Недоказаното днес не значи, че то не съществува.

Subscribe to me on YouTube

Холистична медицина Приложна психология Приложение на трансперсоналната психология в ежедневието
Петък, 25 Октомври 2019 18:37

Приложение на трансперсоналната психология в ежедневието

Написана от 

Какво означава Трансперсонална психология? В последно време много се говори по въпроса, но малко се знае.



Транс е латински префикс и означава отвъд, персонално означава личностното его. Следователно, трансперсонално обозначава нещо отвъд персоналното (отвъд егото). Нещо подобно на Алиса в огледалния свят , едно пътуване в и отвъд самия теб. Трансперсонален се превърна в езотерична "смесица" , с малка разлика между това какво е вяра и какво е наука. Хора които правят неща в алтернативното „царство” се самонаричат „трансперсонални”, без да знаят, че едно истинско трансперсонално поведение се познава по вътрешната връзка между това, което се казва и което се прави. Противоречието между словото и действието показва това объркване. Само вътрешната връзка показва способността на съзнанието да достигне други нива на реалност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Трансперсоналната психология е един метод вдъхновен от антични традиции на човешкото знание ( будизъм, хиндуизъм, суфизъм, примитивно християнство, т.н), научно и философски обоснован, като основната му задача е да събуди съзнанието за нещо свръх човешко и по този начин да активизира еволюцията на човека, позволявайки му той да развие целия си потенциал скрит в него.

Необходимо е да разберем, че този термин отвъд човешкото, в нашия контекст означава да преминем отвъд нашите вярвания, индивидуалност, отъждествяване. Вярванията пораждат спомени, а спомените се превръщат в самопознаване. Трансперсоналната психология се появява през 60-те години, по време на един голям културен бум из целия свят. В американски университети започват изследвания с псилоцибин ( синтетична дрога извлечена от кактуса пейоте ),също така и с ЛСД, двете вещества са наречени психеделични наркотици (свободен ум).

Психологът Тимъти Лиъри е въвел тези изследвания в Харвардския Университет, Той има голяма заслуга в научното откритие за съществуването на непатологичното разширено състояние на съзнание. През 1962 година, Лиъри за първи път използва лизергинова киселина, ЛСД. Това е един зашеметяващ опит, толкова значителен и важен, че той никога не могъл да го забрави. Негово е изказването „Като че ли се отвориха нови връзки в мозъка”. Опитът с ЛСД доказва скоро откритите нови научни теории, теории като холограмата на мозъка на Нобеловия лауреат Карл Прибрам, като квантовата механика на Макс Планк, които твърдят,че всички ние сме част от първичната единица. Дотогава в психологията не е имало никакво класифициране на състоянията на съзнанието, нито е имало учения за психологическите последствия от „достигане до върха”, както бяха наречени състоянията на мистичния екстаз. Тръгвайки от тук, започват лабораторните електромагнитни измервания за ефекта на алфа вълните върху мозъка, изследвания с йоги по време на медитация,и изследвания на шаманския транс и други подобни.

КАК СЕ Е ПОЯВИЛА ТРАНСПЕРСОНАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ

Паралелно с големия интерес предизвикан от опитите с ЛСД-то, е имало също така други институции, които се насочват към изучаването на алфа вълните на мозъка и техните неврологични проявления. Това се осъществявало чрез електромагнитни измервания на йогисти по време на медитиране. Този интерес бил предизвикан от появата на запад на ориенталската метафизика и нейните медитативни практики. Съгласно найстарите разбирания на Тантра Йога, съществуването не е единствената реалност, а едно продължение на различни слоеве на съзнанието, които взаимно се преплитат, превръщайки го от сгъстено във все по-ефирно достигайки накрая до последното наречено „душа” .

Йогистите говорят за слоевете на мозъка ,като за един път, който трябва да бъде извървян, за да се преодолее двойствеността. Чрез медитацията, успяваме да се пренесем отвъд най-плътните нива на материята и да достигнем за момент до много финия състав на реалността, която е наричана по много начини. Това означава, че нашето усещане за реалността не е определена и неподвижна даденост, но зависи от нашите чувства. Според най-старите традиции на човечеството, реалността е създадена от човешкия мозък. Чрез нашия мозък отдаваме значение на това, което възприемаме чрез нашите чувства. През 60-те години се появяват нови научни теории и открития за човешкия мозък. Антрополози работели сред аборигени и изучавали транса на шаманите, ритуали за преминаване в други измерения и лечебни церемонии, които също така показвали съществуването на други състояния на съзнанието и тяхното влияние върху живота на хората. Специалисти по танатология (учение за смъртта) наблюдавали умиращи пациенти по време на преминаването, изучавайки динамиката на умирането. Парапсихолози правели изследвания на екстрачувствителни възприятия и феномени на телепатия, ясновидство и предсказание. Едновременно с това, физиците откриват една друга вселена съставена от енергия и нейните лъчения и разкриват фантастичната реалност на безкрайно малката вселена, наречена „квантова” . Всичко това поставя под въпрос виждането относно традиционния свят и изисква преглед на старите стойности и сентенции на научното съсловие. В началото на 1968 година, на среща,на която са Ейбрахам Маслоу, Виктор Франкъл, Антъни Сутич, Станислав Гроф и Джеймс Федмън, името Трансперсонална психология е прието представяйки Четвъртата сила в сферата на психологията. Другите три са Бихевиоризъм (Първа Сила), Психоанализа (Втора Сила) и Хуманизма (Трета Сила).

Появява се нова теория, със собствени характеристики и специфична методология, в която патоса пада върху човешкия опит на промените в състоянията на съзнанието, а не върху абстрактните и теоретични понятия за човешкото създание, каквато е била практиката дотогава. Търси се един научен поглед към света, който може да включва, също така метафизичните измерения на съществуването, едно ново разбиране на психосоматичните проблеми, което би могло да покаже единството между тяло-разум-дух и нови терапевтични стратегии, ново самопознание за реалността и човешката природа. Във всички нас съществува едно висше измерение, което ни привлича към възвишени неща, което действа като сила за привличане към трансценденция и ни тласка към нещо отвъд самите нас. Тази сила Маслоу нарича „трансперсонална”.

От тогава се увеличават изследванията и опитите, които търсят да разберат тези сили на мозъка и техниките, които имат за цел да приложат познанието при взаимоотношенията на всички нива - във фирми, болници, училища, обществени институции. В последно време някои от откритията на точните и биологични науки допринесоха много за основаването на някои описани феномени от Трансперсоналната психология. Например, при сложните меандри на квантовата физика се наблюдава най-големия напредък в защита на една нова научна методология, способна да покаже как функционира човешкия мозък и защо привличаме, това което мислим. Съвременната физика е тази, която доказва как съзнанието ( или намерението на изследователите ) е най-важния фактор за определянето на една реалност. Това обяснява много от разглежданите феномени като паранормални - например, лечение чрез вяра, силата на мозъка да влияе на материята, мозъчни феномени, които отменят законите на времето и на пространството и т.н. От своя страна, неврологичните науки се приближават най-вече до мистерията, която обгражда комуникацията между невроните и способността им да информират тялото отвътре,по мигновен начин стимулиран от мислите и емоциите.

Всичко това довежда до нови начини за лечение, за възприемане, за психотерапия. Въведен в болниците, в училищата, в лекарските кабинети, обхвата на Трансперсоналната психология се превръща в найсъответстващия инструмент на актуалната душа на нашата епоха: търсенето на трансцендентност. Когато осмислим, че всичко е плод на нашия мозък, имаме нужда да опознаем по-добре този апарат, за да можем да развием пълната му сила. Това е причината, Трансперсоналната психология да търси в старите традиции на далечното минало на човечеството познанията, които липсват на нашето западно възприятие за човека, и които обучават как да се интегрират различните нива на тяло-ум-емоция с духовност. Западната психология е все още млада, ако я сравняваме ,с тези които произхождат от най-старите духовни традиции на света, като будизма, хиндуизма, таоизма, суфизма, кабала и други. Всички тези учения притежават в себе си едно възприятие за човек, за съзнание, за познавателни процеси, за психопатология и за свойствата на мозъка, които едва днес са интегрирани в обкръжението на съвременните психологични науки. С една разлика, в старите традиции душевността е била включена като естествено и здравословно измерение на психиката. Въпреки че Трансперсоналната психология е на възрастта на човечеството, все още съществуват ограничения за пълното ú развитие, заради страха да не се загуби илюзорната стабилност на сигурната представа за света. Но, не след дълго разбира се, от сърцето на самата наука изниква едно ново виждане, което показва онова, което много векове е било блокирано, затруднено да се покаже, а именно размерът на духовността на човешкия живот. Но не духовността като продукт на религиозността и богословието, а като израз на една естествена сила в човека, представена в неговата психика. Извор на неговото желания за превъзходство и съзнание да може да определя съдбата си.

ЦЯЛОСТНАТА ТРАНСПЕРСОНАЛНА ПАРАДИГМА

Промяната на виждането характеризира Трансперсоналната парадигма. Трябва да се научим да възприемаме холистично (цялостно) съществуването, но не интелектуално, а чрез нас самите, чрез вътрешното ни преживяване, а това изисква не лесното научаване на интегриране на отделните части на нашето тяло в Едно Цяло, което ги събира и им дава смисъл. Гръцката дума “Holos” означава Всичко или Едно Цяло. Трансперсоналността е цялостностно виждане за Човека, т.е като едно цяло във всичко, с всички прилежащи неща, състоящи се от енергия, която наслагва фините реалности, които са взаимно свързани. Това са характеристики, които взаимно се допълват на едно душевно ниво, което е най-непосредствено и най-видимо при допир, виждаме четирите функции, които включват: усещане, чувство, ум и интуиция. Тези функции са свързани с нивото на физическа реалност, която ги изразява. Интуицията е на границата между материалния и духовния свят. Образователните и терапевтичните дейности, прилагани в съответствие с цялостната трансперсонална психология, трябва да се съсредоточат върху специална методика за развитието и интегрирането на всички аспекти на тези психични функции:

a) Физическо ниво или усещане: на това ниво се набляга на физически упражнения, дихателни упражнения, танци, език на тялото, масажи, храни и т.н.

б) Емоционално ниво или чувство: в това ниво са дейности, които ще хармонизират емоциите: музика, пеене, рисуване, арт терапия, рецитиране, житейски опит, истории, мечти, визуализация и т.н..

в) Психическо ниво или ум: дейности, които ще изключат и контролират ума, медитация, музика, релаксация, тишина, интер анализиране и т.н.. 

Духовно ниво или интуиция: : дейности, които ще насърчат превъзходството и развитието на човешките ценности, свещените танци в кръг, медитацията, рецитирането на мантри, доброволния труд, визуализациите и т.н. Всички тези дейности могат да подобрят развитието на четирите нива на съществуване, ако се интегрират помежду си. Същността на метода на трансперсоналната психология е интегрирането на отделни части на нашето съществуване. Като цяло, културата, училището, обществото, допринасят за патологичното отделяне на целостта ни. Не гледаме на себе си като на едно цяло, а като части от тялото, ума, емоциите и духа. Дори съществува за всяка от частите, специалност - медицина за тялото, психотерапия за ума или емоциите, религия за духа. Това разделяне създава един вид неосъзнат страх, който се проявява по специфичен начин на всяко ниво:

a) на физическо ниво, характерния страх е за материалното оцеляване. Това поражда инстинктивни борби и конфликти , интуиции, склонност към преяждане, алчност, агресивност, конкуренция. Този вид страх произвежда определен вид патология, което причинява деформации на личността и характера. Това създава характерни социални злини на нашата жадна за информация и ненаситна култура.

б) на емоционално ниво, характерния страх е от загубата. Другия става жизнено важен, той носи сигурност, любов, разпознаване, загубата му е недопустима. Сексуалността се изживява като чувство за собственост, а любовта е самостоятелна и нарцистична. Страхът от загуба на това ниво генерира един вид патология, която се проявява в психосоматични заболявания, които се проявяват във физическото тяло и създават серия от деформации на личността, като лудата ревност, завистта, фобиите, перверзиите.

в) на психично ниво, характерния страх е безсилието, ниското самочувствие, липсата на доверие в себе си, непознаването на собствените си сили. Този страх създава абсурден акцент върху чистите продукти на съзнанието. То започва да работи по неконтролиран начин, създавайки образи, идеи и мисли, които заемат цялото пространство на мислещия. Той започва да се контролира от това, което мисли. Това бърборене е резултат от страха да се изправи пред себе си и собственото драматично невежество, което е причина за всички конфликти. Болестите предизвикани от ненормалното функциониране на ума довеждат до всички видове стрес, неврози, безпокойство, и може да предизвикат дори лудост, която е най-драматичната форма на един неконтролируем ум. Когато загубим връзката с нашата същност, четирите ни тела се разделят и започват да се борят чрез налагане на свои собствени нужди: физическото тяло се нуждае от чувства и удоволствия; емоционалното се нуждае от афективно удовлетворение; умът изисква власт над всичко. Интуицията, която е гласът на душата отсъства, тиха, далечна. Това разпадане се отразява и навън, на открито, в отношенията, в обществото и културата. Как да се освободим от този плен, продукт на собствените ни страхове? Според най-старите традиции на човечеството, първата стъпка е да се научим да не допускаме шума на страха в нашите три пониски тела. Трябва да се научим на мълчание. Да освобождаваме себе си, егото си, личността си. За това медитацията е най-мощният ресурс за разширяване на съзнанието.

a) на физическо ниво трябва да премълчим изискванията на усещанията; да премълчим непокорния апетит; да потиснем гласът, който говори без да е нужно. Трябва да се използва дарът на словото по почтителен начин, да се използват само необходимите думи ; да насочим слухът си към по неуловими звуци, да се обградим с мек и чист аромат, да направим по-добър контакт между кожата и тънката реалност наоколо. Трябва да изострим чувствата, за да чуем тишината.

б) на емоционално ниво тишината се проявява като контролираме неуправляемите и отрицателните емоции. Необходимо е да се научим да управляваме тази инстинктивна сила без да я потискаме. Скриването на емоциите не означава отричане на гнева, на страха, на завистта, на ревността, на желанието, а означава да насочим инстинктивно силата си до място на спокойствие и тишина, място където тишината може да бъде чута.

в) на психично ниво, тишината е контролът върху гласовете на страха, които говорят непрекъснато, създавайки въображаеми форми, които ни поглъщат и превъзхождат. За да се разграничим от тези гласове трябва да ги спрем, да осъзнаем, че те не са ние, да приемем съзнанието на един вътрешен наблюдател, който вижда само говорещия ума, който сякаш живее сам. От това място на вътрешен наблюдател, се научава, че мълчанието е необходимо условие за да може душата да се прояви. Бавно започва да се налага някакъв ред в мислите , по един и същи начин, в една посока.

И в един момент човек разбира, че умът вече не доминира. В този момент тишината започва да се проявява. Следователно, законът на мълчанието не е просто изчерпване на разговор. То е много повече от това. Медитацията е мълчанието, което се проявява, когато трите по-ниски тела са овладени, интегрирани и заглушени. Само тогава Аз-ът може да се прояви в съществуването, да донесе мир, цялостност, перфектно самопознание. "Интуицията" винаги е разглеждана, като нещо субективно, незаслужаващо доверие. Етимологичния произход на думата идва от латинското "Intueri", което означава " вижте вътре" или "вижте това, което другите не виждат". Днес, благодарение на теорията на неврологичните функции на мозъчните полукълба, интуицията е призната като специфична форма и естествен процес на познанието. Но за да се развива е необходима практика чрез упражнения и в рамките на субективните преживявания. Изследвания показват, че способността да си представяме, визуализираме предсказваме, да възприемаме навици, да установяваме връзки и да отдаваме значения, е форма на специализация на дясното полукълбо на мозъка. Развитието на тези умения е обучение на възприятията, което може да стане чрез упражнения,(ВИЗУАЛИЗАЦИЯ). Предлагам ви следната кратичка визуализация,която можете да практикувате по всяко време на деня, или вечерта,щом изпитате нужда да се освободите от напрежението,натоварването и стреса:

‘...съществува едно прекрасно място, което ви подканва... Огледайте се. Почувствайте тялото си, отпуснете се напълно. Започнете от краката, изкачвайки се нагоре и стигайки до главата. Когато се почувствате напълно спокойни, умът се изпразва и започва да си представя една огромна красива сцена , като градина или дива гора ... Погледнете се, разхождате се забелязвайки звуците от природата, птичките ... почувствайте енергията, която идва от растенията, земята, въздуха ... и бавно, внимателно това ще отведе съзнанието до по-дълбоко измерение на вътрешното ви Аз. Чувствате тялото си по-леко, емоциите по-сдържани, умът става спокоен ... вие се вглъбявате в себе си и започвате да се потапяте все по-дълбоко в сърцето си. Душата ви ... си остава в това състояние. Това чувство се увеличава, опитвайки се да достигне възможно най-фините измерения на вашето същество .. среща душата ви, чувства я, успява наистина да я разбере, разширява се и се потапя в тази среща..... Вижте я ... душата ... позволява ви да почувствате цветове, образи, чувства ... думи ... фините докосвания на вашето тяло ... Не мислете за нищо, просто почувствайте ... почувствайте ... какво е да бъдете в това състояние на съзнанието ... усетете вътрешните си чувства.... Останете в това състояние, колкото си искате..... Когато се почувствате готови да се върнете, започнете да чувате звуците на вътрешното си тяло, на дишането си, раздвижете се, и мълчаливо, разтворете.

Ламите в Тибет били мъдри възпитатели. Те използвали един вид въпрос без отговор, наречен Koan, за да предизвикат срив в логическото-рационално мислене на лявото полукълбо и да активират неврологични вериги на другата част от мозъка. Само така почитателите на монашеския живот биха били в състояние да медитират. Те знаели, че за разширяване на съзнанието е необходим синтез. Това изисква обединяване на ума със сърцето. Пример за Кoan: Какъв е звукът при пляскане на една от ръцете? Разбирането за човешкото същество в космическо и планетарно състоянието все още не е включено в учебните програми. Въпреки това, днес ние знаем, че всички ние сме свързани с всичко във Вселената и че обитаваме една планета, която е част от Космоса. Това означава, че съществува един косвен ред от най-малките молекули до най-далечните звезди и ние сме част от този ред. Чували ли сте за фотографската техника миксанг? В Тибет означава "добро око". Това е един вид съзерцателна фотография, начин да видите реалността с други очи. Фотоапаратът е вашия инструмент за медитация. Медитацията може да се прилага в действие, във всяка дейност, която правим. Всъщност, идеално би било, ако успеем да медитираме възможно най-многодокато мием съдове или почистваме дома, докато обучаваме или се разхождаме в парка. Това е същността на "съзерцателния" ум. Миксанг е техника за реконструиране на погледа. Подтекста е да се научите да виждате реалността по различен начин. Тоест баналният начин, при който слагаме в рамка всичко, което виждаме, бива обърнат с главата надолу.. За да завърша лекцията , бих казала, че всичко, което учи транс персоналния подход в действителност вече е било казано и изучено от всички традиции по света, дидактически неговият метод е един начин да покажем, че трябва да се научим да обединяваме по системен начин нашата хоризонтална реалност на съществуването с вертикалната реалност на трансцеденталното. С други думи, ние имаме своите корени ,както от физичната материя, така и от метафизичната. Ние взаимодействаме помежду си хоризонтално с физиката и вертикално с духовността. Трансперсоналната психология ни води неизбежно към измеренията на духовността, защото всеки акт на познание е акт на превъзходство над материалната реалност. И съзнанието участва, както видяхме, в процеса на научаване. Живеем във време на помирение между материя и дух. Потвържденията на мистици, мъдреци и учени водят към едно точно определено място, където няма разделение между ум и сърце. Както казва Андре Малро: двадесет и първи век ще бъде духовен ... или няма да го бъде!

Последно променена в Петък, 25 Октомври 2019 18:52
Елисавета Александрова-Зангелми


Уеб сайт: www.ezo.bg/ Е-мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Банер

Магазин

Банер
Банер
Банер

Дарение

Фаза на Луната