски връзки на гръцките Западночерноморски градове с Египет и Егейските острови. По този път сигурно е ставал внос между другите стоки и на лекарства от тези земи.

От различни населени места в нашата страна произхождат някои и малки предмети, за които е сигурно, че представляват фармацевтически прибори:

- паничка от едрозърнест мрамор за разбъркване на лекарствени смеси;

- малки оловни пластинки с тежест респективно 53,5, 41,7, 3 22,5, и 4,2 грама;

- фрагмент от бронзова верижка от две бримки, винт и други, които представляват части от аптекарска везна; 

- плочки от розов мрамор за смесване на лекарства (Х. Шкорпил, Балчик, ИВАД, 1964 година); 

- малък бронзов съд с капаче (Г. Тончева, "Гробни находки от Одесос", ИВАД, 1961. с. 32.);

- парче от минерал, което при химически анализ се оказва дижелезен триоксид (Г. Тончева, "Новооткрити гробници около Одесос", ИВАД, 1964, с. 32);

- сребърни лъжици - елипсовидни и кръгли;

- костени и бронзови лъжички с малки размери за отмерване на лекарства (Xр. Буюклиев, "Нови следи от древността”, в. "Работническо дело", бр. 469, 1969 г.).

Нумизматични находки по нашите земи от времето на римската империя, разкриващи факти за здравеносните божества при траките

На монетите от Тракия и Мизия от римската епоха се могат да се открият любопитни изображения и символи на Асклепнй, главно змията, и то особено в Пауталия и Сердика. Там се среща змия с брада, змия, навита на кълбо и понякога с крила.

Добре е да се знае, че тракийски монети с образите на божества, покровителстващи здравето досега не са откривани. Изображения на Асклепий за пръв път са открити по монети от Епидавър, (главно край негово светилище) още през 350-323 г. пр.н.е. Автономни с неговия лик има от остров Кос от 11 в. пр.н.е., а от Сиракуза - от остров Сицилия, след 212 г. пр.н.е.

Наченки на биометеорологията сред траки

Траките са били добре запознати с лечебните свойства на растенията и минералните води. Били са доста суеверни и имали редица обичаи, които спазвали.

На висока почит сред тях са били окръжността и сферата, символизирайки според тях "кръга на живота".

Вярвали, че когато болният се докосне до сферата и окръжността чрез магически ритуал, той бива излекуван.


История на тракийската медицина

От археологическите находки за траките се знае, че са имали различни методи и пособия за лечение на болестите, включително обичаи и различни ритуали за предпазване от тях.

 

Древнотракийски богове, покравителстващи лечебното изкуство

Траките вярвали, че божественият пантеон бил населяван от богове и полубогове, които имали отношение към здравето и добруването на древния народ.

Херосът (Тракийският конник) бил сред най-популярните и почитани богове. Той покровителствал живота, смъртта и плодородието. Според древните траки, които го почитали, той бил всесилен и носел щастие на Земята и хората на земята и в задгробния живот. Конникът (бог-водител на подземните сили), "предпазва" тракийците от болести и злини.

1

Херосът (Тракийският конник)

На намерен в Габрово релеф той е наречен "добрият и велик Херос", а на оброчните плочки в Търново и Стара Загора - покровител на миньорите. Той притежавал "способността" да отблъсне всяка сила, която преждевременно би сложила край на човешкия живот (изследователи считат, че първообраз на тази сила са главно болестите). Състрадателен към хората, Херос се вслушвал в молбите им и ги предпазвал от заболявания и всевъзможни злини. Херос лечителят е изобразяван и като ловец, който убива глиган.

2

Бендида, рисунка върху кратер

Богинята на лова Бендида покровителствала живота в природата, както фертилността на тракийките. Значително разпространение в римска Тракия получил и култът към Трите нимфи, на които се изграждали светилища, наричани нимфеуми.

Oт надписите върху посветените им оброчни плочки ставало ясно, че на нимфите, както и на водните демони (при славяните, например, а и при други индоевропейски народи), са приписвани лечебни и здравеносни способности. Този култ имал изразена обвързаност с водата, от която се очакват лечебни и профилактични резултати.

Голяма популярност сред земите на древните траки придобил и тракийският жрец Орфей (около XIII в. пр. н.е.), основоположник на философското учение получило по-късно неговото име (Орфизъм). В същото време той бил първият представител на теургичната медицина по нашите земи.

За лекарската му дейност свидетелстват редица антични автори. Орфей "превъзхождал всички и притежавал велика мощ" – пише Павзаний, тъй като "открил божествените мистерии, както и лекарства против болестите, средства против гнева на боговете".

3

Орфей забавлява тракийски воини с песните си (Източник: съд от 5 в. пр.Хр. Статия в Роден Край www.rodenkrai.com)

 

До днес са запазени сведения за лечение чрез огън и вода, нестинарските игри, свързани с култа към Слънцето и с определени магически действия. Тракийските лечители използват различни баяния и заклинания, придружени с магически действия.

Музиката (и музикотерапията) се свързват с имената на херосите Орфей и Лин.

Орфей е изобразяван върху древнотракийските скулптори върху вази у монети, слънчеви часовници от Класическата и Елинистическата епоха. Най-често той е пресъздаван в момент, когато свири на лира, заобиколен от различни диви животни, укротени от магичната сила на музиката му. В лечителската си практика той използвал разнообразни средства, в това число и музика, песни, баене. Орфей е обожествяваният древнотракийски основополжник на музиколечението по нашите земи в древността.

От казаното до тук може да се открие в колко голяма степен тракийските религиозни вярвания и лечебното изкуство били обвързани, обрисувайки заедно част от картината, разказваща за историята на медицината на древния народ.

 

Влияние и обвързаност между древногръцкото, древноримското и древнотракийското лечебно изкуство от 7 до 4 век пр. Хр.

Изучаването на взаимовръзките и взаимоотношенията на Древна Тракия с Гърция и Рим вероятно винаги са били сред актуалните теми, които са предмет на голям исторически интерес. Траките участвали в раждането на гръцката култура и в ранната гръцка история този факт е повлиял много силно.

Сред гърците рано проникнали някои религиозни култове на тракийския етнос (Дарзалае, Бакх и др.). Орфизмът като терапевтично течение в лечебната система на траките станал мироглед на разоряващите се древноримски селяни и роби през VII и VI и. пр. н. е. Той оказал влияние върху цялостното развитие на античната римска култура (вероятно в най-голяма степен върху йонийската философия).

Добре е да се има предвид, че основните принципи, заключени в лечебното изкуство са твърде мащабни, за се влияят кардинално от идеите на един-единствен народ. По тази причина може да се говори по-скоро, че отделните нородности са внесли някои нюанси, придаващи цвят на цялостната картина на лечебното изкуство.

Като пример за това може да се посочи тракийското влияние в древногръцки погребален ритуал. Той е описан от Омир в "Илиада" и касае погребението на Патрокъл. Ахил хвърлил на кладата 4 коня, 2 кучета и пленници троянци. По такъв начин се извършва и погребението на Хектор. Въпреки това, траките оказали неоспоримо влияние и върху гръцкото изкуство и на свои ред търпели гръцко културно влияние.

 

Описание на тракийския лекар Салмокс (Залмокс), направено в платоновия диалог "Хармид"

Значително място в древнотракийската култура и медицина заема популярният лекар, жрец и богочовек – Салмокс (Залмокс). Според някой историци той бил съвременник на Орфей.

Преди да бъде обожествен е бил владетел и жрец на тракийското племе гети, населявало двата бряга около устието на река Дунав.

Най-старият писател, споменаващ за Салмокс, е Херодот (V век пр. н.е.). Той разказва за възкресението на Салмокс, който се е върнал от задгробния свят и учил траките да вярват в безсмъртието на душата.

За него пишат още Страбон, Ямблих и Порфирий, според които той се интересувал от разположението на небесните тела. Този факт, а също и вярата в безсмъртието на душата го характеризират като привърженик и продължител на Орфизма по нашите земи.

За медицинските възгледи на Салмокс историците съдят по известния диалог на Платон "Хармид", написан около 380 г. пр.н.е., в който той казва: "Така стои работата, Хармиде, и с припяването. Аз го научих там в похода, от един от тракийските лекари на Салмоникс, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец заявяваше, че гърците имат право да говорят това, което току що казах" – "Но нашият цар Салмокс, рече той, бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, тъй както не бива да се лекува тялото без душата, и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести, е защото не признават тялото като такова, което, щом  не се намира в добро състояние, не позволява и на частите да се намират в добро състояние.

Той казва, че душата е такова нещо, от което произтича всякакво добро и всякакво зло за тялото и целия човек, както главата е същото нещо за очите, за това трябва главно и преди всичко да се лекува душата, за да бъде в добро състояние и главата, пък и останалите части на тялото. А лекуването на душата, мили мой, казва той, става с някакви припявания, а тия припявания са добрите беседи. От такива беседи се ражда в душата мъдрост и щом веднъж душата придобие мъдрост и я притежава, вече е лесно да придаде здраве и на главата, и на останалите част на тялото".

Сведенията за Салмокс го очертават като създател на едно цялостно учение за човешката природа, за което най-съществено място заемат изучаването на небесните тела, орфическата концепция за задгробния живот, възгледът за единството на тялото и душата, както и на отделните телесн и функции.

От „Хармид” става ясно, че тракийските лекари, последователи на Салмокс, са имали критично отношение към елинските, които не са признавали, че цялото тяло е „такова, което щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частите да се намират в добро състояние”. По-късно небезизвестният реформатор на медицината Хипократ вече разглежда природата като единство на телесните и духовните функции. 

 

Древни източници, разказващи за тракийското билколечение и водолечение

Освен с лечители богочовеци Древна Тракия можело да се похвали и с доста добри лекари, които по правило били служители на тези божества. Сведения за тях както и за наличието на военни лекари, се съдържат в диалога на Платон, озаглавен "Хармид" (датира от около 380 г. пр. Хр).

Най-старо сведение за древнотракийската употреба на минерална вода при лечението на кожни заболявания се съдържа в Херодотовото описание на похода на Дарий I през тракийските земи от V в. пр.н.е. По-късно минералните извори и лечебните им води получават още по-голяма популярност.

За тракийската лечебна система е характерно лечението с билки. Теофраст Ерезийски (III в. пр.н.е.) отбелязва, че траките са използвали лечебните растения кентавър, пелин, чемерика, поветица, бузалък, дива мащерка и др.

Плиний Стари посочва, че билката бузалък се прилагала при кръвоспиране.

Подобни сведения за лечебните средства от растителен и минерален произход, използвани в тракийската медицина, се съдържат в съчинението на римския военен лекар Педаний Диоскорид "За лечебните средства" ("De materia medica"). Сред билките, посочени от него, са змийското мляко, червеният кантарион, мащерката, копърът, подбелът, къпината, белият равнец, съсънката, пълзящият очиболец, блянът, лопенът, сладката папрат, бъзът и др.

Траките са се лекували и с минерала каламин (цинков хидроксилат), със стипца и други минерални средства, добивани от тях. Сведенията на Диоскорид са били ползвани нашироко от Гален, Авицена и други средновековни лекари и по този начин тракийските лечебни средства стават достояние на европейската н световната медицина.

Използването на минералната вода и въобще природолечението, наред с билколечението, повлияването с музика и "добри беседи", както и редица други лечебни методи и средства на древнотракийска медицина продължават да се използват в старобългарската, средновековната и съвременната българска медицина.

 

4

Лечебно изкуство в Древна Тракия

В нашите земи са се извършвали лечебни мероприятия, включващи хирургична намеса, още в древна Тракия и дори при по-старото население от енеолита (3800-3600 година пр.Хр.). Лечебната дейност на човека през тази отдалечена епоха е включвала използването на билки, акушерска помощ, примитивна хирургична помощ.

Установява се по костни находки от тази епоха, че човекът е боледувал от рахит, от заболявания на междупрешленните стави на гръбначния стълб, изкривяване на ставите на крайниците, разяждане на зъбите (кариес). Намерени са и следи от трепанация (отваряне на черепа), извършена с помощта на кремъчни ножове, вероятно с окултна цел (прогонване на зъл дух, обладал пациента).

По-късно тракийското население вече е излъчвало обособени лица, които се занимавали с лечителство като жреци-лекари при храмовете, а също и като лекари на войската. Подобни тракийски лекари се споменават например в сражението при Потидея и в Троянската война. Елинският автор Теофраст Ерзийски е оставил първите писмени сведения (около 3 век пр.Хр.), касаещи лечебните растения в древна Тракия.

Някои изследователи са на мнение, че легендарният тракийски поет и певец Орфей бил и лечител и си служил със заклинания и магия, придружавани от песни. Древен тракийски обичай е бил приемането на лекарства да се придружава от припявания.

Траките са почитали и Асклепий – древногръцкият бог на лечебното изкуство, изобразяван в ръка с тояга, около която се увива змия. Син е на Аполон и нимфата Коронида. (Аполодор, III, 10, 3) Пак Аполодор казва и версията според която Асклепий е син на Аполон и Арсиноя, правнучката на Персей. (Аполодор, III, 10, 3)Почитана е била също и взетата от древногръцката митология Хигия – дъщерята на Асклепий, представяна с диадема на главата и чаша, от която пие змия. При минералните извори траките строили асклепиони – светилища на Асклепий, също заимствани от елините. Подобни аслепиони са открити в Кюстендил, при Глава Панега, при с. Баткун – пазарджишкия окръг и други места.

От някои изследвания се поддържа становището, че древногръцкият бог на лечебната помощ – Асклепий, има тракийски произход, а името му произхожда от тракийските думи "ас" – змия, и "клепи"- пръчка. Името му следователно е свързано с древната емблема на лечебното изкуство – тояга, около която се увива змия. Това име преминава у гърците като Асклепиос, а у римляните се изменя като Ескулап. Началото на медицината се поставя от тези изследователи при траките, повече от 1000 години преди Хипократ и поради това "баща" на медицината не е Хипократ, а Асклепий. За съжаление за това липсват убедителни исторически аргументи.

 

Данни, описани от древните медицински автори, касаещи хирургията по нашите земи

Информация, разказваща за работата на античните хирурзи, живели  по нашите земи може да се открие от трудовете на хирурга Павел Егински, който е живял в края на VI и началото на VII в. В своите писмени трудове той е събрал най-известните описания на операции, извършени от медици, някои от които са "познати" само въз основа на неговите цитати. Други любопитни текстове могат да се открият в откъси от трудове на Авъл Корнелий Целс, Етий Амиден (Етий от Амида от IV в.) и някои цитати от антични автори, които могат да се прочетат в книгата на Милне (J. Milne "Surgical instruments in greek and roman times", Oxford, 1907, p. 114) за хирургическите инструменти.

 

Хирургия при траките

Сведенията за развитието на хирургията при траките са оскъдни.

Преди няколко години екип от български археолози открива в село Караново, близо до Нова Загора, некропол с 26 надгробни могили от края на І и началото на ІІ век от н.е. 

5

Уникална древна колесница с 4 големи колела и скелетите на два коня е открил през ноември 2008 г. екипът, ръководен от археолога Веселин Игнатов от Историческия музей – гр. Нова Загора.

6

Другото интересно откритие на специалистите, ръководени от археолога Веселин Игнатов, се оказва свързано с медицинските умения на древните траки

 

В Караново в една от надгробните тракийски могили е бил погребан високопоставен и изтъкнат лекар през I-II в. сл.Хр. Същият е бил погребан с комплект от 18 хирургични инструменти от бронз, инкрустирани със сребро и злато, които малко се различават от сегашните инструменти. Същите досега не бяха анализирани.

7, 8, 9

Хирургични инструменти при траките, открити в Караново

 

Тези инструменти са доказателство за следните три извода:

1. За високото развитието на медицината в древността говорят и откритите в Дуранкулашкия некропол черепи на хора преди 10 хил. г., които са били трепанирани с много фин кръг, но там не са намерени инструменти. Подобни трепанации са били извършвани, както  при атцеките, така и при маите.

Съдейки от намерените хирургични инструменти в Караново, се установява високото развитие на медицината при траките. Интересно е, че някои от инструментите са подобни на тези, които и сега се използват при очни операция за вътрешно перде. Жак Давиел (1693-1762 г.г.) е известен френски очен лекар на крал Людовик XV, който за първи път успява на 21 април 1741 г. да направи екстракция на катаракта - вътрешно перде.

Един от инструментите, с които е оперирал Жак Давиел носи неговото име - давиелова лъжичка.

Същият инструмент, но в малко по-голям размер, удивително прилича на един от намерените 18 хирургични инструмента при Караново. Освен това има инструмент кюрета, подобен на този, който се използава при операция за халацион (хроничен ечемик). Има няколко пинцети, идентични със сегашните пинцети. Необходимо е да се направят по задълбочени изследвания.

2. Досега другаде не са намерени такива хирургични инструменти.

Този комплект от  хирургични инструменти е намерен на територията на древна Тракия. Техният брой, финната им изработка и разнообразното им функционално предназначение дава основание да предполжим, че те са използвани  за извършването на сложни операции, което изисква екип от няколко души.

3. При древните траки е имало организирана форма на болнично лечение. Сложните операции, които са извършвани с откритите хирургични инструменти, предполагат стационарно следоперативно медицинско наблюдение и контрол. Това означава, че при траките се е осъществявала, не само организирана първична помощ, но и организирано болнично лечение.

Високият социален статус на древните тракийски лекари е съответствал на този на тракийските владетели.

Наличността на този първи и най-богат комплект от медицински инструменти, принадлежащи на погребания лекар и открит в една от 26 тракийски могили в Караново, показва, не само високия социален статус, който древнотракийският лекар е имал, но че и неговият социален статус се е равнявал на тракийските владетели.

По намерения богат погребален инвентар, можем да съдим, че същият в своя живот е бил равнопоставен с тракийския владетел. Това също говори, за високото обществено значение, което са придавали древните траки на медицинската наука и практика.

За епулисите и парулисите: Съвременният български автор, писал по темата е Вл. Василев. Неговият труд се казва "Равнището на античната хирургия у нас" (сп. "Съвременна медицина", 1968 г.) Според него: "Нарастъкът епулис е подутина на някои от зъбите, появил се по венците, а парулис е абсцесче, появило се по венците. Отрязваме епилуса, като го държим с мизон или остра кука. Парулиса отрязваме по границата му и го тампонираме. Зная, че често по този повод го убождаме с нож за кръвопускане и като опразваме гнойта, го спираме. След операцията се изисква да се промие първо с вино, а после с мед и мляко и след това раната се намазва с многоцветен сух прах (съставът му е неизвестен) до края на излекуването. Ако настъпи гангрена на венците и не се лекува с никое от подходящите лекарства, обгаряме със сливовиден каутер".

За проникващите рани на корема и раните на червата: По темата е писал древноримският медик Авъл Корнелий Целз. Неговият емблематичен труд се нарича "De medicina" и датира от около 47 г.пр.Хр. Според него: "Понякога коремът се пробожда от някакъв случаен удар, при който се появява изпадане на червата. Когато това се случи, незабавно трябва да се прегледа не са ли повредени червата и след това останал ли е естественият им цвят. При пробождане на тънките черва, както аз вече казах, нищо не може да помогне. Дебелото черво пък може да се зашие...

Употреба на вендузи: "Има два вида вендузи - бронзови и рогови. Бронзовите от едната страна са отворени, от другата затворени. Роговите също имат от едната страна отвор, от другата малка дупка. В бронзовата се влива горещ линимент и така нейното устие се намества до тялото и се затиска, докато се залови. Роговата се поставя на тялото сама. След това от тази страна, на която е малкият отвор, се извлича въздухът и върху него се поставя восък, докато се затвори, и също се залавя.

Употреба на коремчест скалпел (при емпиема): Предполага се, че Хипократ е писал по темата, където се твърди, че: "когато изходът на гнойта трябва да е широк, трябва с коремчест скалпел да се среже между плеврата първата кожа".

Операция на енкатида (нарастък на долния клепач): По темата е писал Етий Амиден: "По-големите й незлокачествени енкатиди се отрязват, като се захващат с мизон. Ако нарастъкът е по-голям, трябва да се провре през основата му игла, която има двоен конец, след това да се свие конецът и като стане къс, докато посинее месото, се отнема с нож. И се превързва с луспест сух прах и се слага отгоре компрес. Последващата треска да се лекува и след третия ден с мед. Да се предпазва да не се отнеме и основата на мигления ръб с нарастъка. Ако не, настъпва сълзотечение". Цитираните интервенции и описанията на медицинските инструменти, които намирали приложение при операции, дават на историците любопитна информация за сравнително широкото поле за дейности на античните хирурзи.

 

Средна продължителност на живота на населението по нашите земи от I-III в.

Темата, касаеща броя на населението на древна Тракия е разгледана през далечната 1970 година от историка Ал. Фол (трудът му се казва "Демографска и социална структура на древна Тракия"). Въз основа на много епиграфски материали и писмени трудове, датиращи от античността авторът е предоставил добра демографска структура на Тракия. Позовавайки се на писмени факти и данни, той е определил, че населението Тракия е било около 800 000 до 1 000 000 души, което било разпределено неособено равномерно по територията й. Авторът изрично е подчертал високата раждаемост сред траките, считайки че средната продължителност на живота II-III век била около 35 години.

 

Фармацевтични прибори

Лекарите в древността най-често са изпълнявали задълженията и на фармацевтите. Освен това още от най-древни времена траките търгували с Мала Азия, а има данни и за търговски връзки на гръцките Западночерноморски градове с Египет и Егейските острови. По този път сигурно е ставал внос между другите стоки и на лекарства от тези земи.

От различни населени места в нашата страна произхождат някои и малки предмети, за които е сигурно, че представляват фармацевтически прибори:

- паничка от едрозърнест мрамор за разбъркване на лекарствени смеси;

- малки оловни пластинки с тежест респективно 53,5, 41,7, 3 22,5, и 4,2 грама;

- фрагмент от бронзова верижка от две бримки, винт и други, които представляват части от аптекарска везна; 

- плочки от розов мрамор за смесване на лекарства (Х. Шкорпил, Балчик, ИВАД, 1964 година); 

- малък бронзов съд с капаче (Г. Тончева, "Гробни находки от Одесос", ИВАД, 1961. с. 32.);

- парче от минерал, което при химически анализ се оказва дижелезен триоксид (Г. Тончева, "Новооткрити гробници около Одесос", ИВАД, 1964, с. 32);

- сребърни лъжици - елипсовидни и кръгли;

- костени и бронзови лъжички с малки размери за отмерване на лекарства (Xр. Буюклиев, "Нови следи от древността”, в. "Работническо дело", бр. 469, 1969 г.).

 

Нумизматични находки по нашите земи от времето на римската империя, разкриващи факти за здравеносните божества при траките

На монетите от Тракия и Мизия от римската епоха се могат да се открият любопитни изображения и символи на Асклепнй, главно змията, и то особено в Пауталия и Сердика. Там се среща змия с брада, змия, навита на кълбо и понякога с крила.

Добре е да се знае, че тракийски монети с образите на божества, покровителстващи здравето досега не са откривани. Изображения на Асклепий за пръв път са открити по монети от Епидавър, (главно край негово светилище) още през 350-323 г. пр.н.е. Автономни с неговия лик има от остров Кос от 11 в. пр.н.е., а от Сиракуза - от остров Сицилия, след 212 г. пр.н.е.

 

Наченки на биометеорологията сред траки

Траките са били добре запознати с лечебните свойства на растенията и минералните води. Били са доста суеверни и имали редица обичаи, които спазвали.

На висока почит сред тях са били окръжността и сферата, символизирайки според тях "кръга на живота".

Вярвали, че когато болният се докосне до сферата и окръжността чрез магически ритуал, той бива излекуван.


Последно променена в Вторник, 22 Май 2018 14:51
Красимир Коев


Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната