Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Холистична медицина Тибетска медицина Тайните на тибетската медицина (Част 5)
Понеделник, 09 Ноември 2015 22:38

Тайните на тибетската медицина (Част 5)

Написана от 

Здравето и дълголетието зависят до голяма степен от баланса в храненето.

Принципите, които от незапомнени времена лежат в основата на източната наука за здравето, са: рационално хранене, дозиран глад и гимнастиката Тай-цзи-цюан.

Основи на макробиотиката

В човешкия организъм се съдържат от 3 до 5 кг различни минерални елементи, главно калций и фосфор. Потребността от един или друг минерален елемент зависи от ред фактори, в частност от телосложението. Така например, астенично сложеният човек изисква много по-малко калций. Характерът на професионалната дейност също оказва влияние. Хората, занимаващи се с умствен труд, се нуждаят приоритетно от фосфор: тези, които много четат или напрягат очите си - от селен. Фосфорът и сярата са необходими на онези, чиято дейност е свързана с вземането на решения, например политиците. Преподавателите и лекторите изпитват нужда от фосфор и йод, танцьорите - от силиций и ванадий. Хомеопатични дози йод са необходими на хората, подложени на нервен стрес. Некомфортното състояние и заболяванията показват липса в организма на определени минерални елементи. Например, лющенето на кожата върху ушните раковини сигнализира за недостиг на фосфор и на елементи, необходими за формирането на нервни клетки. При сухота в устата по всяка вероятност не достига йод, затова пиенето на вода не помага, докато запасът от йод не бъде попълнен. При получаване на нужното количество йод в състава на органичните съединения намалява до минимум вероятността от аборти, злокачествени тумори, очни заболявания. Разширените вени са резултат от недостиг на силиций, калций и фосфор. Други причини за това заболяване са неправилната стойка и застоялият начин на живот.

Важна роля в укрепването на организма играе манганът, който в големи количества се съдържа в майчиното мляко. Не случайно наричат мангана елемент на майчината любов. При животните лишените от този микроелемент самки, отказват да кърмят рожбите си. Жените, които не кърмят бебетата си, им готвят тъжно бъдеще. По правило такива деца израстват хилави и изтощени, мъжете често са импотентни.

Приеманите от човека минерали трябва да присъстват в състава на органичните съединения, например в плодовете и зеленчуците.

СЪДЪРЖАНИЕ НА МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ В РАЗЛИЧНИТЕ ПРОДУКТИ:
ВАНАДИЙ — в малки количества във всички животински продукти.
ЖЕЛЯЗО — в черния дроб, месото, яйцата, бобовите култури, хляба, булгура, спанака, цвеклото, нара.
Забележка: при малокръвие желязото от продуктите не се усвоява. Необходимо е да се вземат лекарствени препарати, които го съдържат.
ЙОД — във водата, въздуха, водораслото ламинария, млякото, бобовите култури, йодираната готварска сол.
КАЛЦИЙ — в млякото, картофите, бобовите култури, фасула, месото.
СИЛИЦИЙ — във водораслото ламинария и в други водорасли, в морските гъбите, житните култури, острицата, палмата, хвоща, бъбреците и панкреаса на животните.
НАТРИЙ — в готварската сол; във всички растения.
СЕЛЕН — в бобовите култури, акацията, морските растения, мекотелите и рачетата, гъбите.
СЯРА — в морските и сухоземни растения, изварата, витамин А, хрущялите и костите.

Храната, съставена по законите на макробиотиката, съдържа всички необходими микролементи.

МАКРОБИОТИКАТА е древна източна наука за правилното хранене. Медиците и философите на Изтока смятат, че тя е в основата на здравето и благополучието.

Лао-цзи, Конфуций, Буда, шинтоистите и другите мъдреци — създатели на великата индийска медицина, са обучавали в макробиотика. В Япония правилното хранене и пиене се смятат за едно от най-изтънчените духовни изкуства.

Макробиотиката се прилага вече 5000 години и през цялото това време безпогрешно е сочела пътя към щастие чрез здраве. Нейната практика е пределно ясна и проста. Всеки човек би могъл да я приложи, ако иска да бъде действително освободен от физиологически и психически затруднения.

Както цялата източна медицина, така и макробиотиката се основава на подхода към човешкия организъм като цялостна система, в която всички елементи са взаимосвързани. Диетите, предлагани от нея, са коренно различни от диетите, предлагани от западните медици.

Човек изразходва енергия главно за нервно-психическа дейност и за работата на храносмилателната система. Храната, приготвена в съответствие със законите на макробиотиката, не изисква големи енергийни разходи за смилане. Тя се състои от градински продукти - т. е. продукти, даващи енергия, взета от Слънцето. Това са зеленчуците, плодовете и житните култури, от които се приготвят каши. Именно те са в основата на диетите. Кашите не изискват много кислород при смилането си, изградени са върху алкална основа и спомагат за отделянето на продуктите при разлагането. Те са богати на ципеста тъкан, която лекува язвени колити, запек и други стомашно-чревни заболявания.

Макробиотиката предполага и идеален баланс на продуктите - съотношението между белтъчини, мазнини и въглехидрати в нея е 1:1:4. Освен това съставките са балансирани и на принципа Ин-Ян.

Към Ян-ските продукти се отнасят растителното масло, рибата, яйцата, сиренето, орехите, млякото, кефирът, мътеницата.

Ин-ските включват: хляб, булгур, сладкиши, нишестени зеленчуци (картофи, моркови, тиква, соя, грах, леща), сладки плодове (грозде, смокини, банани, авокадо), мед, захар, мазнини, олио, маргарин.

В групата на неутралните продукти влизат: зеленчуци без нишесте (ангинария, цвекло, зеле, карфиол, алабаш, краставици, чесън, сладък пипер, праз, гъби, магданоз, репички, бяла ряпа), домати, лимони, грейпфрути, горска ягода, малина, черно и червено френско грозде, синя боровинка, цариградско грозде, клюква - вид северна боровинка.

Още едно предимство на макробиотиката е това, че за насищане е необходим значително по-малък обем храна, отколкото в другите диети.

И накрая: макробиотичният подход към храненето изисква увеличаване на продължителността на храносмилането в устата. Съвременният човек отделя недостатъчно внимание на дъвченето на храната, тоест преобладава пасивното сдъвкване и активното гълтане.

Макробиотиката предполага активно дъвчене и пасивно гълтане. Именно съотношение в тези два процеса позволява да се преустрои динамиката на храносмилането. При активното дъвчене всмукването на хранителните вещества започва още в устата. Ако "работата" на устата е пасивна, то всички останали храносмилателни органи са принудени да функционират с максимално натоварване. Активното дъвчене позволява максимално да се разтовари храносмилателният тракт. Какви са предимствата?

Първо: след хранене човек е способен активно да мисли и да твори. Мозъкът не се обезкървява и продължава интензивно да работи.

Второ: значително по-слабо се натоварва черният дроб, който по принцип извършва огромна работа - обезврежда продуктите на метаболизма и отделя хормони. Претовареният черен дроб не успява навреме да обработи всички постъпващи вещества, в резултат на което се променя хормоналният състав на организма.

Трето: понеже макробиотиката предпочита градинските продукти, а консумацията на животински продукти рязко се съкращава, то, образно казано, лимфоцитите, които обезвреждат продуктите от гниенето, остават без работа и цялата си енергия влагат за защита на организма.

Червата представляват огромна ендокринна жлеза. Тя произвежда хормони, които не само управляват ритъма на храносмилането, но и поддържат общия тонус на организма. Затова тяхната роля е по-важна от ролята на хипофизата. Претоварените черва буквално бомбардират подкорието на мозъка със сигнали. В резултат човек реагира неадекватно на околните, дразни се, крещи. Безполезно е в такива случаи да се призовава разума му. Настъпилата дисхармония ще изчезне след разтоварването на червата.

По този начин (при прехода към макробиотиката) в организма настъпват принципни изменения: настава покой, установява се равновесие между кората на главния мозък и подкорието, формира се ново отношение към околните и към живота като цяло.

В разработената от Д. Озава методика за лечение чрез макробиотика всичко е премислено и прецизирано до подробности:
— обикновената сол се заменя с морска или минерална, която съдържа всички микроелементи, но притежава и още една ценна особеност: за разлика от готварската сол не задържа течностите в тъканите;
— в храната се въвеждат изтънчени вкусови добавки, например хомасио, които едновременно играят ролята на инхибитор (вещество, което намалява активността на ферментите). Хомасио обвива стомаха с ципа от мазнина - така защитава лигавицата от раздразване. Хомасио се приготвя от леко препечени стрити семена на слънчоглед, лен или коноп, които се смесват с морска сол (на 10 чаени лъжички семена 1 чаена лъжичка сол);
— консумацията на вода (по-точно на течности) се ограничава до онзи минимум, при който човек не чувствува дискомфорт и жажда. Без този минимум е невъзможно да се обновява водната среда на организма;
— при лечението на един или друг орган се отчита електрополярността на тялото (дясната страна има положителен заряд, лявата - отрицателен), При нарушения в органите отдясно трябва да се възстанови положителното влияние, като се консумират белтъчини (месо), цитрусови плодове, зеленчуци (без картофи - те съдържат много нишесте, което е с отрицателен заряд);
— на определен етап в макробиотиката се включват иглотерапията, точковият масаж До-ин и самомасажът. Тяхното съчетаване дава поразителен ефект. Според източната медицина самомасажът има огромно значение: човек носи външно отрицателен заряд (Ян), а вътрешно - положителен (Ин). Въздействието върху кожата например с изтривалка от лико увеличава отрицателния заряд и съответно нараства и вътрешният положителен. По този начин равновесието се възстановява, болният орган постепенно бива излекуван;
— въз основа на учението за Петте вкуса се определя болния орган (който може и да не боли в момента): желанието за сладко показва патология на панкреаса, за солено - на бъбреците, за горчиво - на сърцето, за люто - на белите дробове, за кисело - на черния дроб.

При прехода към диетите, съставени въз основа на макробиотиката, трябва да се отчита психологическата подготовка на човека. Първите етапи обикновено никак не са лесни. Ограниченията в храненето се възприемат като глад.

Ето защо преминаването към диетите на Озава трябва да бъде плавно, постепенно. Аз никога не подлагам внезапно своите болни не само на 7-дневна, но и на 5-дневна диета. Тук има една деликатна особеност!

Защо хората ядат много? В какво се състои церебралният (мозъчен) механизъм на затлъстяването?

Известно е, че храната е свързана с центъра на удоволствието. Когато човек има малко поводи за радост, той започва да използува най-достъпния - вкусна и, като правило, обилна храна.

Една моя болна, след като в продължение на месец се хранеше с каши, се оплака: "Всичко е наред, ама ми е тъжно. Винаги съм в лошо настроение. Преди си по-хапвах вкусничко - и ми ставаше хубаво, а сега..."

Ето я подмяната на пълноценния и хармоничен живот с яденето. Макробиотиката трябва да направи така, че церебралният център на удоволствието да не чувствува липса. А и нерядко около човека, който е на диета, се появяват доста присмехулници: "В Африка умират от глад по неволя, а ти - доброволно." Или пък: "Защо днес изглеждате така зле?"

Какво да се прави? Трябва да се издържи и това.

В първия етап е доста трудно и е нужна настойчивост. Този стадий може да се сравни с ремонт на жилището: отначало пълен разгром, но ни топли мисълта, че целият ужас е за относително кратко време, след което настъпва комфорт, красота и ред.

На първо време могат да се появят виене на свят, главоболие, гадене. Тук най-важна е ролята на лекаря. Той трябва да определи кой вариант на диета е най-подходящ за болния, колко строго да се придържа към ограниченията, как по-леко да се пристъпи към тях, как и кога да се варят супите, зеленчуците, месото и другите продукти.

Например, решили сте да въведете в диетата сирене, но то образува в червата съединение, което повишава кръвното налягане. Очевидно, този вариант не подхожда за хипертоници. В диетата на болни с патология на панкреаса е необходима варена нетлъста риба: хек, треска, навага, замразени риби и пр., понеже тези болни чувствуват остра нужда от белтъчини.

Макробиотиката изключва консервираните продукти, пушеното месо, сланината. Преминаването към кашите трябва да става постепенно, още повече че има хора, при които е спряло произвеждането на фермент за този вид храна.

Три-четири строги диети на Озава правят чудеса, макар някои болни да недоумяват: имам остеохондроза на шията, а вие ми лекувате червата. Например една болна, която страдаше жестоко от болки в областта на врата, изобщо не можеше да повярва, че причината за поредното изостряне на болестта й е в порцията торта, която е изяла. Тя имаше хроничен панкреатит и холецистит, а болката се проявяваше във врата.

Меридианната система на източната медицина обяснява всичко. След лечение с диетите на Озава тази болна, както тя се изрази, се "разгипсира", подобриха се паметта й и мозъчното кръвообращение.

С помощта на диети, разработени въз основа на макробиотиката, успешно се лекува артериалната хипертония. В нашата клиника траен положителен ефект беше получен при 300 болни.

Какви са диетите на Озава? Лесно изпълними, добре балансирани, отчитащи какво губи и какво получава организмът.

7-ма ДИЕТА: 100% житни култури (каша) с ограничение на водата (не повече от чаша и половина произволна течност дневно).

6-та ДИЕТА: 90% житни култури, 10% задушени или варени зеленчуци (в никакъв случай сурови!). Течности - не повече от чаша и половина дневно.

5-та ДИЕТА: 80% житни култури, 20% варени зеленчуци, чаша и половина течности.

4-та ДИЕТА: 70% житни култури, 20% варени зеленчуци, 10% белтъчини (най-добре риба, а не извара, защото млечните продукти се понасят по-трудно), чаша и половина течности.

3-та ДИЕТА:
60% житни култури, 30% варени зеленчуци, 10% белтъчини, 1,5 чаша течности.

2-ра ДИЕТА:
50% житни култури, 30% варени зеленчуци, 10% белтъчини, 10% салата от сурови зеленчуци, чаша и половина течности.

1-ва ДИЕТА: 40% житни култури, 30% варени зеленчуци, 10% белтъчини, 10% салата от сурови зеленчуци, 10% зеленчуково-булгурена супа, чаша и половина течности.

Озава разполага диетите именно в този ред: 7, 6, 5 и т.н. Колкото е по-малък номерът на диетата, колкото е по-разнообразна, толкова, както смята Озава, тя е по-сложна. Той нарича диета №7 най-проста, лека и мъдра.

Не се заблуждавайте, че кашите са еднообразни и безвкусни. С малко фантазия можете да приготвите каши с моркови и тиква, комбинирани каши от ориз, грухано просо и елда, от елда и овесени люспи (в съотношение 1:1), сладък ориз със сушени плодове и много други не по-малко вкусни и преди всичко - полезни блюда от житни култури.

Както забелязахте, Озава препоръчва не сурови, а задушени или варени зеленчуци. Защото в процеса на приготвяне протича ферментация на продуктите - те частично се разпадат и облекчават храносмилането.

Как, например, се задушават зеленчуците?

Озава препоръчва - под капак, без вода и сол (при задушаване без вода протича дълбоко разпадане), на слаб огън.

Ето една рецепта: дъното на тенджерата се покрива с нарязан кромид, върху него се реди слой нарязани моркови, друг слой от карфиол или зеле, от цвекло, тиква и ряпа. Рагуто се задушава 30-40 минути, без да се сваля капака. Ястието е вкусно и напомня зеленчуково рагу с гъби.

Много е важно по време на диетата човек да не изпитва психологически дискомфорт. С тази цел се въвеждат питки и солети от трици и печена ябълка, а като напитка - варена цикория с няколко стафиди.

Питките и солетите се приготвят по следния начин: в смес от 2 супени лъжици трици и 4 супени лъжици пшенично брашно (възможно е и друго съотношение: 1/3 трици и 2/3 брашно) се прибавят смлени овесени ядки с малко вода. На вкус се прибавя размита морска сол, може и олио.

Тестото се меси старателно и дълго, най-добре е да се "бие", като се удря върху масата. После се правят питки с дебелина 1-1,5 см, дупчат се с вилица и се слагат в горещата фурна.

От същото тесто се приготвят и солети (тестото се разточва и се оформят пръчици). Пекат се по 7 минути от едната и другата страна. След като изсъхнат, пръчиците стават хрупкави.

Готовата питка и солетите се посипват с хомасио. Не забравяйте за него! То подобрява вкуса на всяка храна.

От същото тесто се приготвят и пирожки с плодове, с ябълка в тесто или в "кърпичка" (загънати в тесто парчета ябълка). За пирожките в тестото се слага не сода, а масло, сетне се варят кратко време.

Освен с питки и солети диетата може да бъде облекчена с крем, който, разбира се, е специален: добре изпечена елда се смила в кафемелачка, полученото брашно се замесва с вода и получената маса дълго се вари на слаб огън. В крема може да се добави хомасио и зеленчук.

По време на диетата в порцията може да се прибави и овесен кисел, който е много добро средство за отслабване, тъй като обвива лигавицата на червата. Киселът се приготвя така: вечерта люспи от овес се заливат с вода, прибавя се коричка сух хляб и сместа се захлупва за 12 часа на топло място (на 3 шепи овесени люспи се прибавя 0,5 л вода и 50 г ръжен хляб). Сутринта се прецежда, слага се на огъня и докато кипне, постоянно се бърка. Киселът се консумира 10 минути преди хранене: топлият - със сметана, студеният - с олио.

Както виждате, диетите напълно позволяват да изявите дремещите във вас кулинарни способности.

Истинските майстори на източната кухня готвят не само изключително вкусна, но и здрава, щастлива храна. Последвайте примера им!

Нормалното, балансирано, редовно хранене е здраве, нарушенията в храненето вече са предболест или болест. Храната е съществен канал за информация от външната среда и колкото по-разнообразна е тази информация, толкова повече се увеличава способността за адаптация и приспособяване. Правилното хранене е един от главните фундаменти на здравето и на профилактиката на болестите. В този процес растенията играят съществена роля. В съответствие с биологичните особености на човешкия организъм те трябва да заемат не по-малко от 60-75% от храната. Голямо значение имат националните особености в храненето, които в никакъв случай не бива да се пренебрегват. Сезоните също играят важна роля. В топло време растителната храна трябва да преобладава, в студените периоди организмът преминава на мастен тип обмяна на веществата и тогава животинските мазнини са насъщно необходими. И главното - разнообразие, разнобразие и пак разнообразие в храната!

В нашата трапеза разнообразната храна е представена от култивирани зеленчуци, кореноплодни и плодове. Огромен, но засега слабо използван е арсеналът на дивите хранителни растения. Да споменем някои от тях. За салати се използуват: коприва (Urtical), глухарче (Таraxacum officinale), живовляк (Plantago), очеболец (Рotentilla), листа и корени от репей (Аrctium), лобода (Аtriplex), отвратниче (Filipendula), мишакиня (Stellaria media), иглика (Рrimula), пелин (Аrtemisia), естрагон (тарос), див лук ((Аllium victorialis), цикория, различни гъби, корени от карамфил и т.н.

В супите, боршовете и яхниите могат да бъдат добавени коприва, глухарче, живовляк, пача трева (Роligonum aviculare), корени от репей, хвощ (Еquisetum), лобода, корени от бял оман (Inula).

В сосовете - джоджен (Меntha), различни гъби, омайниче (Geum), мащерка (Тhimus), карамфилов корен, кимион, див лук, риган (Оriganum), коприва.

За напитките (чай, сокове, отвари) да се препоръчат: сок, пъпки и листа от бреза, прахан, корени от репей, глухарче, цикория, жълт кантарион, омайниче, мащерка, липов цвят, листа от френско грозде, малина, плодове и цвят от шипка, листа от роза, мента, корени от миризлив саз, цвят от черен бъз, листа и плодове от лимон, плодовете на различни храсти (червени и северни боровинки, офика, хипофае и т.н.).
Няколко думи за такива важни компоненти в храната като белтъчините, мазнините и въглехидратите.

Белтъчините се синтезират в организма от аминокиселините и служат за възстановяване на тъканите. Смята се, че 60% от денонощната белтъчна потребност се удовлетворява с продукти от животински произход.

От растителните продукти най-богати на белтъчини са: фасул, грах, соя, овесено и елдено брашно, ориз, хлебни изделия, чесън, гъби.

Задължително е да се отчитат възрастовите разлики при необходимостта от белтъчини - тези разлики са значителни.

Мазнините са водещ енергиен компонент в храната. Те дават 2,2 пъти повече калории от въглехидратите и белтъчините. Именно излишъкът от животински мазнини в храната на съвременния човек причинява множество здравословни проблеми. Затова част от животинските мазнини трябва да бъдат заменени с растителни. Те се усвояват по-добре от човешкия организъм, понеже имат в състава си голямо количество ненаситени мастни киселини.

Въглехидратите са основният енергиен източник на организма. Но в последните десетилетия консумацията им рязко нарасна в ущърб на останалите хранителни съставки. С това са свързани многобройните нарушения на обменните процеси и такива заболявания като диабет, сърдечно-съдовите и пр. Необходимо е да се ограничи потреблението на продукти от този тип (захар, хлебни изделия, сладкиши и т.н.), особено при възрастните и склонните към напълняване хора.

И така, растенията са важна съставна част от храненето. Но храната на първо място трябва да осигурява на организма необходимото количество енергиен материал, който съответствува на загубите му.

По калории растенията значително отстъпват на продуктите от животински произход. Всяка едностранчивост по този въпрос е противопоказна. Модните диети и ограниченото хранене само с житни култури и със сурово месо отнемат здравето, защото като последица възникват скорбут, рахит, хранителни отравяния и заболявания с бактериален произход.

Единственото правилно хранене е разнообразното. Животът и храненето трябва да бъдат пълноценни във всяко едно отношение.

(Акад.  В.  Ф.  Востоков)

Последно променена в Вторник, 01 Декември 2015 17:15
Езотеричен вестник Хармония и Светлина

Уеб сайт: www.ezoterikabg.com Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната