Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Понеделник, 21 Ноември 2011 19:55

Окъпани багри

Написана от 

Изложба фотография "Окъпани багри" д-р Деян Косев;

Откриване 28 ноември 2011 г - 18.00 ч. Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров" гр. Шумен



“ Всеки занаят може да бъде въздигнат в изкуство и всяко изкуство може да бъде принизено в занаят...”

Микеланджело Буонароти

Каква е връзката на една хуманна професия с изкуството? Къде са допирните точки на това да си стоматолог-зъболекар-дентален лекар, с това да виждаш света различно, да не си “от-до”. Т.е. да не свършва всичко за теб до месечния баланс, до сметките, до математиката само. Да не свършва до “утрето”, с всичките му битовизми, които иначе са необходимото зло в реалния свят за всички ни... А да търсим нещо повече от това. Не, че е удобно... Не може да се купи обаче. Просто не може!

Водата... Какво е това? Може би кална вада, може би някакъв дъжд дето ни пречи на графика, а може би просто грабната пластмасова чашка покрай другото в забързания ни ритъм. Да примляскаме с устни доволно, забравяйки, гонейки поредния трамвай на желанията си. А когато Желанията ни са силни, намеренията са просто безплътни думи, а действията са логично предвидими. Мънички и нищожни, даже да струват или да докарват милиарди.

Ние сме хора и най-много да изкараме до сто лета. А камъните и водата? Те са тук мнооого преди нас, ще останат и след. Да, опитваме се да ги оковем в пластмасова чашка или някакво бетонно корито и с фаустовско его да спрем Времето, но дали? Кога минавайки край река сме се спирали за последен път? Кога сме се заглеждали в нея? Кога за последно си спомнихме откъде Хераклит посочи изначалния принцип на диалектиката? Огледалото, дето всичко се променя, течейки... Отделно и независимо от материалното, високоорганизирано, хомо сапиенс присъствие.

Да, ние се раждаме и живеем, първо се учим и се вписваме, после окрилени от Младостта се опитваме да направим света наш си, като завоеватели. После ни “пада” въздуха и не ни остава избор освен да го даваме по-мъдри. И накрая си отиваме, независимо какво и как. През цялото време си задаваме въпроса какъв е смисъла. И все без задоволителен отговор. Като някаква игра на думи или като тоалетна хартия за съвестта ни. Накрая остава купчина пепел и там вече душата я няма. А както е общоизвестно – и вода почти няма в пепелта.

Да се загледаме във водата, да постоим и да потърпим. Както древните. И да видим себе си ...

Последно променена в Понеделник, 21 Ноември 2011 20:56
Езотеричен вестник Хармония и Светлина

Уеб сайт: www.ezoterikabg.com Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната