Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Неделя, 22 Януари 2017 23:23

Приказка за нас

Написана от 

"Животът е театър и всички ние сме актьори в него”. Казал го е Шекспир.

Абсолютната точност на това определение не бива да ни учудва - нали то принадлежи на гения, и освен това е многократно проверено във времето. Замисляме ли се за това що за репертоар има този театър, в какви спектакли сме ангажирани, в какви роли сме влезли и какво амплоа следваме? Напълно възможно е на определени етапи отговорът да е "да”. Но доколко се ориентираме в предмета, че да го подлагаме на анализ?

Психолозите, следвайки съвета на друг гений - Айнщайн, правят от време на време потресаващо интересни открития, задавайки детски въпроси за отдавна известни (уж) неща, които се считат за банални. Така е възникнала теорията за жизнените сценарии, която много помага да се дадат обяснения относно целите, местата и вероятното развитие на събитията в живота на човека, а значи разширява възможностите за личностен ръст и перспективите за самореализация.

Светлана Толстая е майстор-психолог, преподавател в Молдовския държавен университет, запозната с транзакционния анализ и, в частност, с теорията на жизнения сценарий. Както при разговор с всеки грамотен психолог, в беседата с нея читателите могат да намерят за себе си много интересни и практически полезни неща.

- Какво е "жизнен сценарий” и по какъв начин се реализира той?

- Понятието "жизнен сценарий” е въведено в психологията от Ерик Бърн. Под този термин той разбира някой предполагаем проект за бъдещия живот, създаван от всеки човек още в ранна детска възраст. Детето приема решенията по повод сценария на своя живот без обстойното обмисляне, свойствено за възрастните хора. Самите ранни решения са обусловени от чувства, а не от мислене, и се приемат от детето дотогава, докато започне да говори. Отличителна особеност на теорията за сценария е твърдението, според което планът на живота "завършва така, както е било решено в самото начало”. Когато малкото дете пише сценария на своя живот, то пише също и завършването на този сценарий. Всички останали части на сюжета, започвайки от въвеждащата сцена и по-нататък, се планират по такъв начин, че да доведат до тази финална сцена. Когато стане възрастен, човек вече не помни как е започнал да създава своя жизнен сценарий (най-често не подозира, че изобщо го е писал/създавал), но, даже не осъзнавайки това, човек го възпроизвежда през целия свой живот.

- Доколко сериозно може да се отнасяме към твърдението, че жизненият сценарий е свързан със сюжетите на любими в детството ни приказки и с любими персонажи?

- Приказките по принцип се явяват съществен сценарен елемент. Всички в детството си сме слушали приказки, те са ни учили на живота и до момента ни носят своя емоционален, енергиен и информационен заряд. Любимата приказка задава посоката в живота - слушайки я̀ в детството, ние сме се отъждествявали с някой от героите. И вече във възрастния живот се опитваме да постъпваме също така, както любимия ни герой, повтаряйки многократно неговите грешки, без да си вземаме поука. Приказката определя неговата съдба, поведение и характер, води човека в живота. И от нейното влияние е много трудно да се избавиш.

Искаме или не, приказката често става реалност. И не винаги най-добрата. Та нали приказките вкарват детето в заблуда. Те учат, че ако ти искаш с теб да се случи нещо хубаво, трябва първо да го заслужиш, бивайки в ролята на достатъчно сериозна жертва. Например, ако искате да се ожените за принца, пред вас се откриват ред любопитни възможности: вие можете да работите тежко, седейки в пепелта, да плачете и да чакате, докато кръстницата ви - фея, не благоволи да се яви и да ви изпрати на бал. Може също да изядете отровна ябълка, да убодете палеца си на отровно вретено, а после да чакате момъка, който няма нищо против да целува мъртви жени, а може и да се заемете с опити по превръщането на чудовища в принцове…

Много зависи и от родителите, които избират какви приказки да четат на децата, и с интонацията на гласа си при четенето създават отношението на детето към героите. От това може да се направи изводът: каквото искат да видят своето дете, такива приказки трябва да му четат - хармонични, с добър край, за успех.

- Съществува ли условно разделение на сценариите по признака благоприятност?

- Съдържанието на жизнения сценарий на всеки човек е уникално и неповторимо, както, например, ирисът на очите или отпечатъкът на палците. Но независимо от това многообразие, всички тях може условно по основните параметри да разделим на три големи групи: Победител (печелещ), Победен (губещ) и Непобедител (непечелещ).

По определението на Бърн Победител е този, който постига заявената цел. Побеждавайки, Победителят предполага също, че постигането на заявената цел носи чувство на удовлетворение, успех и не предизвиква вътрешна напрегнатост. Ако той е решил да бъде милионер, то ще победи, ако стане щастлив, доволен от живота милионер. Ако е решил да бъде отшелник без пукната пара̀, и ставайки такъв, щастливо живее в своята пещера, значи е Победител. Напротив, губещ или Победен е този, който не постига заявената цел. Отново става дума не просто за постигането или непостигането ѝ, но и за съпътстващото я̀ чувство на удовлетвореност. Ако човекът е решил да стане милионер, а в края на краищата стане нищ отшелник, значи губи, но, ако е решил да бъде милионер, станал е такъв, и непрестанно се чувства нещастен заради постоянното напрежение, значи той също губи.

Човек с непечеливш сценарий – Непобедител, е посредствен. Ден след ден той носи тежестта на своя живот, нищо особено не печелейки и нищо особено не губейки. Той предпочита да не рискува. Сценарий от този род често се нарича банален. На работа Непобедителят няма да стане началник, но няма и да бъде уволнен. По-скоро той ще отработи необходимото време, ще получи като подарък часовник и тихо ще излезе в пенсия. Ще си седи в люлеещия стол и ще размишлява: "Можех да стана началник, ако бях попаднал в точното време на точното място, но, както и да е – според мен не съм бил толкова зле”.

Тази класификация на сценариите до голяма степен е условна. Развръзка, която ви се струва губеща, за мен може да е печелеща. Което е неприемливо в моя кръг, във вашия може да е в реда на нещата. Фактически по-голямата част от нас са избрали сценарии, които представляват смес от печеливши, непечеливши и губещи варианти. Например човек в неповторимия си набор детски решения може да определи себе си в качеството на Победител (печеливш) по отношение на умствената дейност, Непобедител (непечеливш) по отношение на физическата и Победен (губещ) в личните отношения. Вашето неповторимо съчетание на такива решения може да бъде съвършено друго.

- Възможно ли е да се промени жизненият сценарий от губещ (Победен) на печеливш (Победител)?

- Третият принцип на транзакционния анализ се състои в това, че ние можем да променяме поведението и ситуациите, които не ни устройват, и своите по-рано приети решения, в това число приетите до началото на разговора. А значи ние можем да ги заменяме. Това е справедливо и за нашите детски решения. Ако някое от детските ни решения за себе си, другите хора и света във възрастния ни живот довеждат до нежелани последствия, ние можем да ги променяме и да формираме други, по-благоприятни.

Стратегиите, изработени от хората, докато са били деца, се явяват най-добрият способ за оцеляване и постигане на желаното от света, който може да се окаже враждебен за тях. Но, ставайки възрастни, хората продължават да следват същите патерни, понякога даже в случаите, когато са неефективни и им причиняват болка. Именно самият човек носи отговорност за взетото от него някога решение. А това значи, че той може в последствие да промени това решение. По тази начин хората могат да променят себе си и своите патерни на поведение с по-адекватни, което означава излизане от сценария.

Хората се променят. Те се променят, не просто защото разбират своите стари поведенчески стереотипи, но и благодарение на активното вземане на решение за промяна на тези стереотипи. Осъществяваните промени могат да се окажат адекватни и устойчиви.

- Можем ли да променим сценария си самостоятелно или това е работа, възможна само съвместно със специалист?

- Всеки човек притежава способност да мисли. Следователно наша е отговорността за приетите от нас решения за това, което искаме от живота си. Ние сме отговорни за нашите действия, за нашите не-действия и за резултатите от нашите действия и нашите не-действия. Ние, освен това, сме способни да осъзнаваме нашите действия и действията на другите хора, и нещо да правим за промяна.

Всеки човек по принцип е способен да стане Победител. Само че на самия него, независимо от нивото на интелекта и волевите му качества, по-скоро му е твърде сложно да направи това, защото реализацията на сценария се осъществява на подсъзнателно ниво. Ерик Бърн бил убеден, че всеки клиент може да се промени, ако има ресурси, информация и подкрепа. В теорията и практиката на транзакционния анализ се смята, че съществуват три способа за изменение на неосъзнаваемия вътрешен план на целия живот: психотерапията, тежкият път на самопознанието и любовта.

В днешно време има много психологически методи, които човек може да използва, имайки пред себе си някое "огледало” - друг човек. Обикновено това е опитен психолог или мъдър човек, преправящ патологичния сценарий в мъдра притча, с която помага да се живее. Да хвърлят светлина върху собствения сценарий помагат сънищата, фантазиите, любимите детски приказки. При това е важно да не се спира въображението и да се постараем да не контролираме думите и мислите.

- Какви книги бихте могли да препоръчате на заинтересуваните от темата?

- Е. Бърн - "Игрите, които хората играят”; Е. Бърн - "Хората, които играят игри”; Х. Дикман - "Юнгиански анализ на вълшебните приказки”; Я. Стюарт, В. Джойнс - "Жизнени сценарии”.

Автор: Анна Дорошенко

Превод: Милка Георгиева

Източник: http://www.transactional-analysis.ru/script/99-story-about-us

Последно променена в Неделя, 22 Януари 2017 23:43
Милка Георгиева

Психолог

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната