Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Холистична медицина Приложна психология Транзакционен анализ Родителски послания и формиране на жизнен сценарий
Събота, 23 Март 2013 19:39

Родителски послания и формиране на жизнен сценарий

Написана от 

Резюме:
Жизненият сценарий – това е план на живота, който се съставя в детството, подкрепя се от родителите, оправдава се от последващите събития и завършва така, както е предопределено в самото начало...

Той дава на човека основната стратегия на неговия живот. Съществуват сценарии на победители и победени (непобедители, неудачници) в зависимост от това дали поставената цел е достигната.  
Оформянето на сценария става в протежение на няколко етапа, започвайки още преди раждането на детето – до юношеска възраст. В основата на сценарното програмиране е несвободата на личността (на детето), а родителското възпитание често е под формата на заповеди и забрани, които представляват неосъзнати послания. Обикновено родителите имат добри намерения, те правят всичко в името на доброто на детето си. Често налагат свои решения на децата си, отправяйки им различни послания, но не винаги ефектът на тези послания носи ползи за живота на детето.

Посланията, приети от властните родители, водят до приемането на жизнен сценарий на непобедител или неудачник, на нещастна и неосъществена личност. Чувството за вина, формиращо се още в детските години под влияние на условията, ултиматумите, забраните, се превръща в състояние, което се появява всеки път, когато порасналото дете пожелае да „опита” щастието. Особено важи това при избора на партньор, сключване на брак и създаване на семейство от негова страна, а също при избор на професия, на работа, преместване в друго населено място и изобщо – при всяка съдбовна промяна. Родителските директиви правят децата зависими. Целта им е такава. Зависимите деца – малки или вече пораснали, обслужват интересите на своите родители (Форуърд, 2002).

Ненужните забрани могат да бъдат свалени. Съществуват различни методики за това. Но това не може да стане толкова лесно. Сценарните забрани (директивите) са дълбоко. Те са в подсъзнанието ни и не изчезват просто така - със знаенето на „какво може” и „какво не”. Възрастният човек може да даде разрешение на себе си, осъзнавайки своите ограничения, но това е възможно само в обичайните ситуации и то – не винаги. Възрастните решения са свързани с последствията от сценария, с неговите по-късни елементи, а в стрес човек регресира и се връща към по-ранните моменти и стадии. Затова той може да се превърне в травмирано „дете”, вместо да се заеме с трезва оценка на обстоятелствата и да се справи със ситуацията. Но може да се върне и в онзи далечен период от детството си, когато му е била наложена забраната и да „преиграе” това отново, с което би се освободил от рамките на сценария.          

При всички случаи най-добре е човек сам да решава в коя ситуация и как да се ограничава, да бъде „субектът в своята съдба, а не сляп изпълнител на волята на вътрешния си „Родител”.    Ключът към поемането на контрола над собствения живот е, че човек може да се променя, без да променя родителите си. Душевното здраве на порасналото дете не бива да зависи от тях.

Освобождаването от сценарните забрани (родителските директиви) представлява изграждане на здрава личност – на адекватен и стабилен Възрастен, който владее и контролира ситуацията, който разпознава записите на Родителя и Детето, който осъзнава във всеки момент състоянието си. „Необходима е смелост да усетиш свободата, която идва с независимостта и установяването на трайни и искрени отношения; да не се криеш зад маски или роли, рискувайки да предизвикаш неодобрение; да приемаш отговорност за собствените си решения и да бъдеш неповторима личност. Пътят на нравствената личност, която може самостоятелно да осъзнава сама себе си в настоящия момент, да се държи спонтанно и да бъде искрена, не винаги е лек. Ако хора, които осъзнават своите черти на победени, решат да се борят с тях, те вероятно ще открият, че са били родени, за да побеждават” ( Джеймс, Джонгвард, 1993).

В какво се състои приноса на Бърн и последователите му за актуалното развитие на психологията като модерна наука? Кое прави Бърн новатор?

Като всички свои съвременници той „тръгва” от Фройд. Фройдизмът е основа на теорията за Его-състоянията на личността. Един от основните концепти в комплексната теория на Бърн, обаче - сценарният анализ,  извежда създателя ѝ до позиции, поставящи го в редиците на хуманистите.

Приносът на Бърн е в поставянето на фокуса върху сценарния анализ като възможност за предоставяне на избор за модел на личността – този на екзистенциалния човек. Сценарният анализ е път на развитие. Избирайки да го извърви, личността постига свободата да отхвърли влиянията/ограниченията, да трансформира сценария си или да го прекрати, за да осъществи самостта си.     

Жизненият ни път е резултат от съчетаването на множество „сили”, но сценарният анализ е, който дава възможност да се погледне на събитията от живота ни под един нов ъгъл, да се разберат мотивите за поведението на хората, да се намери обяснение за необясними на пръв поглед постъпки, да се коригира собственото поведение, да се измъкне човек от затвореният кръг на повтарящите се събития.

„Децата са най-уязвими от страна на родителите си. В крайна сметка, освен че нанасят сериозни поражения на самочувствието на детето като ценна, способна и заслужаваща обич личност, негативните родителски директиви могат да се превърнат в осъществяващи ги сценарии, в които личността се справя или не с живота си по „предначертания” начин” (Форуърд, 2002).
„Остава да се променим – да се научим да получаваме удоволствие от живота, да се справяме с трудностите и да решаваме проблеми; пълноценно да преживяваме всичко, в това число и негативните преживявания, и какво да правим с тях; да намираме изход в безизходни ситуации и винаги да получаваме това, което искаме да получим. Често зад желанието се скрие нещо съвсем друго. А това другото може да бъде удовлетворено по най-различни начини, някои от които дори не ни минават през ума.

За да знаем какво, как и защо да променим, трябва да разберем какво се случва в самия човек. Знаем ли това, за което реално мечтаем или не си позволяваме да го знаем? Знаем ли какво в нас не е както трябва? Как то се проявява и защо точно разваля живота ни? Дори да не сме намерили в себе си това, което не е, както трябва, не е беда - който търси, той винаги намира” (Рубштейн).
Директивите са предизвикателство пред нашите способности за развитие. Както всяко предизвикателство, можем да го приемем или не. Собственото осъзнаване на безсъзнателните влияния ни дава опит, който няма как да получим по друг път. Възрастните наистина могат много, но те не могат едно – да решат вместо детето задачата на неговото порастване и освобождаване от  техните безсъзнателни влияния. Какви са те – решава всеки сам. И като дете на своите родители, и като родител на своите деца.

Освобождаването от сценарий, отговорът на въпроса „кой съм аз”, „ставането” на личността, е толкова по-успешно, колкото по-големи са степента на осъзнаване и силата на личността. Това, в крайна сметка,  е път    – индивидуалният човешки път. А във властта на всеки човек е сам да избере пътя си. „Отговорен за съдбата си, единствено той може да преструктурира системата си от конструкти за себе си и света така, че да заживее от позициите на истинската си идентичност: като преживяващият Аз, а не като преживяваните Аз-ове” (Йонкова, 2011).

Следва – четете целият материал в пет части на страниците на вестника в следващите няколко седмици.

Част първа: ТУК

Милка Георгиева

Психолог

Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната